Ряпа

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Ряпата (Raphanus sativus caudatus) е коренно плодно растение (вж. Хищитната лияна). Характерен момент е узряването на ряпата. То е свързано с дърпане и последващо вадене. Обикновенно ряпите ги вадят дядовците, в сговор с родата, както и с животните от двора.

Ряпата е пряко свъзвана с тиквата. Казано е "... И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джек един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джек носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада - за да не го духне вятърът, и се отправил в своето вечно пътешествие." Така се появил тиквеният фенер, кой се пали предимно на празника на Вси светии.

Черната ряпа е основен елемент от хранителната верига на вегетарянците. Известна е нейната чудна лековита сила (пропорционална на скоростта на вадене на ряпата по масата на плода, умножена оп една трета от перихелия на дома, в който се намирала Луната при ваденето). Действа изключително добре на черния дроб, но само ако е добре обелена и почистена с хлорна вар и след това престояла в нафталин поне 3 дни. Келтите вярвали, че при яденето на черна ряпа в нощта, се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите навестяват земята.

Тибетските лечители ни съветват да ядем ряпата със сол и мед. Може и да не е най-вкусно, но пък било най-полезно!

Ряпата била основна храна на Тамплиерите по време на кръстоностния поход.