Враца

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

История на Враца Историята , която ще ви представим за град Враца и региона няма да е стандартния вид история. Причините са няколко, но основната всъщност е една - нашето желание да се разкажат събитията и фактите от гледна точка на съвремието ни. По този случай Ви молим да ни бъде простено от страна на хората, които се занимават професионално с история.

Нека мисловно да се прехвърлим 40 000 години назад във времето. Представете си планински склонове скрити в гъсти букови гори. Между дърветата се забелязват хора - двойка - невисоки, загърнати в кози кожи с подобие на торба на гърбовете. Над мръсните и скулести лица е щръкнала сплъстена и нарязана неугледно меко казано, мазна коса под формата на сплескан овчи калпак. Краката и ръцете са мускулести , обгорели от слънцето и нашарени от многобройни белези получени от схватки с хищници или от съседите живеещи от другия край на планината. В ръцете си двамата мъже стискат здраво най-важното за времето си средство за налагане в природа и рода- тояга завършваща със здраво привързан с лико заострен кремък. В торбите на тези първобитни врачани се намира най-важните за оцеляване неща - шепа семена , изсушено месо, заострен камък и изсушени до неузнаваемост плодове. Пред тях тича с вирната опашка куче, което вече е приело формата на помияр, отколкото на вълк . Тези двама хомо сапиенс са вече на възраст - около 25-30 годишни, наистина достойна за уважение от останалите членове на рода. Пред пещерата в която се обитава от векове наред те са посрещнати от чисто голи, мръсни до непознаваемост деца. Трудно може да се уточни кое от кого е и така любовта е пълноценна между всички. От пещерата излизат няколко жени с почти същите черти и мърсотия , като мъжете придружени от гъсти кълба дим от току що разпаления огън. Една от жените е заменена за мечешка кожа от съседния род . Какво има вътре в пещерата ли? Нищо по-различно от това като всички останали населявани пещери от времето на късния палеолит (старо каменна епоха) - заострени кремъци и кости, различни кожи от мечки, хиени и диви кози . За нашето съвремие този начин на живот леко казано е непоносим, но си има е своите плюсове. Тогавашните врачани са били абсолютни трезвеници. Цигарите и алкохола, данъчните и държавни задължения са непознати и чужди за тези първобитни хора. Не е имало проблем с парите и стреса , а най-големи ядове може би идвали от зъбобола, от бълхите или от хищниците и студа навън.Обаче всичко си има край.

Преди около 6 000 г.пр.Хр. в този край на Европа настъпват сериозни икономически промени. Настъпва времето на неолита (новокаменната епоха). Месните хора вече живеят извън пещерите във вкопани в земята правоъгълни постройки. Започва развитието на грънчарството, каменните сечива вече се полират. Някой предмети се украсяват със семпли рисунки, които описват съвремието на своите създатели .Развива се земеделието и скотовъдството, рода вече е приел формата на племе. Щом има вече наченки на някаква "икономика" и родово обединение , започват и първите сериозни разправии за територия, жени и предмети - нещо , което и на нас не ние чуждо. В това отношение племената са решавали споровете си, като агитките на днешните футболни отбори - непланиран бой с бързо бягство. Това довежда до усъвършенстване и на оръжията. Древният врачанин разполага с каменна брадва, лъкове и стели с остриета от кост. Такива предмети са намерени в пещерата "При ушите" до Враца, с.Градешница, Добруша, Баница и др.

Преди около 4000г.пр.Хр. във врачанско ври и кипи епохата на хал колита(каменно меден период). Грънчарството е в своя апогей. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за най-старите в Европа? Същевременно започва и развитието медният рудодобив. В областта на мина Плакалница близо до Враца е открита медна брадва-копачка, която е служила за копаене на медна руда.

В този период в тези места започват и нашествията на някой източни народи, които в началото са били прогонвани, но в последствие са се слели с месното население . Навлизаме вече в тракийският период на Враца и областта . За непросветените траките са индо-европейски народ, част от първото преселение на народите, които се заселват в територията на югоизточна Европа. За тях първи споменава Омир , като участници в Троянската война. Разбира се и те били разделени на отделни племена и общности като повечето древни народи. Трудно може да се каже кога за първи път са отседнали траките на врачанска територия. Да си представим една тесна дупка в планината, в която се чува монотонно чукане, миризмата на изгоряло дърво , животинска мас и човешка пот. Това е средата в , която работи тракиец от племето Трибали, приел участта да бъде един от първите миньори във врачанско. Медната руда , която ще изкопае за няколко месеца ще стигне за изливането на малка брадва или на някакво друго много модерно за времето си средство. Изливането на това средство ще извърши леяр, също трибал, в специално издълбан от камък калъп. Такива калъпи са открити в околностите на Враца в големи количества.

