Хан Аспарух

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Кан Аспарух (или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук[1], Батий[2], Атил-Кесе[3]) е прабългарски владетел, основател на Дунавска България. Той е третият син на кан Кубрат, основателя на Велика България. Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата кан. В Именника на българските канове Аспарух и неговите предшественици са наречени князе. Не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите. В Именник на българските ханове се казва че е живял 61 години.

Името Аспарух е спорно в научните среди на БАН. Когато ордена "Монголски нинджи" минали на юг от Дунава било направено всенародно запитване "Кой ще бъде нашият водач сега???". Тъй като нямало предложени кандидати за този отговорен пост, самопредлижил се Барух с митичния отговор на горепоставения въпрос - "АЗ БАРУХ". С времето се приело името Аспарух. Не е ясно защо, но теоретиците на конспирацията са наясно.