Хищитни лиани

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Хищитната лияна (ХЛ) е растение с една-единна система от протоплазма, воднисто-пихтиесто вещество и е смятана за основна еманация на хищния род. Освен физическия живот, за ХЛ е характерен и т.нар метафизически живот. Изследователят Ханс Кайзер е изяснил връзката между звуковите интервали и растежа на растенията. Той установява, че ако се проектират всички фонове от една октава спрямо слънчевата система и ако ъглите им се съединят по определен начин, ще се получи прототипът на формата на едно листо. Затова търсенето от Гьоте формообразуващо прарастение, прототип на живота, вероятно първо е трептяло като слънчево-музикална вибрация, щом като в основата на музицирането и на всяко чувство стои интервалът. На практика се оказва, че ХЛ в същност е формообразуващо прарастение, понеже има линейна форма, която се явява конфомно изображение на основната хармонична форма - окръжността. Талантливият виенски биолог Раул Франсе смята, че Хищитните лияни по най-загадъчен начин могат да се движат, да търсят това, което желаят - храна според вкуса си, да имат стремежи, дори чувства. Могат да възприемат и реагират на живота с далеч надхвърляща човешката изтънченост. Хищитната лияна например с голяма точност улавя муха в дните на пости, а други дни улавя и най-слабия лъх на по-тлъстите си жертви. Друг път, Хищитните лияни знаят кога да разтварят цветовете си, ако наблизо има туземци, и това става само когато стъблата им са много росни, та “крадците” на нектар да не могат да се покатерят. А сложно устроената възрастна ХЛ използва туземците за защитни цели, отплаща им се с опиващ нектар, защото я предпазват от други нашественици.