Адски Нерези

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Увеличаване

Ще се борим докрай, докато не върнем блек метъла в ъндърграунда !

Годината е 2001 и на музикалния свят се пръква новото блек изчадие, появило се да разтърси представата ни за метъл. Демото на шуменската формация Адски Нерези“Трупове на Купове” - стъписва с безкомпромисна бруталност, всепомитащ саунд и внушения, разтърсващи до дъно човешката ни природа.

Зад това нашествие се крият двамата езически воини, излязли сякаш от праисторическа епоха:

  • Buhtum – апокалиптични барабани на злото, демонски крясъци, нечовешки грух
  • Mixerato – изкормващ бас и стонове.

Посетихме тези нови законотворци в музиката в собствената им бърлога – тяхната репетиционна, помещаваща се в изоставен трафопост в шуменския квартал Макак.

Още от самото ми влизане ни стъписва инферналната атмосфера – подът е осеян с парчета от тухли, смачкани вестници, найлонови торбички и строшени бутилки, по стените изобилстват свастики, пентаграми, обърнати кръстове (потвърждаващи ревностния сатанизъм на музикантите) и надписи от сорта на “Уво �?92” и “Митко бракни си в гъза”, а за неописуемия колорит допринася и котешката мърша в ъгъла.

Mixerato и Buhtum ме посрещат радушно зад инструментите си, със зачервени от пиене очи (белег за всеки истински метъл). Очаквах да срещна същински блек чудовища, а насреща си виждам двама интелигентни, доста земни младежи. Нека да започнем с интервюто:

Първият ми въпрос нека да е свързан с информация за вашата група – история, стилова насоченост, бъдещи планове:

М: Всичко почна като се напихме една вечер в Лампата: Бухтата, пардон,
Buhtum искаше да ме бие, ама аз тъкмо му предложих да сформираме истинска
блек метъл група – по норвежки или сингапурски образец, и така почна всичко.
B: Абе не беше много тъй…
M: А като как ?
B: Що ме питаш такива работи – аз откъде да помня ?

Все пак, как определяте стила си ?

B: Ние свирим истински пагански прогресивен блек метъл…
М: … с национални и мелодични елементи

Наистина, съгласен съм максимално с такова определение… Лично на мен ми бе изключително трудно да категоризирам вашата музика… Но да преминем нататък: кажете по няколко думи за обложката, за заглавията и лириките:

В: На картинката отпреде – тя е черно-бяла - можете да видите мен и
Mixerato, снимани сме ей тука тъй на, стъпили сме върху няколко циганчета,
дето ги накарахме да се правят на умрели…

Намирам за изключително интересно, че не сте използвали обичайната боя, а вакса ?!?

В: Това не е вакса, а сажди от изгорени кръстове !!!

А текстовете ?

М: Те са на най-различни теми, които са най-важни за нас –
то заглавията си казват всичко:
 * “Долу Исус, да живее Сатаната”
 * “Рила”
 * “The immortal horse of khan Kubrat”
 * “Black is the eternal Bulgarian darkness”
B: Абе пеем за Сатаната, за българската история, за много убийства, за Сатаната
М: Туй го каза.

В този момент в трафопоста се промъкват няколко циганчета, явно най-заклети почитатели на Адските Нерези и любопитно се взират в мен иззад торбичките с лепило. Моите събеседници се правят, че не забелязват, а аз задавам следващия си въпрос:

А защо всъщност решихте да свирите в трафопост и как протича една ваша репетиция ?

М: Избрахме го зарад акустиката – ебахти акустиката яка, дето го има тоя траф.
В: Да бе, ебах му майката аз на акустиката…
М: А като свирим ли ? Става война – Buhtum е същи звяр зад барабаните –
много е добър : не съм виждал някой да блъска толкоз по тия барабани –
то на всяка репетиция къса кожи и чупи палки.
В: Понеже свирим по няколко часа на ден, ставаме по-бързи и брутални –
аз съм си поставил за цел да станем най-добрата и бърза и шумна група на света.
А като се орежем става наистина здраво: аз го псувам тоя, че е некадърник и като стане мелето…
М: Ама ти почваш първи с балтиите…
В: Че кво искаш като ме псуваш на майка – кръвчица ще храчиш, ей…

След тези дружески закачки преминаваме нататък:

Как протича процесът на композиране при вас ?

М: Сядаме да свирим и записваме ей на онова касетофонче, до котката.
В: После сядаме и определяме откъде-докъде са песните, щото аз
нали свиря много силно и нищо не чувам какво става.
М: То и аз не чувам много, ама важното е музиката да е спонтанна,
да идва от душата – не като сегашните групи; май ние сме единствената група, дето не е комерсиална.
В: Да, аз лично смятам, че блек метълът изцяло трябва да се върне в ъндърграунда – като при нас.

