Донжони и Дракони

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Донжони и Дракони (ДиД) е най-популярната фентъзи настолна ролева игра. Настолна е, защото играчите седят на столове, и е ролева защото играчите "ролят" зарчета с разни форми. Един от играчите, по име "разказвач" или "господар на подземието" (ако играете със садо-мазохисти), но най-често "оня идиот дето го взема твърде насериозно", се опитва да им създаде приятна обстановка.

В идеалния случай играенето на Донжони и Дракони е приятно запълване на времето, което позволява на група приятели да участват в тактически сражения с къстъмизираните си герои, и да взаимодействат върху историята на играта, създавайки т.нар. "collaborative storytelling". В повечето случаи обаче или играчите забравят какво се е случило миналия път и кое зарче трябва да хвърлят, или разказвачът огъва сюжета, за да следват играчите това, което си е намислил. Кампаниите най-често почват от левел 1 и биват преустановени към левел 4-5 (като 20 е максимумът), когато играчите загубят интерес или успеят да вбесят разказвача достатъчно.

В наши дни се играе най-вече пето издание на играта.

Съдържание

1 Кратък обзор и история 2 Как се играе? 3 Класове 4 (Избягвайте) Игра онлайн

Кратък обзор и история

• Много отдавна (1974) двама зубъри създават тактическа игра с 3 класа, но без никакъв баланс. Това впоследствие се превръща в първо издание на ДиД.
• 1977-а излиза "Напреднали ДиД" (НДиД), което е любимото издание на тогавашните сатанисти.
• 1989-а излиза НДиД версия 2.0, в което има таблици и таблици с числа, които да сверявате при всяко хвърляне на заровете.
• ДиД 3 (2000) или по-точно ДиД 3.5 (2003) е най-широко известното от изданията. Има твърде много книги с 200 раси, 600 "престиж класа" (два от които са "самурай", макар да нямат нищо общо), отново няма никакъв баланс, и макар да е по-олекотена версия на предишните, е достатъчно сложно да обезкуражи приятелите ви, на които се опитвате да го покажете.
• ДиД 4 (2008) е мистичен звяр, мразен от хардкор играчите защото е твърде много като компютърна игра, и мразен от кежуалите защото не е достатъчно хардкор.
• ДиД 5 (2014) е последното и вероятно най-широко употребявано издание до към ден днешен. Правилата не са много сложни, уж има някакъв баланс. Като комплект механики играта не е лоша.

Как се играе?

• 1. Намирате пиратски pdf-и и хващате един идиот с ентусиазъм да ги изчете. Този идиот ще е разказвачът ви, който върши всичката работа вместо вас.
• 2. Групата без разказвача си създава герои, избирайки класове.
• 3. Разказвачът разказва историята и описва обстановката и събитията.
• 4. Играчите слушат и решават какво искат да направят, описвайки действията си на разказвача.
• 5. Разказвачът може да поиска хвърляне на зарове. Резултатът от заровете определя развитието на събитията.
• 6. Върнете се на стъпка 3 и повторете оттам.

Класове

В пето издание (последното) има 12 класа, които можете да играете. Всеки клас подхожда на различен тип играчи и предлага различен тип геймплей.

• Барбериан
  • Налага лошите с голяма тояга, докато крещи "унга-бунга". Арнолд "Конан" Варварина, но най-често малоумен.
  • Най-добрият "танк" в играта - най-много здраве и може да придобие устойчивост на всякакви поражения.

• Чалга певец (любимият клас на уродите, защото им позволява да си фантазират, че са популярни)
  • Свири на гъдулка, уж помагайки в битка, и се играе от хора, които си мислят, че трябва да са "главния герой".
  • Гъвкав клас който може да е полезен във всяка роля. Може да "вдъхновява" другите играчи в техния момент на нужда, помагайки в ключови моменти.

• Магьосник, който чете книги (хомосексуалист - отнася се за класа, но често и за играчите му)
  • Чете книжки и прави магии.
  • Най-голям списък от достъпни чародейства, правейки го донякъде overpowered във високите нива на игра.

