Ятовата граница

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Правилен говор

Правилен говор (среща се и като "праильен гоур" или "праеуен гоор") - абстрактно понятие, обобщаващо консенсуса между диалектите в българския език, съществуващи на изток от т.нар. "ятова граница" и на запад от същата. На теория правилният говор е това, което чуваме като българска реч точно върху самата ятова граница. На практика правилният говор не съществува. (Внимание - ятовата граница няма нищо общо с ятаците.)

[редактиране]

Топография на ятовата граница

Не се знае къде е възникнала ятовата граница, но със сигурност първоначално се е простирала източно от София.

В момента всеки уважаващ себе си мистик ще подкрепи тезата, че ятовата граница е невидима окръжност, която обгражда София. (В някои случаи вместо "София" казваме "Искърското дефиле", "Пернишкия регион" или "Правешка област". Последната дефиниция води до често срещана несъзнателна грешка - вместо "ятова граница" говорим за "татова граница".)

В логопедията ятовата граница е известна като феноменът "w". Ако се присъждаше Нобелова награда по логопедия, тя несъмнено би отишуа при бъугарски уогопед, показау на света как част от насеуението на собствената му страна не умее да произнася и разуичава фонемата "л".

Учителите по английски биха добавили, че иначе любознателните им ученици на запад от ятовата граница са по-войнствено настроени от своите другари по съдба на изток. Учители по английски често споделят тревогата си относно членството на България в НАТО, когато на въпроса "What do you do?" неестествено голям процент от курсистите им отговарят "I study war." Естествено, опасенията стихват, когато на учителя бъде обяснено, че най-вероятно се касае за студенти по право в СУ (редовно обучение).

[редактиране]

Закони на правилния говор

Първи закон: Закон за цървула

Ятовата граница има магическото свойство да влияе от изток на запад по-силно, отколкото от запад на изток. Това свойство, познато още през девети век на тогавашните учени люде начело с Ангеларий, е формулирано като "Закон за цървула" и гласи следното:

Всеки цървул, попаднал в София, става по-софиянец от Стефан Софиянски за време (в милисекунди),
обратно пропорционално на времето, прекарано на село (в години).

Законът е потвърден от група новоприети студенти-прависти в СУ от Силистра, които още в първия учебен час по английски възкуикват в един гуас: "I study war!"

Поправка в закона за цървула През 1926 година видни немски логопеди добавят следното към към горното правило:

Законът за цървула не влияе в посока от София към митичната страна, наричана още "Провинцията" - 
тази съвременна Утопия.

Така например всеки цървул от София, дръзнал да посети дискотеката в с. Мартен, Русенско, си изяжда боя още в мига, в който местните момчета го чуят да си поръчва "беу ром с коуа".

Втори закон: Закон за чуждиците

За правилния говор е характерно, че той не обхваща чуждиците в българския език - тях всеки ги 
произнася както дойде.

Дет са вика - едно към гьотере, важното е да ги има. Така например, и на изток, и на запад ще чуете как "тази итерация май ще дойде малко оувърдю - няма да сколасаме за дедлайна". На изток вариантът на горното изречение ще клони към следното:

"Ава тъс итирацья си балу маата - напрау оувърдю ти казвам. Ша усирем дедлайна, няма да скуласъми."

Същият смисъл на запад от ятовата граница се предава със следната конструкция:

"Аре да видиме как ше го спазиме тоа дедуайн да еба таа етерациа. Е па нема да ношуваме ф офиса я - 
овръдю ше е, нема как да скоуасаме копеуе, шото просто нема начин. Аре."

Трети закон: Закон за правописа

По правило, въпреки огромната правоговорна стена, издигната от ятовата граница между българи и бъугари (нека например да сравним думите "мляку" и "муеко"), в правописно отношение все още всички сме братя. Като изключиме некои често срещани грешки - и отлево, и отдесно - бихме наблегнали на три думи: