73 СОУ Владислав Граматик
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
73 средно общообразователно училище "Владислав Граматик", гр. София, е безспорно най-висшето олицетворение на многообещаващата образователна система на република България.
| Съдържание |
Училището
Училището е основано през девети век пр.Хр. някъде си, като основната му цел е била да подготви света за идването на Спасителя. Тъй като това събитие се отлага непрекъснато чак до настъпването на Новата Ера, училищното настоятелство решава да определи нови приоритети в учебната програма и така започва процесът на изучаване на всеобщо известни и абсолютно ненужни неща, което през вековете води училището до сегашната му слава.
Тези неща включвали писане с пръст по камък, изсипване на вода във вода, вадене на мравки царици от мравуняци, тичане по предварително начертани окръжности и крещене, гадаене по въздух и дишане на такъв, доказване несъществуването на скакалец с пет крака и др. Изучаващите тези дисциплини ученици дотолкова задобряват, че привличат завистливите погледи на чужди цивилизации върху училището и малко след посрещането и изпращането на Месията, е тайно пренесено от Илюминатите на напълно непозната територия, известна по-късно като Република България.
След преместването училището приема името на никога несъществувалия герой от 2.5-тата Световна Война, спечелена от нацистите с 2:1 след автогол, Владислав Граматик, известен с прозвището си "Владислав Граматик".
През съдбовната 1254 г. училището е открито от Дънкан МакЛауд. Опитът му да го постави в музей е неуспешен, тъй като по това време музеи все още не съществуват. След като се изяснява, че дълго време смятаното за изчезнало училище все още е част от този свят, то бързо придобива славата на светско училище, а след заграбването на властта от социалистите и на съветско училище.
Тъй като старата учебна програма не отговаря на средновековните изисквания, се въвежда нова, като се запазва безсмислеността на изучаваните предмети. Най-интересното забавление на учениците по това време е откриването на несъществуващи планети. След като някой от тях заявявал, че е открил ново небесно тяло, той бивал заставен от църквата да се отрече от своето откритие, което той с удоволствие правел, тъй като откритие реално нямало. Невъзможно било да се опише, какви душевни оргазми изпитвали учениците от това си забавление, но злите езици твърдят, че именно то поставя основите на Клуба на Ентелектуалците. Истината е, че не това забавление, а Ентелектуалците поставят основите на Клуба на Ентелектуалците.
През 1451 то е опожарено, защото настоятелството не харесва фасадата, а през 1452 е опожарено втори път, защото настоятелството не харесва новия обгорял вид. Учениците и техните родители бързо стигат до извода, че със смъртта на училищното настоятелство постоянните ремонти ще секнат. Поради свободното време, с което всички по това време разполагат, тази смърт е бавна и много мъчителна.
През турското робство мъжката част от учениците и учителите се избива, а училището е превърнато в харем. Това състояние то запазва 20 години, след което женската част също се избива и харемът се обновява. Възхитените от качествата на учениците по това време посетители споделят, че училището има перспективно бъдеще.
През Втората Световна Война училището достига статус на паметник от световно значение, след като в него биват докарвани 3 стада коне, които учениците и учителите отказват да хранят като протест срещу немските нашественици. След като конете умират от глад, пред училището от овес се построява паметник на незнайния кон. Нацистите понасят това поражение тежко, но съумяват да срутят както паметника, така и училището.
През обявения едноминутен траур г-жа Фандъкова отказва да се примири с положението и построява отново училището изцяло по памет. От труповете на умрелите от глад коне се прави леберкез, който като умиротворителен жест се подарява на минаващите немски войници. Немците така и не разбират какво всъщност консумират, но така се трогват, че веднага се отказват от Фюрера, оставят оръжията си и се предават. В ученическия фолклор веднага влиза фразата: "Тъп като немец!" За да поддържат нивото на тъпотия, наследено от немците, училищното настоятелство въвежда изучаването на немски език, и достига своята цел по блестящ начин.
В наши дни в училището се изучава и френски език, тъй като идващата от немския тъпотия не е достатъчна за потребностите на страната.
