Щрунц

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Да не се бърка с Бенедикт Щрунц - водещ разследването "Парадайз пейпърс" за Германия, радиожурналист от обществената медия NDR в Хамбург, който е най-обикновен долбоёб.

Но както се казва - от автора :

Говорим на различни езици с жените

Изпратено от Strunz на 1/8/2003 10:16:08

Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности

Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка. Вика ме у тях. Отивам аз, под ръка с чешката затварачка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители. Та влизам аз, а тя с мокра коса.

- Препотила си се от мъкнене на чували с камби? - Не - С пиперки? - Не, къпах се - Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах го аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.

Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.

Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам "А бурканите?". Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох там. Няма буркани. Нещо ме майтапи това момиче.

- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - делово отсякох. - Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим. - Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам! - Ми? - гълчалив, но любезен поглед. - Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета. - Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че ..... - тук задърдорих технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм я взел още. При липса на разумен отговор реших да зарежа мисленето...

- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един поглед такъв усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не мога и да разбера защо ме гледа така нагло при условие, че не аз съм се препотил, а тя.

- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си

- Леле, колко си метафоричен. Хм... - усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)...ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид...

Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува и трескаво ми разкопча панталоните и гу пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.

- Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.

- Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки.

Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда ми се беше нарушила. Никога повече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й мислене към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше "джаджа", а то е "У Р Е Д" .

Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот. Какво ? Толкова сме различни, Господи!


Tънкостите при снимките на порно филми!

Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к "Позвънете". Обяви. "Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел..." Обадих се с идеята, че щом искат коне трябва да им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село съм я яздил и веднъж кон съм яздил. Ама за малко. Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как може да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора. - Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв на ден. Здрав ли си? - Хремав съм, щото тоз грип.... - Ок, ставаш. До утре.. Малий, толкоз пари!? Голям кеф. На следващия ден ходих на баня и се курдисах първи. Иде режисьора.

- Ясно ти е, че ще снимаме порно? - Но? - Какво "но"? - Не, нали вие казахте "Ясно ти е, че ще снимаме пор, но...?" и аз чакам за "но". А защо писахте коне, а сега пор? - Моля? Ще снимаме ПОРНО.. - Но? - Ще снимаме порнографски филм! - "пор, но графски филм"?! Графски щото сме царско време? - недоумявам аз пропит от девствената ми същност Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни дето ми пудриха всико, съблякоха ме и бам...пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам - ще ви кажа. Секс! Омърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв на ден. Нямаше как. Казаха ми -влизаш и почваш да я ближеш онази там долу? Фон. Музика на Мънго Джери "Ин дъ самъртайм" Сещате ли се? Чип чи чип , а.... Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се аз. Camera! Action! - Ъ...може ли само да...? CUT! - крещи режисьора - Какво има бе?! - Ами тя мирише на пишано долу - вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват. - А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее... Camera! Action! Навеждам се аз и ...ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Повдигна ми се. - CUT! - крещи режисьора - какво стана пак?!?! - Косъм - и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми. - Какъв косъм бе? От къде се извъди ти бе? От Марс ли? - От Трошево съм. Да не познавате някой там? - Връщай се и повече без изцепки!!! Camera! Action!!!!!!!!! Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?! - Ъъъ..може ли пак? - вдигнах ръка като за изпит аз - CUT! CUT! Какво пак бе, говедо? - Може ли да отида до коридора за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар - КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?! - ВМХ-а, колелото, като от филма... - И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави? - Ми...близах... - Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай!!!!! Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и ..изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат "дърво". Върнах се. И пак... Camera! Action! Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и ... - Кхххниии... - изгърчотих се при първия допир още CUT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! - Кажи бе, делиорманецо - режисьора пак ме обижда и доби цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене - какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока? - Много ме е гъдел...а и тя ми пипа дупето...ама вътре...с пръст След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв ще ми излязат през....дупето. И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз ....се нааках. То после не беше CUT!!!, не беше чудо...Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима....

Изгониха ме. От 300 лв ми отписаха хавлии, пропиляна лента, декори... Останаха ми 0.80 лв... Качих се на ВМХ-а и газ към нас. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб "Любов" - за любовта ми към рогчетата. Обичам рогчета!..."

Лични инструменти