Простотия

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Текуща версия

Това е качествена характеристика за нещата: колкото повече простотия има в даден предмет или социално явление, толкова по-качествено е то. При избор между две или повече неща, вие искате да изберете най-качественото от тях, което налага нуждата от измерване на простотията.

Измерване

В системата SI, мерната единица за простотия е Азис. Тя сравнява простотията на даден предмет с аудиозапис на песен на Азис, изпълнена на живо. В практиката са удобни и производните мерни единици кѝлоазѝс, мегаазѝс и тераазѝс.

За измерване въздействието на социални явления, протичащи във времето, се използва мярката азѝси в минута и/или азѝси в секунда. Това ни позволява да сравним простотията в песен на Азѝс с простотията в песните на други изпълнители. Този метод на измерване се използва при съставяне на предаването New Voice по телевизия The Voice и на класацията от хитове на радио Вазелина.

Зависимости

Въвежднето на мерна единица за простотия ни позволява да дефинираме важна аксиома: въздействието на дадено социално явление е функция на простотията. Съществуват данни, че тази зависимост е била позната още на древните чалга и гейпоп изпълнители.

С повишаване на простотията, въздействието рязко се подобрява. От друга страна, недостигът на простотия може да доведе до състояние на демотивация или отегчение

Първи закон на простотията

Основният закон в Теория на простотията, известен още като Закон на бат Пепи, гласи:

Никой не може да пее с повече от 1 азис/минута, освен самият Азис.

Един от опиталите се да опровергаят този закон, е Икебаната, както и Гери-Никол. Все пак истинско брожение в научната общност предизвиква Божо, като за сега замерените резултати остават непотвърдени и несигурни, макар че някои учени плахо предполагат, че в този случай може да става дума за простотия измервана в стотици хиляди терааазѝси/секунда, явление, което не е било наблюдавано, хъм… поне досега.

Втори закон на простотията

След поредица дълги изследвания, наблюдения и тестове, Борката и Недим стигат до следния извод:

 Простотията на даден изпълнител или жанр е квадратен корен от номиналната простотия на феновете и почитателите им, умножена по общия им брой. 

Така например, ако Дриско има 300000 фенове, чиято номинална простотия е средно по 25 милиазиса, то номиналната простотия на Дриско е 5×300000 = 1500000. Ако Хиподил имат 20000 фенове с номинална простотия средно по 100 микроазиса, то 100×20000 = 2000000. Така излиза, че Дриско е с 1,5 килоазиса простотия срещу 2 азиса простотия за Светльо Витков и компания. Доказателство за това е, че все пак Светльо сколаса с партийните субсидии за гласове да си купи Мазерати, след като на два поредни вота успя да хване по около 1,5-2% от гласовете на хората. Докато Дриско даже една адекватна приятелка, с която да убеди хората, че не е педал, не успя да си намери