Потребител беседа:Gogata

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Пърденето като начин за предпазване от невъобразим

ужас


Пърденето, този физиологичен процес, така важен за човека и неговото добро самочувствие и комфорт, до сега не беше център на научни изследвания, но вече стана. Той води началото си делеч в миналото, още преди Фред Флинстоун и Барни Ръбъл да съществуват. Основоположника на пърденето, според последните ми проучвания, е Кро. Той пръв показал на Ок, Боб и Нанди как да се спасяват от напъващите ги отвътре газове след като са яли от странните червени бодливи плодове. Тежки били времената за предшествениците на Кро. Никой не знаел как да се отърве от странния дискомфорт в долния централен квадрант. Първите опити били направени от неизвестен Хомус Еректус, който опитал да изкара тези газове през устната кухина, така неволно открил друг важен процес в тялото оригването. Именно то ще бъде темата на следващия ми научен труд. Кро още на девет години открил, че след леко напрягане на волевата мускулатура на стомаха може да се предизвика пърдене без други последствия, като отделяне на фекалий. Първо той показал “номера” на Нанди. Бедната неандерталка дълго тренирала мускулатурата си. След дълги, доста миризливи и изпълнени с нежелано отделяне на фекалии опити, нещата сработили. Вече никой не се притеснявал да яде на воля от бодливите червени плодове. Навсякъде където отидели Кро, Ок, Боб и Нанди показвали на събратята си изобретението на малкото кроманьонче и скоро то се разпространило по цялата Земя. Начина, по който преди това всички се спасявали от стомашните газове били само чрез дефекиране, защото само тогава излизали и газовете. Но не всичко приключило толкова бързо и щастливо... Хората поумнели и намразили характерната “пръдлива” миризма. Това е и причината днес този акт да се смята за неприличен. Според сведения от неизвестен датски моряк, датиращи около 1600 година след Христа, в Япония имало големи проблеми с пърденето. Това може би обяснява и характерния говор на японците – натъртено. Самият моряк пише в дневника си : ”Едва днес разбрах защо хората говорят така тук. Императора е забранил неволното изпускане на “гълъбите”. Хората много ги напъва и говорят така “напънато”, а Императора е позволил пърденето само между два и три часа следобед. Капитана днес го осени идея и помогна на местния Шогун Туратага Сама. Той втъкна в задното му отвръстие маркуч, чиито друг край натопи в морето и така пърденето стана безшумно. Дано само не предизвикаме екологична катастрофа в океана ако новият начин бъде научен от всички японци” Звука на пърденето също е претърпял много промени през времето. При първобитните хора той е бил насечен и прекъсвал, това било причинявано от многобройните пондряци – топки от ексременти и косми около ануса на неандерталеца, които се веели от силната въздушна струя и я заглушавали. Последвало откриването на личната хигиена и звука станал мек и чист. Имало и места, където звука фактически не съществувал. Това били корабите, защото моряците нямали жени и прибягвали един до друг; древна Гърция, защото там мъжката любов била на почит; Франция – по същата причина, както и всички военни формирования през вековете, та до наши дни. Липсата на звук се обяснява от т. нар. “разширяване на дюзата”. Но имало места, където звука си останал характерен и непроменен. Самите газове се предизвикват от гнилостни бактерии в тънките черва. Поетата храна се разгражда от тези бактерии и вследствие на това се отделят газове. Основната съставка на пръднята е газът метан. Той е силно възпламенителен и затова трябва всички да внимаваме при отделянето му да не бъдем до източник на открит огън, защото може да настъпи явлението известно като “опърляне космите на задника”. Макар и неприятна на мирис, пръднята е изключително полезна и облекчаваща. Помислете само за неприятното усещане да не можете да си пуснете “душичката” примерно два астрономически часа, а много да ви се иска да можете... В крайна сметка това може де има и летален изход. Според записките на кожа от мамутско седалище, направени от Кро, се разбира, че бащата на Ок е починал от невъзможността да изпусне газове поради констипация. Постепенно насъбрал газове, минал през ужасни болки и накрая тънките му черва експлодирали и го убили. Ударната вълна повалила всички насъбрали се близки и ги опръскала с съдържанието на червата на покойника. Не е известно колко още неандерталци са загинали по този начин, но според последните данни се предполага, че са стотици хиляди. В заключение ви казвам : Не се въздържайте!Пърдете, когато ви се иска, защото е полезно. Пък и то е единствения начин да се предпазите от невъобразим ужас!




Старши ненаучен сътрудник в катедра “Стомашно – газови и лайняни науки” към ЕБАН (Еднолична Българска Академия на науките) Проф. д-р к.л.н.(кандидат на лайнарските науки), сър Лайню Гувноедов

Лични инструменти