Какво ще кажете за музикалните си влияния – сигурен съм, че са безкрайни:

В: Специално в нашата музика избягваме да се влияем от другите,
ама все пак – слушаме по много Emperor, Tangrycan, Metallica, Evol,
Gonkulator, новия Dimmu Borgir и каквото ми дадат на Бурзума.
М: Аз съм голям фен на Sting – нали ми е колега по инструмент.

На раздяла предайте своето послание до феновете:

М: Аз искам да им кажа, че трябва да слушат музиката много силно,
иначе се губи внушението. И да купуват повече от нашия албум, колкото се може повече.
В: Ако не щат, може само да пращат пари по пощата.
И да пият много ракия, и да живее блек метъла !!!
М: …и Сатаната също.

Благодаря за интервюто на двамата творци, и като всички нас, обикновените фенове, зачаквам концертните изяви и следващите студийни творения на Адските Нерези: а дотогава, ще си слушам “Трупове на Купове” – колкото се може повече.

Първи концерт

Толкова години по-късно, присъстваме на първият концерт на емблематичното дуо пред публика. Сцената е брутална. Пред усилвателите виждаме свинската кървава глава със син печат до ухото [ПРОВЕРЕНО], забодена на кол от Средновековието (който допреди концерта беше чудесно средство за разклонение на корени на домати от градината на бай Вълкан в непосредствена близост до трафопоста) - доказателство, че нерезите ще свирят тук тази вечер. Здрач е и тъкмо е заваляло. Дъжда отмива кръвта, гениално дело на продуцентите с участието на спрей "Изкуствена кръв от щастлив еднорог 99%" (Кауфлаунд, до копърката) от свинската глава. Време е... публиката не може да бъде удържана дълго! Безплатното месо за пача би изкушило дори и Светлин Наков, който виждаме на първият ред, костюмиран в стил лекции на ISECA. Моментът на възраждането на една легенда! Mixerato излиза на сцената пръв. Залата притръпва и алгоритъма на симулираната реалност изпада в неочаквано състояние в момента в който току що изсвирените ноти от умопомрачителният риф на "Акащи Джуджета - Ужасна си" пътуват от кабела на китарата му до усилвателите. Пристигат. Забавеният каданс става реалност. Светът се рестартира и дебъг лог бива изпратен на Васил Колев.

Рифовете са тежки и дяволски, леят се като горещо олово, изфъскало току що в студена вода. Никой, с изключение на електричеството и Ахмед Мерчев (създателят на електричеството) не могат да спрат напиращата като лавина от смърт на талази сила.

Идва ред за барабанните партии. Обладаният предварително от сатанински демон за целите на шоуто Buhtum, за който организаторите са уредили екзорсист от Ватикана за след концерта, излиза на сцената. Отправя се моментално към свинската глава, и забива чифт палки в ноздрите и. Вместо кръв, тъй като все пак пазаруваме от Абсурдистан, оттам се стича вода, която доскоро е била лед. Започва вихрушка от Ада зад барабаните. Моментално кожите се запалват, а сцената е обгърната от ужасна миризма на мърша. Кожите на два от трите Tom-а на Buhtum са човешки, от подкупен с водка и бира (в стъклени зелени шишета) служител на бургаската морга. Дори по вина на съдбата, т.е. решението, взето от /dev/random на Вселенският суперкомпютър, една татуировка на кожите, изобразяваща адски нерез с надпис "плодя като свиня" съвпада точно по средата на един от барабаните, и беше помислена от феновете в публиката за официално лого на групата. Естествено, продуцентите не биха платили толкова за тях (при тази цена на алкохола), ако не мислеха да използват парчета човешка кожа вместо конфети за края на шоуто.

Слушаме солото на едноименното парче от дебютният албум на групата "Трупове на купове". Mixerato не може да се контролира! Пръстите му притискат изтънелите от адско свирене струни към прагчетата досущ като автоматизиран китарист-робот на Кибертрон. За да постигне максимално бързо свирене и съчетаване на ефекта с момента, Mixerato показва уникалната модификация на китарата си - тремоло, автоматично активиращо дисторшън и отпускащ струна G механизъм чрез мост от канап до ключовете за настройка. Това позволява на Mixerato да ни представи звук, унищожително-ехтящ, мистично погълнат от дълбина, все едно излизащ от някоя адска пещера, където предната вечер Дявола си е устройвал романтична среща на лагерен огън с някоя червенокоса девойка с чудовищни прегрешения приживе.

Концерта свършва, а феновете, с парчета човешка кожа в косите си (което явно тези от женски пол намират за доста готино и сладко), крещят истерично за още. Техните слухови клетки изпадат в агония без музиката на нерезите, и скоро умират, като за да не останат глухи, всички се насочват към мърчандайз щандовете, където могат да си купят "Трупове на купове", парченца от костите на умрялата котка в онзи трафопост (призната за света мъченица) от който започна всичко, транзистор от касетофона на който е записван албума, а за шест цифрена сума - оригиналната първа касета с демото на "Трупове на купове", включваща и десет минутен разговор на Buhtum с оператор на Мтел относно гласовата му поща, тъй като Mixerato е забравил да спре записа.

Лични инструменти