Учениците
Учениците на 73 СОУ винаги са носели странна слава, особено след прехвърлянето на няколко класа в подобното образователно учреждение Четвърти Километър, главно поради практически причини, тъй като директорът на последното след няколкогодишната тежка експлоатация на тяхната високотехнологична апаратура накрая решава да откаже по-нататъшна кооперация (главно поради високите транспортни разноски). Въпреки огромните сметки за ток, причинени от пристрастяващото въздействие на електрошока върху учениците, директорът все пак предпочита да държи уредите под око.
Това съдбоносно решение, разбира се, води до нови учебни методи; новата генерация ученици, завършили 73-то СОУ, биват веднага назначени като мениджъри на елитни фирми в почти всички отрасли на българската икономика. Когато това се случва и с тогава никому неизвестния Ахмед Мерчев, той веднага си поставя святата цел да революционира методите на програмиране на Ц, тогава смятани за абсолютно съвършени. Едно от многото нововъведения, което той и бързо нарастващата му школа успява да установи като общо взето нов стандарт, е използването на абсолютни директории в мейк файловете на средни и големи ентърпрайз проекти.
Тази гениална идея води до редица важни промени във всички аспекти на нашия живот, като например факта, че всички интернет-хладилници могат да се поставят само в точно определени ъгли на овални кухни, които трябва задължително да бъдат боядисани във розово-зелено.
Друг пример, познат на всеки що-годе уважващ себе си член на нашето общество е, разбира се, закона на Мърфи (англ. Мерчев) - когато тийнейджъри пафкат тревица на Паметника и носят повече от 50 грама (предвидливо кеширайки я в храстите), то те не трябва да се паникьосват и тръвайки си, да я забравят там - храстите очевидно са съвместими и биха могли да я асимилират.
Предметите
Лафката
Клуб на ентелектуалците
73то СОУ нямаше да бъде това, което е в момента, ако преди няколко века провидението не беше спомогнало за поставянето на основите на клуба на Ентелектуалците. Както ще видим по-нататък, клубът носи немалка вина за Вечната Война, както и за редица по-малки произшествия, които обаче надхвърлят границите на нашето кратко изложение.
Когато Ахмед Мохамед Али-баба Келерлиоглу паша решава да избие мъжката част от учениците и учителите, млад момък, юнак, най-красивият измежду целия български народ (дори броейки честите посетители на известния тогава гей клуб "Розовия анал"), решава да се възпротиви на обрязания и когато несметните чети, заливащи равнината пред училището като мрачна буря, след десетминутна подготовка щурмуват сградата, той смело излиза и предлага на Ахмед паша дуел с ятагани. Последният обаче не си падал особено много по ненужното насилие и затова решил да смени ятаганите с книги, и по този начин да качи (или свали, в зависимост от гледната точка) дуела на интелектуално ниво.
Разговорът между Али-баба паша и незнайния юнак е трябвало завинаги да бъде помнен от идните поколения, но след минутка присъстващите турски (да, очевидно турците са имали някаква примитивна писменост преди плагиатството им на латинската азбука) и български писари захвърлили книгите и избягали от срам, че са живи свидетели на започналия спор. Повечето от тях се самоубили, което оправдава донякъде последвалите действия на турските легиони, т.е. геноцида на останалите ученици, понеже българската част от писарите едновременно олицетворявала и учителския състав; тъкмо те помолили турците за тази услуга като последно желание.
Ахмед Мохамед Али-баба Келерлиоглу паша носел тъжната слава на една от малкото инкарнации на прилежно развиваната от 1500 години дебилщина в османската империя. За съжаление, момъкът не му отстъпвал в нито едно отношение, а дори понякога го превъзхождал.
Когато юнакът най-накрая победил и в категорията "Първите 3 до 4 букви от българската азбука", цялото 73то СОУ изпаднало в екстаз. Но жестоката съдба решила другояче - точно в този радостен момент пристигнал един от малкото оцелели турски писари и съобщил последното желание на учителите на Мохамед паша. Последният, който и без това се чувствал измамен в последната категория, с радост се заел да изпълнява завещанието на мъртвите - той бил дълбоко религиозен човек.
Тази история се запазила от ученичките и след превръщането на 73то СОУ в харем; точно те решили да основат клуба на Ентелектуалците, в чест на храбро загиналия красавец. Както винаги, историята била изкривена до голяма степен, но нека завършим тази епична глава от историята на 73то СОУ с мисълта, че поговорката "Тъп като немец" може би има и по-добър еквивалент.
