Донжони и Дракони
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
Донжони и Дракони (ДиД) е най-популярната фентъзи настолна ролева игра. Настолна е, защото играчите седят на столове, и е ролева защото играчите "ролят" зарчета с разни форми. Един от играчите, по име "разказвач" или "господар на подземието" (ако играете със садо-мазохисти), но най-често "оня идиот дето го взема твърде насериозно", се опитва да им създаде приятна обстановка.
В идеалния случай играенето на Донжони и Дракони е приятно запълване на времето, което позволява на група приятели да участват в тактически сражения с къстъмизираните си герои, и да взаимодействат върху историята на играта, създавайки т.нар. "collaborative storytelling". В повечето случаи обаче или играчите забравят какво се е случило миналия път и кое зарче трябва да хвърлят, или разказвачът огъва сюжета, за да следват играчите това, което си е намислил. Кампаниите най-често почват от левел 1 и биват преустановени към левел 4-5 (като 20 е максимумът), когато играчите загубят интерес или успеят да вбесят разказвача достатъчно.
В наши дни се играе най-вече пето издание на играта.
| Съдържание |
Кратък обзор и история
- Много отдавна (1974) двама зубъри създават тактическа игра с 3 класа, но без никакъв баланс. Това впоследствие се превръща в първо издание на ДиД.
- 1977-а излиза "Напреднали ДиД" (НДиД), което е любимото издание на тогавашните сатанисти.
- 1989-а излиза НДиД версия 2.0, в което има таблици и таблици с числа, които да сверявате при всяко хвърляне на заровете.
- ДиД 3 (2000) или по-точно ДиД 3.5 (2003) е най-широко известното от изданията. Има твърде много книги с 200 раси, 600 "престиж класа" (два от които са "самурай", макар да нямат нищо общо), отново няма никакъв баланс, и макар да е по-олекотена версия на предишните, е достатъчно сложно да обезкуражи приятелите ви, на които се опитвате да го покажете.
- ДиД 4 (2008) е мистичен звяр, мразен от хардкор играчите защото е твърде много като компютърна игра, и мразен от кежуалите защото не е достатъчно хардкор.
- ДиД 5 (2014) е последното и вероятно най-широко употребявано издание до към ден днешен. Правилата не са много сложни, уж има някакъв баланс. Като комплект механики играта не е лоша.
Как се играе?
- 1. Намирате пиратски pdf-и и хващате един идиот с ентусиазъм да ги изчете. Този идиот ще е разказвачът ви, който върши всичката работа вместо вас.
- 2. Групата без разказвача си създава герои, избирайки класове.
- 3. Разказвачът разказва историята и описва обстановката и събитията.
- 4. Играчите слушат и решават какво искат да направят, описвайки действията си на разказвача.
- 5. Разказвачът може да поиска хвърляне на зарове. Резултатът от заровете определя развитието на събитията.
- 6. Върнете се на стъпка 3 и повторете оттам.
Класове
В пето издание (последното) има 12 класа, които можете да играете. Всеки клас подхожда на различен тип играчи и предлага различен тип геймплей.
- Барбериан
- Чалга певец (любимият клас на уродите, защото им позволява да си фантазират, че са популярни)
- Магьосник, който чете книги (хомосексуалист - отнася се за класа, но често и за играчите му)
- Борче
- Циганин
- Зоофил
- Хипи прегръщач на дървета
- Поп
- Поп-борче
- Поп-нинджа (или каратист)
- Магьосник, който не чете книги (единственият сносен клас, но е най-слаб защото разработчиците го мразят)
- Слуга на Дявола (любим клас на нарцисистите, защото им позволява да си фантазират, че имат влияние)
(Избягвайте) Игра онлайн
Силно се препоръчва "Донжони и Дракони" да се играе от приятели на живо. Ако нямате приятели, или приятелите ви нямат нужното търпение, можете да си потърсите сесии в интернет, но тъй като в последните 5 години играта бе силно популяризирана от подкастове и ТВ сериали, вероятността да попаднете на свестни хора клони към нула.
Типичната онлайн сесия включва липса на насока и тълпи от хамстери, които търчат насам-натам (lul so random!) по воля на разказвача-марихуанист, както и двама от играчите от групата ви, чиито герои правят гей анален секс всяка вечер в лагера. Причината за това е, че играчите на тези двамата са момче и момиче с психологически проблеми, но момчето си пада по момичето и затова винаги играе с хомосексуален герой от същия пол като героя на момичето. Момичето, естествено, не е наясно. Четвъртият играч е хаотичен и кара героя си да завира каквото му попадне в устата си.
Но когато момичето и четвъртият играч започнат да "излизат заедно", въпреки че са от различни държави, другото момче заплашва да се самоубие; дотогава вие многократно сте убеждавали момичето да не се хвърля от моста, край който живее, тъй като тя не си пие лекарствата за душевни болести. Тези събития постепенно разнищват групата и кампанията бива прекратена.
В това време вие си седите на столчето, чудите се защо сте се подложили на тази ненужна драма, и съжалявате разбитите си фантазии за смислен сюжет, високи левели за героя ви, и развитие на персонажите.
Ако съиграчите ви не са хормонални двайсетинагодишни, то тогава ще попаднете на друг тип дегенерати, които например играят човекоподобни котки, за да задоволяват зоофилските си фетиши.
Накратно: "надежда всяка тука оставете", освен ако не познавате хората от групата си предварително.