• Борче
  • Налага лошите или ги стреля отдалеч. Прави едно и също всеки ход: "Аз удрям"; в резултат на това често може да е скучен клас.
  • Най-консистентен нападател в играта, който може да прави по "два хода" наведнъж, нанасяйки големи количества поражения.

• Циганин
  • Краде боклуци и ръга хората в бъбреците, спотайвайки се в сенките. Или ги стреля отдалеч.
  • Има експертиза в разни умения и по принцип е най-добър в обезвреждането на капани. Добър в битка, но "чуплив", умира лесно.

• Зоофил
  • Става на животно и владее природни магии, които не са толкова агресивни, колкото нормалните. Може да лекува приятелите си.
  • Може да стане overpowered и почти неубиваем като стигне макс ниво, ако прегърне зоофилството на максимум.

• Хипи прегръщач на дървета
  • Ползва мечове или стреля отдалеч, умее и природни магии.
  • Слаб клас, който спира да е полезен след 5-то ниво. Най-безполезен е когато е "beast master" и зоофилства с личното си животно.

• Поп
  • Носи кована броня и налага лошите с чукове. Лекува приятелите си, гори лошите, и унищожава сатаната и немъртвите.
  • Мощен клас с много различни специализации. На високи нива може да моли Господ да му изпълнява желания.

• Поп-борче
  • Поп който лекува по-малко и налага с меча повече. Владее малко магия.
  • Може да нанася повече щети когато удря вместо да ползва магии. Най-висок потенциал за атака в играта.

• Поп-нинджа (или каратист)
  • Шаолин китаец който се бие с юмруци или тояги. Зашеметява хората и търчи наляво-надясно.
  • Чуплив клас, който не нанася твърде много поражения. За сметка на това добре "контролира" бойното поле.

• Магьосник, който не чете книги (единственият сносен клас, но е най-слаб защото разработчиците го мразят)
  • Гърми лошите с магии и може да "раздвоява" магии, което е изключително мощен ефект.
  • Слаб клас въпреки всичко, защото девелопърите на играта го мразят и дават всичко на гея-книгочетец.

• Слуга на Дявола (любим клас на нарцисистите, защото им позволява да си фантазират, че имат влияние)
  • Гърчав слабак, който може да прави 2 магии преди да почива. За сметка на това има консистентен демидж от разстояние.
  • Полезен в ръцете на опитен играч, но неефикасен като чист нападател.

(Избягвайте) Игра онлайн

Силно се препоръчва "Донжони и Дракони" да се играе от приятели на живо. Ако нямате приятели, или приятелите ви нямат нужното търпение, можете да си потърсите сесии в интернет, но тъй като в последните 5 години играта бе силно популяризирана от подкастове и ТВ сериали, вероятността да попаднете на свестни хора клони към нула.

Типичната онлайн сесия включва липса на насока и тълпи от хамстери, които търчат насам-натам (lul so random!) по воля на разказвача-марихуанист, както и двама от играчите от групата ви, чиито герои правят гей анален секс всяка вечер в лагера. Причината за това е, че играчите на тези двамата са момче и момиче с психологически проблеми, но момчето си пада по момичето и затова винаги играе с хомосексуален герой от същия пол като героя на момичето. Момичето, естествено, не е наясно. Четвъртият играч е хаотичен и кара героя си да завира каквото му попадне в устата си.

Но когато момичето и четвъртият играч започнат да "излизат заедно", въпреки че са от различни държави, другото момче заплашва да се самоубие; дотогава вие многократно сте убеждавали момичето да не се хвърля от моста, край който живее, тъй като тя не си пие лекарствата за душевни болести. Тези събития постепенно разнищват групата и кампанията бива прекратена.

В това време вие си седите на столчето, чудите се защо сте се подложили на тази ненужна драма, и съжалявате разбитите си фантазии за смислен сюжет, високи левели за героя ви, и развитие на персонажите.

Ако съиграчите ви не са хормонални двайсетинагодишни, то тогава ще попаднете на друг тип дегенерати, които например играят човекоподобни котки, за да задоволяват зоофилските си фетиши.

Накратно: "надежда всяка тука оставете", освен ако не познавате хората от групата си предварително.