И така, около 5-4 век пр. Хр. този край на Балканите се населява от племето Трибали.Трибалите били най-войнственото племе от всички тракийски племена. Те воювали с всички и дори по между си. През 425г.пр.Хр. разбили одрисите-единствените траки с държава дотогава. Без много да му мислят разгромяват армията на Филип Втори Македонски през 339г. Пр.Хр.в Искърското дефиле. Самият македонски цар е тежко ранен и по чудо се спасява с едно око. През 335г.пр.Хр. воюват и срещу Александър Македонски и тогава се споразумява да бъдат негови съюзници. Тук заслужава да отбележим за едно от най- големите антични съкровища откривани някога в Европа. То е открито съвсем случайно през 1986 г. в с.Рогозен от местен жител. Находката съдържа -108 фиали; 54 кани ; 3 чаши. Всичко това тежи 20 кг., като 31 съда са позлатени. Върху съдовете са инкрустирани сцени от житието и битието на боговете. От този период на могъщество са останали много ценни находки, които ни говорят, че трибалите не само воювали , а също така развивали своята икономика , търговия и култура. От това време датират намерените няколко гробници, като се смята, че принадлежат на няколко знатни тракийски големци . Една от най-богатите по находки такава е Могиланската могила в центъра на Враца. Тази гробница е открита през 1965-1967 г, а самото погребение е извършено някъде около 380-359 г. пр. Хр. Големината на гробницата е с ширина - 4 m и дължина -11m. Тя има правоъгълна форма и се състои от две помещения. В едното от помещенията е открита колесница, която се смята за една от най-старите такива. Тя е четириколка , а до нея са открити скелетите на два коня, които били убити за погребението. Кошът на колесницата е от дърво, а зад нея е намерен скелет на яздитен кон, който също е умъртвен по време на погребението. В устата му е открита сребърна юзда, а около него повече от 200 на брой сребърни украси с различна големина. До коня е разположен скелет на млада жена, за която се смята , че е робиня и е била погребана със своите господари. В другото помещение са открити останките на самите господари - мъж и жена. До главата на мъжа е открит бронзов шлем, а върху краката сребърен наколенник с позлата. На него е подчертана женска глава, лъв и две змии нападащи орел. Жената е положена по очи, а върху главата й е открит златен венец тежащ 204 гр., обеци - също златни с грамаж от 37 гр. Дрехата с която е била облечена е украсена с 47 броя златни розетки и палмети. В гробницата също така са открити още 2 сребърни кани, 4 фиали, железен меч, бронзови и глинени погребални дарове. Изработката на накитите се смятат за уникати и днес могат да се видят в музея на града. По - късно обаче се оказва, че на това място е имало още две погребения по сходен начин като горе описаното. Открити са още две кани - едната сребърна, а другата златна с грамаж около 240 гр. Не е трудно да си представим как е изглеждала Могиланската могила преди 2300 г. Мястото явно е служело като някакво олтарно тракийско средище. Може би на това място нашите прародители са отдавали почести на своите мъртви и са организирали игри и състезания. Не се знае кой е погребан на това място, но се смята, че това са хора от знатен тракийски род или важни военачалници. По-късно гробниците са били ограбени, а самите те използвани като строителен материал през средновековието.

