Хищитни лиани
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
Хищитната лиана (ХЛ) е растение с една-единна система от протоплазма, воднисто-пихтиесто вещество и е смятана за основна еманация на хищния род. Освен физическия живот, за ХЛ е характерен и т.нар метафизически живот.
Изследователят Ханс Кайзер е изяснил връзката между звуковите интервали и растежа на растенията. Той установява, че ако се проектират всички фонове от една октава спрямо слънчевата система и ако ъглите им се съединят по определен начин, ще се получи прототипът на формата на едно листо. Затова търсенето от Гьоте формообразуващо прарастение, прототип на живота, вероятно първо е трептяло като слънчево-музикална вибрация, щом като в основата на музицирането и на всяко чувство стои интервалът. На практика се оказва, че ХЛ в същност е формообразуващо прарастение, понеже има линейна форма, която се явява конформно изображение на основната хармонична форма - окръжността.
Талантливият виенски биолог Раул Франсе смята, че Хищитните лиани по най-загадъчен начин могат да се движат, да търсят това, което желаят - храна според вкуса си, да имат стремежи, дори чувства. Могат да възприемат и реагират на живота с далеч надхвърляща човешката изтънченост. Хищитната лиана например с голяма точност улавя муха в дните на пости, а други дни улавя и най-слабия лъх на по-тлъстите си жертви.
Друг път, Хищитните лиани знаят кога да разтварят цветовете си, ако наблизо има туземци, и това става само когато стъблата им са много росни, та “крадците” на нектар да не могат да се покатерят. А сложно устроената възрастна ХЛ използва туземците за защитни цели, отплаща им се с опиващ нектар, защото я предпазват от други нашественици.
Листарът на ХЛ се огъва, когато върху него се окачи парче копринен конец с тегло 0,00025 грама, но могат да понасят фантастични товари при ужасни бури. Опорната сила на стъблата им далеч надхвърля човешката инженерна мисъл по отношение на различните форми на строеж. Клетките на увивните ХЛ се издължават и свързват помежду си като неразтрогваеми въжета. Човешкият ум още не е постигнал такава устойчивост срещу късане.