През 6-ти - 4-ти век пр.Хр. в околностите на Враца е имало вече голямо културно, икономическо и политическо средище, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук придобиват обрат. На първо време трибалите претърпели сериозни сътресения нанесени им от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр.са разорени от германското племе бастари. От този период са останали и много монетни находки във Враца и областта. Края на тракийската хегемония по тези места слага римският проконсул Марк Лициний Крас през 28г.пр.Хр. В началото на римската експанзия трибалските селища в района са разграбени и опожарени. Не е тайна , че римляните се славели със своята жестокост и хладнокръвие, което довежда до масово обезлюдяване. При масовите бягства месното население започва да окрива своето богатства, като голяма част от него е закопавано в земята с надеждата за по-добри времена. И дошли, но собствениците на тези богатства не били вече живи. Във Враца и до днес се разкриват такива монетни находки като теза през 1964 г, която съдържа 500 римски сребърни републикански денара. Има още много такива случаи, но нашата цел е историята, а не археологията. Почти 400 г. Враца и нейният район са част от Римската империя . По това време вече може да се говори за обособяването на селище от градски тип, каквито са стандартни и за наше време. Врачанският район е определен да принадлежи към провинция Тракия. Римляните, като разумни и прагматични хора ( макар и диви по своят характер) бързо възобновяват медодобива, а там където има мед има и сребро и злато. От местността Вратцата по течението нарека Лева до днешното село Згориград се разраства голямо рударско селище. То има типично римски облик и може да се каже, че се създава един не много голям космополитен град. В преобладаващата си част населението е тракийско, но също така тук живеят ветерани от войната, елини и докарани от римляните малоазитци. За това говори намерените надписи на старогръцки език поясняващ нещо за някакъв римлянин, но от гръцки произход. Също така е открит и печат за римски монети, което ни подсказва, че тази част на империята е с особена важност. Тогавашният град е имал естествена защита от отвесните скали издигащи се по дължината на града. Там където няма скали римляните издигат крепостни стени или римски кастел, който по-късно ще послужи като основа за изграждането на средновековна Враца. В духовно отношение местните хора възприемат римските богове твърде бързо, макар и да запазват част от своите вярвания. Погребенията от този период също се изменят - знатните хора вече се погребват в каменни саркофази.

Около Враца са разположени още няколко по-малки крепости. Една такава крепост се е намирала в областта Речка в която е имало римски легион. За информация един такъв легион е наброявал 6100 пехотинци и 726 конници. По-късно легионерите започнали да се задомяват с месните жени и има случаи, в които войниците нямали желание да се бият повече и искали да си гледат семейството. За да има бърза обмяна на стока, хора и информация римляните построяват много добри пътища. През врачанският край преминават четири такива пътища - три за София и един за Монтана и областта Дакия. Характерно за тези пътища е, че са многопластови, идеално прави и много здрави. Около тях започват да се образуват и нови селища като: Криводол - Тафтиомозис; Краводер - Ворово миноре и много други.

Тогава настъпил дълготраен мир, който трае около 130г. Забелязва се видим подем в икономиката и културата. Този мир се дължи на фактта, че врачанско не е в периферията на империята. От север се намира провинция Дакия, която първа понася ударите на новите нашественици - варварите. Започва масово ново преселение от тази провинция във вътрешността на империята. Варварите са в действителност хуните, които през 3-6 век от н.ера разсипват Римската империя .Под натиска на тези номадски народи в дунавската област и от северната страна на Стара планина са преселени около 100000 даки, 100000 бастари и 20000 алани. Вече навлизаме във времето на средно вековна Враца. Времето е 5-6 в.от н.е. Враца е вече в територията на новата империя - Византия. Тук за историците и нас настъпва много важен момент, Прокопий Кесарийски съобщава за крепостта "Валве"- от латински - врата, което в действителност е старото име на града. От тогава датират и първите нашествия на славяните по тези земи.

През 551 г. тези новодошли народи вече зимуват по земите на Дунав и Стара планина без проблеми. Разбира се от няколко вековната мешания с всякакви народи, славяните на дали са направили някакво сериозно впечатление на местните и те от своя страна едва ли не са ги приели като поредните пришълци с очакван край. Но този край не настъпил толкова бързо. Враца се оказва една от първите постоянно заселена със славяни територия на Византия. През 7 в. господарите на тези земи са тъй наречените "седем славянски племена". Всичко си продължило по старому - миньорите копаели мед, цинк, олово, сребро и злате, грънчарите въртели паници и гърнета, но има нещо ново - манталитета и културата вече не са същите.

Градът вече се нарича Вратица - име, което ще се носи най-дълго в историята му.

През 681г. идват прабългарите с хан Аспарух. Трудно може да се каже дали славяните и българите са имали някакъв съюз, но омразата им към Византия явно ги е обединила. В началото на младата българска държава, Вратица се оказва в нейната северозападна периферия. Близо 130 г. нещата си стояли по този начин. През 805 г. българите разбили аварите и Вратица се оказва в средата на държавата. Това е времето на ранното средновековие, което се характеризира със слаба икономика и производителност. Няма известни данни за Вратица през този период, но надали нещата в този град са се различавали от останалите по това време. Явно местността е притежавана от някой приближен на кана или царя. Месното население е живеело в нещо като полу-робовладелски строй, в който обикновените хора не са имали правото да напускат населеното място без разрешението на феодала. Това са времена на жестоки данъци, много малка лична собственост и ограничение в избора на “духовни наслади”. Почти всички придобивки отивали за господаря, а той от своя страна снабдявал с голяма част от тях царя. Вратица по това време се разпростира от началото на днешното село Згориград до днешният “Дом на туриста” в настоящият град. Богаташите се настаняват на по-слънчевия склон на подбалкана, като се затварят с отделна крепостна стена. По-обикновените хора - занаятчии и крепостни - живеят по поречието на река Лева и по на сянка и течение.

Средновековният врачанин населява полуземлянка с малък двор и плетена ограда. В домът му е всичко най-ценно за него, като се почне от фамилията и се свърши с прасето или кравата (ако има такива), които също се помещават в землянката .Обикновените средновековни хора са се хранили един път на ден (най-често зеленчуци, плодове или само хляб). Боклуците от животните се изхвърляли пред къщата или на улицата, а по-близките до реката направо в нея. Можем да си представим средновековният пейзаж на Вратица – мъже в ленени ризи препасани от колан или медна жица, вълнени панталони прилепнали по краката, свински навуща или направо боси. Тук-там може да се забележи и жена, която се стрелка с глинени стомни към местния извор бързо за да не бъде упрекната в мързел от съгражданите си. Господарят преминава със свитата си на коне като “помита” всичко живо попречило да премине през тесните улички и всичко това в “аромата” на средновековна Вратица. По това време, този град по начин на живеене с нищо не се е различавал от всички останали европейски градове тогава, с изключение на тези, които още не са били основани, но няма да ги споменаваме нарочно.

През 971 г. Византия опустошила Североизточна България, а цар Борис II и брат му Роман отведени в плен в Константинопол. В същото време Северозападна България със София и Македония останали в рамките на държавата, като начело на нея застанал Самуил. Той се настанил във Видин и от там започнал да води борба против византийците. Спомените за тези съдбоносни времена са се съхранили и във врачанско, като наименованията на пещерите край село Кунино – Самуилица 1 и Самуилица 2. Териториите завзети от византийците били върнати, но през 1003 г. византийският император Василий втори Българоубиец си възвръща загубеното. За разлика от други крепости от тези размирни времена, Вратица не е била разрушена, а това се дължи на факта, че византийците се интересували от медодобива и от някаква защита от новите “натрапници” прииждащи от север - узи, печенеги и кумани. Близо 182 г. Вратица е в територията на Византия до момента на въстанието на братята Асен и Петър през 1185 г., но през 1186 г. византийците пак си върнали загубеното. Окончателното освобождение настъпило през есента на същата година, когато Асен и Петър дошли с нова армия от север съставена от кумани и власи. Въобще същите тези кумани ще почнат да играят важно значение за България в рамките на “бойната дружба” за напред.

По това време през територията на страната преминал третият кръстоносен поход начело с Фридрих Барбароса и Ричард I - Лъвското сърце. Като се има в предвид, че кръстоносците се движели по старите римски пътища, то нищо чудно да са преминали и през Вратица. Това до някъде е било леко казано бедствие за местното население. Кръстоносната армия в своята основа представлявала сбирщина от западни селяндури и неудачници, които грабели всичко по пътя си независимо от споразуменията на Асеновци и организаторите на похода за създаването на пазари за тях. В тези времена Югоизточна Европа е с най-висок стандарт от останалата и част и това явно е повлияло “стимулиращо” на тези божий войни, израснали в мизерията на западното средновековие. В това време цар Асен първи построява манастир във Вратица като го нарекъл “царски”. През 1195 г. към територията на България са присъединени Белград и Браничево, и така Врачанско пак се отзовава по средата на държавата. Следват буйни времена за района. Годината е 1207, а на българския трон се е възкачил след преврат цар Борил. През 1211 г. в северозападна България избухва въстание срещу него. Водачи на бунта са същите тези кумани, които воюват с българите против византийци и кръстоносци. Борил е принуден да извика на помощ унгарска армия начело с граф Ивашин, който разбива бунтовниците, като част от организаторите загиват при самите сражения.

През 1218 г. на престола се възкачва Иван Асен II , като отстранява Борил с помощ на кумани и руси. Настъпва един от най-благоприятните периоди в историята на средновековна Враца. По това време в страната започва сеченето на монети, за което са нужни сребро и злато, на които врачанско е богато. В средновековна Вратица се развиват златарството, грънчарството, търговията и икономиката въобще. Наследника на Асен II , Михаил II Асен дарява “царски” манастира при местността Вратцата, което за времето е голям жест, като това автоматически дава на Вратица статут на един от най-важните градове в средновековна България. След смъртта на Асен II България започва да губи своите територии и сила. Белград и Браничево са превзети от унгарците. Вратица и Видин стават за пореден път пограничен район, а от там и територия с постоянна заплаха от нашествие, в случая от Унгария. Апетит към тези територии има унгарският васал - руският емигрант Ростислав, чиято дъщеря била омъжена за българския цар Михаил II и след неговата смърт заедно с баща си имат претенции към българския престол. През 1256 г. Ростислав заедно с наемната си армия се опитва да превземе столицата Търново, но е отблъснат. Сериозен отпор на този претендент оказали и крепостите изправили се по неговия път към Търново, като една от тях е и Вратица. През 1257 г. на престола на България се възкачва Константин Асен (Тих). Войната с Ростислав и неговия наследник Яков Светослав продължила с пълна сила. Ту унгарски войски нахлували в България, ту българите разорявали Унгария и особено областта Банат, но важното е да се отбележи, че Вратица твърдо е стояла на страната на Търново и не е допускала преминаването на чужди войски безнаказано. За този си принос градът и региона се ползват с особена почит от страна на българските царе от този период.

По времето на царуването на династията на Тертеровците, българските земи претърпят най-голямото си раздробяване и това разбира се рефлектира и върху по-нататъшното развитие на Вратица и района около нея. От 1281 г. до 1285 г. следват нашествията на татарите, които отслабват Българската държава и това довежда до нейното разделение на определени области. Северозападна България включваща Видин и Вратица попадат под властта на болярина Шишман. Близо един век тази фамилия ще управлява тази област чак до падането на България под турско владичество. През 1365 г. Северозападна България е в центъра на сериозните проблеми, идващи от Унгария. Видинският владетел Иван Срацимир е премахнат от унгарците и отведен в унгарските земи като пленник, а Вратица и Видин близо 5 години са под унгарско управление. След това те са върнати към България, но следват години на тотално разцепление на Българската държава, която е разделена на две царства – Търновско и Видинско. Вратица е придадена към Видинското с владетел Иван Срацимир. Пламналата вражда между него и търновският владетел и брат Иван Шишман довежда до тотален упадък на държавата, което спомага за по-бързото падане на България под турска власт. През 1393 г. турците идващи от юг превзели Търново, а Видинското царство заедно с Вратица станало васално и зависимо от новите нашественици. От това време са намерени 483 сребърни монети сечени от Иван Шишман и 59 турски сребърни гроша от Баязид I , което говори за стокообмена между васалните български територии и вече изцяло завладяна България. През 1396 г. Срацимир пропуска през земите си безпрепятствено кръстоносната армия на Сигизмунт I с надеждата, че последният ще разбие турците и така ще си възвърне предишната си хегемония в българските земи. През същата година армията на унгарския крал претърпява страшно поражение при крепостта Никопол и това коства независимостта на Видинското царство в рамките на 500 години. Във всеки случай Вратица не останала длъжна на нашествениците. Дълго време тя се защитавала упорито, начело с войводата Радан, който според преданията дори убил дъщеря си само и само да не попадне в ръцете на турците, известни със своята жестокост. Идват времената на мрачното и тягостно турско владение на България и Балканския полуостров.

Ако бъдем точни Българските земи са в границите на Турската империя 482 години. Това са най-тежките времена за българският народ, които ще се отразят и ще травматизират още много години след освобождението. Няма точни данни за времето в което средновековна Вратица пада в ръцете на турците, но няма съмнение, че те не са постъпили благосклонно към хора, които са се съпротивлявали срещу тях. На първо време е избита управляващата класа, след това местното население е изгонено от пределите на крепостта и заставено да строи новите си домове с материал набавян само от крепостните стени, като така автоматично и умишлено се разрушава града. От този период не липсва и пасивност от страна на населението. През 1404 г. в територия на България, Сърбия и днешна Румъния избухва въстание, водено от Константин и Фружин, което нанася тежки поражения на нашествениците, но е смазано жестоко, а областите (като една от тях е и Враца), в които то се разраства - разорени .Четиридесет години по-късно полският-унгарски крал Владислав III Варненчик и трансилванският воевода Януш Хуниади за две поредни години навлизат в българските земи, като правят опит да изтласкат турците от европейските територии. В кръстоносната армия съставена от поляци, чехи, унгарци, власи, босненци и западни рицари се включват и българи, като няма съмнение, че те са присъединени от местата през, които преминава армията. Едно такова място е и Враца. Голяма част от цивилното население също е последвало 25000-та армия, с надеждата да бъде в безопасност. На 10 ноември 1444 г. край Варна, обединената войска на християните е разбита от 100000-ната турска армия, а 20 годишният полски крал Владислав III загива заедно с надеждата на Балканските народи за освобождение от новите азиатски нашественици.

Примирението е характерна черта на българина. Тя никога не го е оставяла, но по времето на турското господство явно се е вкоренила жестоко, така че и до ден днешен се забелязва. През 15-17 век Враца се харесва явно на турците, макар града да не е населен много с тях. По заповед на Сюлейман Великолепни през средата на 16 век има преброяване на империята, като Враца от този период наброява 354 немюсюлмански домакинства и 74 мюсюлмански. Градът приема статут на особено внимание от самия султан, като доходоносен търговски и рударски център с находища на сребро. Рай или не - мюсюлманското население е с притежание на малък имот, но с налагане на високи данъци. Основният съблюдател за събиране на данъците се е наричал войвода, който отговаря пред султана или пред везира директно за това. След него по длъжност се нарежда кадията, който отговаря за религиозните въпроси при мюсюлманите. Редът в града се контролира от спахии или еничари, които постепенно се трансформират в полицейски формирования. Важна длъжност заема и баджадарът – чиновник, събиращ таксите по пазарите. По времето на падането на Враца в ръцете на турците са преброени около 1500 души. По-късно турският изследовател Евлия Челеби говори за Враца като град от 1500 къщи и близо 2000 души население като турците са значително малко. Челеби говори за 9 джамии, 4 мюсюлмански училища и 2 общежития за мюсюлмани в “нужда”. Също така в града има и около 150 дюкяна, като търговията е не само за жителите на града. В този период се търгува с Дубровник, Истанбул и други градове в рамките на империята. Населението на града и околностите има различен статут и правомощия в зависимост от това, което върши. Рударите, които са и християни и мюсюлмани са с облекчени данъци – не плащат “извънредни” данъци. Също така с особено положение се водят и тъй наречените “войнуци” - това са хора, които полагат около 6 месечен труд за империята, като работят в султанските обори, отглеждат коне или служат в помощните военни корпуси на армията. В замяна на това те получават малък имот, като това са ниви, зеленчукови градини, лозя или ливади. Плаща се минимален данък директно на султана, а не на местният феодал, като това по-късно ще доведе до конфликти между централната и местната власт. Самите войнуци ще станат една от най-реакционните класи в империята. Други подобни на тях и с подобни функции са тъй наречените “джелепи” или хора натоварени да отглеждат и предават директно на султана птици и овце за храна, като са освободени от извънредните данъци. Същите тези “животновъди” се оказват и хитри, като успяват да отглеждат и собствена продукция и я продават на пазара и така натрупват състояние.

С течение на времето Враца се разраства и отдавна вече е прехвърлила отвъд средновековните си граници. Строителството става многоетажно и по-солидно. Това е период, в който Турция води непрекъснати войни с европейските държави. При провала на тези си амбиции тя се затваря на Балканския полуостров, като следват и редица вътрешно-икономически и политически промени. На първо време войнуците и джелепите ще почнат да не изпълняват редовно своите задължения към султана. Той от своя страна ще изисква от местните господари по-строг контрол, който ще доведе до саморазправа и жестоки преследвания. През 1706 г. този процес довежда до масови изселвания от врачанските села, като - Краводер, Буковци и Криводол. Много от хората на тези села се заселват в берковско или видинско, като част от тях завинаги остават по тези места. Властта е принудена със сила да върне част от преселниците, защото така се нарушавал данъчния режим. Както знаем немюсюлманите плащали и давали двойно или тройно по-големи данъци от останалите. Обикновеният врачанин от този период плаща следните данъци: вергия, поголовен данък, джезие на цигарите, десятък, десятък на гроздето, данък на виното и ракията (какъв ужас), от преброяване на овцете, бач (това е вътрешно мито), данък върху свинете, отлакие, соват и плащане по задължения от стари неплатени данъци.

Много ясно, че след такова отношение ще се стигне и до съпротива от страна на населението. Създават се хайдушки чети, които в началото търсят лично отмъщение за някой турски бей, но по време на войните между Австрия и Турция или последната с Русия борбите започват да придобиват политически отенък. Врачани са участвали в отрядите на влашкия княз Михаил Витязул и на неговия военачалник Баба Новак. Последният разгромява турците в балкана и стига до София, като по пътя си опожарява много населени места включително и Враца. Особена активност на съпротивата срещу турците се забелязва по времето на войните между Турция и “Свещения съюз”- Австрия, Венеция, Полша и Русия. Тогава австрийски войски достигат територията на България и това довежда до активиране на съпротивата срещу турците в северозападните й части. Избухва въстанието в град Чипровци, което е потушено от унгарците на граф Тьокьоли, който се явява като турски васал по това време. Почти два века съпротивата на завладените българи по тези места не спира. Постоянно има нападения на хайдути и почти постоянно следват разоръжаване и репресии. През 1716-1717 г. в Северозападна България се подготвя голямо въстание. Следва поредното разоръжаване на региона, като се споменава и за смъртни наказания на някой знатни българи във Враца, които дават пари за оръжие. По времето на Екатерина Велика, Русия печели важни победи срещу Турция. Това стимулира на ново врачани, които правят опит за организиране на политическо движение, което е унищожено още в зародиш, а организаторите - хаджи Манчо, Цвятко златарят и синът му Никола били посечени.

Освен, че е била известна със своите занаяти като: златарство, кожарство, селско стопанство и други за времето си занимания, във Враца се развива и книжовното дело. За средновековието книгата се явява като един вид излъчване на авторитет и поради ограничените си количества тя е била притежавана само от богатите (повечето са били неграмотни) или от духовенството. Книгите от този период са на църковна тема, като се описва живота и дейността на “божиите хора” и много малко от това, което са правили обикновените простосмъртни. Трудно можем да си представим какво е представлявала една книга за тогава, като се има в предвид какви технологии владеем в момента за комуникация, но със сигурност и те са изпълнявали същите функции - да поясняват, запознават и поучават. Първият писмен такъв паметник от Враца е от 13 в. и е от пергамент като се описва житието на някакъв човек спасен от калугерка, която по-късно умряла. В повечето книги от този период са вмъкнати преписки от хората, които са ги преписвали. В тях откриваме имената на йеромонах Варлаам от църквата Света Троица и неговите духовни последователи Драгул, Данаил и др. През вековете с определени спадове книжовността във Враца не замира. Особено важно е да отбележим името на Йосиф Брадати, който през 1750 г. пише в града и се опитва да събуди българското самосъзнание. Той подчертава, че вината за лошия живот на християните се дължи на тяхната завист един на друг и разногласие, което е довело до отслабване на държавността на българите. Между другото тази черта не е напускала българските земи с отделни изключения, които са твърде оскъдни. Що се отнася до духовността от тези времена тя изцяло остава в ръцете на църквата. Ето защо в това отношение Враца е свързана с две основни събития от този период – дейността на Софроний Врачански и на борбата за независима българска църква.

Софроний Врачански е роден в град Котел през 1739 г. и 30 години е учител в този град. През 1765 г. се среща с духовния баща на българите Паисий Хилендарски, като преписва от него книгата му История славянобългарска и започва нейното разпространение. През 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ и заживява в града под Балкана. Това са смътни времена за Турската империя, защото поради нейната слабост избухват всевъзможни метежи, бунтове и опити на различни сепаратисти да се откъснат от империята. Без спорове едни от най-страшните в това отношение са тъй наречените “кърджалии”, които опустошават Северозападна България. Тук е редно да споменем и името на Осман Пазвантоглу, който е видински даалия (владетел) и заедно с кърджалиите разсипват империята. Врачанският край пострадал тежко от набезите на даалията, който се провъзгласил за самостоятелен владетел. Избухнала свирепа борба между официалните власти и отцепника. В този момент Софроний смело пази своята епархия и се грижи за нея, като това не остава незабелязано от Пазвантоглу. През 1798 г. голяма армия от кърджалии, разбойници и размирници напада Враца, като я държи в обсада 8 дена. Софроний ходи на бойните позиции и вдъхновява българи и турци, които се бият заедно срещу нашествениците. Макар и разбит след обсадата Пазвантоглу не прекратява нападенията в областта. За Софроний става невъзможно да пътува по врачанските села и търси спасение в Плевен и Арбанаси. При едно от завръщанията си Враца отново е обсадена от 15000 разбойническа армия на Али паша. Врачанският епископ се окрива в Черепишкия манастир до момента когато разбира, че и тази войска е разбита от врачани и редовна турска армия. Лично турските първенци прибират епископът, като по този начин показват своето уважение към силата на този велик българин. Следват чумна епидемия, отново нападения на кърджалии и въобще само нещастия за местното население, като за българите то е много по-чувствително.Явно Софроний си направил сметките, че в такива условия не може да се води духовен живот и заминава за Влашко като никога повече не се връща във Враца. По-късно той е подмамен и задържан във Видин където прекарва 2 години и според думите му теглото било неописуемо.

Събитията случили се във Враца по тези времена дали тласък и за един нов вид дейност, която за първи път се появява в борбата на българите за национално освобождение - дипломацията. В резултат на намесата на Русия в съседна Сърбия избухва въстание през 1804 г. Малко по-рано във Враца пристига един тайнствен човек, който според врачани се явявал нещо като руски шпионин. С него контактуват двама от най-интелигентните граждани на града - Иван Замбин и преселникът от Тетевен - Атанас Николаев. Повлияни от делото на сърбите, които изпращат делегация в Петербург врачани събират пари и помагат на горе споменатите да заминат за Русия при руския цар с надеждата да се помогне на българите. През ноември 1804 г. тези първи български дипломати пристигат в Петербург, но за тяхно разочарование те не са приети от официалните власти поради липсата на официален документ, който да ги представя от къде идват и за какво се борят. Голямо чакане пада за да се снабдят с него от 1805 г. до 1807 г. През това време Замбин и Николаев свършват и парите. Руснаците им отпускат земя за да се прехранват, но така или иначе те не желаят да я обработват. Чрез С.Врачански документите са набавени и изпратени чак през лятото на 1808 г. От дългият престой, оскъдната храна и мизерия И.Замбин умира в Петербург същата година. Ефектът от тази първа дипломатическа стъпка е маловажен за историята на дипломацията, но за врачани той представлявал едва ли не изпращане на човек на Луната. След смъртта на Пазвантоглу през 1807 г. нещата в Северозападна България потръгват добре. Населението започва да се връща в родните си краища, а развитието на търговията и икономиката в региона потръгва. Един нов партньор в това отношение се явява и Русия, която започва да воюва с Турция през 1806 до 1812 г. Не е тайна, че създадената ситуация е добре дошла както в икономическия принцип така и в политическия. Един от хората възползвал се от това е Димитраки Хаджитошев, който се явява като една от най-важните фигури от българското възраждане и Враца. Същият този човек снабдява руската армия, но също така осведомява за движението на турците и тяхната подготвеност, което изиграва важна роля в победата на руската кампания. Независимо от нежеланието на руснаците за участие на българи в армията им се сформират отряди, които проявяват учудващ героизъм, за който дори и турците говорят. Един такъв отряд е сформиран и от врачани, но по-ценното е информацията, която получават руснаците от Д.Хаджитошев. През 1811 г. през Враца преминава 25000 турско-албанска войска, за която руснаците научават веднага и я чакат в Оряхово. Събитията обаче придобиват обрат - Наполеон навлиза в Русия и войната е прекратена с Турция. Д.Хаджитошев в този период натрупва не само богатство от двойната си търговия с руси и турци, но и авторитет. Той спомага за откупването на няколко турски офицера от руски плен, като един от тях известния за времето си Ибрахим паша (запомнете това име). За това негово дело много от турците му остават признателни и както казвали някога “стояли прави” и треперели от дъхът му.

През 1815 г. избухва ново въстание в Сърбия като за княз е избран Милош Обренович, който има тесни търговски отношения с Хаджитошев във Враца. Обренович по молба на врачанският първенец изпраща в града един от най-добрите сръбски просветители на времето си Константин Огнянович, който през 1822 г. създава светско училище. В същото време във Враца пристигат и нови турски управници, които на първо време взели да тормозят народа чрез прищевки и нови данъци и от тук си навлекли омразата на врачанските първенци. Хаджитошев започва строителството на нови защитни кули по своите имоти, а връх на всичко е строеж на голяма ковачница за производство на оръжие в с. Радотина. Турците приемат това за заплаха и по заповед на султана врачанският първенец е убит край Видин, а Ибрахим паша (помните ли?), лично той командва акцията независимо, че Ст. Хаджитошев го освобождава от плен. Това се случва на 24 юни 1827 г. Имотите на врачанският първенец са конфискувани, отбранителната кула и леярната - разрушени, групата от врачански родолюбци е разтурена, като голяма част от нея емигрира в Румъния или в други части на империята и Одеса. Шест месеца след смъртта на Ст. Хаджитошев Турция обявява война на Русия. Руските войски достигат Шумен, като в по-късният етап Враца се оказва в нейния периметър. Руснаците преминават през редица врачански села, а във Враца те са посрещнати като освободители. Очаквайте продължение!