Джава
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
| Версия от 15:31, 16 юли 2006 Stilgar (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Версия от 12:09, 25 мар 2007 Stilgar (Беседа | приноси) Go to next diff → |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| Според други, неизтрезнели източници, езикът (и негово название) водят произхода си от [[Извънземни|инопланетянина]] ''Джаба'', прочул се с малката си роля в нашумял филмов сериал, тип семейна драма с хорор елементи в развръзката. | Според други, неизтрезнели източници, езикът (и негово название) водят произхода си от [[Извънземни|инопланетянина]] ''Джаба'', прочул се с малката си роля в нашумял филмов сериал, тип семейна драма с хорор елементи в развръзката. | ||
| + | |||
| + | == История == | ||
| + | Историята на Джава започва като проект наречен Оак(дъб) [http://java.sun.com/features/1998/05/birthday.html ''Java technology: The early years'']. Идеята на това име е било да подчертае колко дървен е езика. По късно под натиска на маркетинговия отдел името бива сменено. Някъде между Бронзовата и Желязната ери, хасковски ИТ специалисти написват на Джава езика [[Асемблер]]. Откритието е направено от известния археолог [[Найден Гочев]] и по-късно е потвърдено от специалисти в [http://it.slashdot.org/it/07/03/24/1840256.shtml Оксфорд] Езика [[Асемблер]] бързо замества Джава защото е много по-удобен и Джава бива забравена за няколко хиляди години. През средните векове [[Кирил и Методи]] изравят в района около [[Хасково]] останки от Джава кот и това поставя началото на възродената популярност на Джава. Сформиран е нов маркетингов отдел воден от бащата на P.R.-а и рекламата [[Черноризец Храбър]]. Чрез произведения като [[За Джавата]] и други рекламни трикове Джава отново става най-популярния език за програмиране, а според някои източници и за говорене, във вселената. Тази тенденция се запазва и до днес. | ||
| == Същината == | == Същината == | ||
| Ред 37: | Ред 40: | ||
| == Гарбидж Кълектър == | == Гарбидж Кълектър == | ||
| Джава предоставя и не по-малко мощен [[гарбидж кълектър]] (бг. ''събирач на боклуци''). Освен, че допринася за невероятната скорост на Джава, кълектърът ще бъде в състояние да заменя [[пенсионери]] до края на 2010, съобщават анонимни източници от [[Кибертрон]]. Технологията се базира на бета-пач за [[СтарКрафт]], позволяващ на [[зърг-дроните]] да [[майнват]] по-ефективно. | Джава предоставя и не по-малко мощен [[гарбидж кълектър]] (бг. ''събирач на боклуци''). Освен, че допринася за невероятната скорост на Джава, кълектърът ще бъде в състояние да заменя [[пенсионери]] до края на 2010, съобщават анонимни източници от [[Кибертрон]]. Технологията се базира на бета-пач за [[СтарКрафт]], позволяващ на [[зърг-дроните]] да [[майнват]] по-ефективно. | ||
| - | |||
| [[Категория:Програмни езици]] | [[Категория:Програмни езици]] | ||
Версия от 12:09, 25 мар 2007
| Съдържание |
Етимология
Според известната монография "Кюфтета и джуджета" на професор Юлиан Вучков, названието на този език за програмиране идва от популярното хасковско възклицание "Яваааааа !". Доказателства за това са древните останки от байт-код, намерени в парка "Кенана" в Хасково, нарисувани на един от камъните, подпиращи оградата на тенис-корта. Тези находки навеждат учените на некои размисли, че може би Хасково, или по-известно в англо-саксонския свят като Хюстън, е един от изначалните градове във Вселената, построен от Аллах в знак на неговият възторг и екстаз от Процеса, Вселената и всичко останало.
Според други, неизтрезнели източници, езикът (и негово название) водят произхода си от инопланетянина Джаба, прочул се с малката си роля в нашумял филмов сериал, тип семейна драма с хорор елементи в развръзката.
История
Историята на Джава започва като проект наречен Оак(дъб) Java technology: The early years (http://java.sun.com/features/1998/05/birthday.html). Идеята на това име е било да подчертае колко дървен е езика. По късно под натиска на маркетинговия отдел името бива сменено. Някъде между Бронзовата и Желязната ери, хасковски ИТ специалисти написват на Джава езика Асемблер. Откритието е направено от известния археолог Найден Гочев и по-късно е потвърдено от специалисти в Оксфорд (http://it.slashdot.org/it/07/03/24/1840256.shtml) Езика Асемблер бързо замества Джава защото е много по-удобен и Джава бива забравена за няколко хиляди години. През средните векове Кирил и Методи изравят в района около Хасково останки от Джава кот и това поставя началото на възродената популярност на Джава. Сформиран е нов маркетингов отдел воден от бащата на P.R.-а и рекламата Черноризец Храбър. Чрез произведения като За Джавата и други рекламни трикове Джава отново става най-популярния език за програмиране, а според някои източници и за говорене, във вселената. Тази тенденция се запазва и до днес.
Същината
Сред основните предимства на езика е фактът, че програмите, написани на Джава, работят на всички възможни платформи. Това уникално решение на дизайнерите на езика е вдъхновено от по-раншното им откритие, че аналният секс работи на всички възможни полове.
Все още не е практически установено, дали и програмистите, пишещи на Джава (виж Кибертрон ), работят също на всички възможни платформи (включително и нефтени такива).
Съвсем сигурно е обаче, че повечето от програмите, написани на Джава, за дадена платформа, не работят на други такива (което премахва основното предимство на езика)
Къде да го открием ?
Мястото, където е възможно да се срещне, са пустините на Татуин (съгласно излъчен многосериен документален филм), но запалени изследователи твърдят, че се навърта и из пустинните мозъци на определени програмисти. Трудно се поддава на рефакторинг заради своеобразния си характер и зъл нрав.
Поради ниската си ефективност Джава става официален програмен език и разговорен език на САП Лабс, Сайънт, Юникодерс и други водещи ИТ Ферми. Най-върлия фен на програмирането на Джава е Найден Гочев.
Джава наследява машината на Тюринг и по този повод се изучава в Факултет по Математика и Информатика. Светлин Наков все още разсъждава върху връзката между Джава и машината на Тюринг и не е абсолютно сигурен дали става дума за наследяване или друга форма на полиморфизъм.
J2EE
J2EE платформата е разработена от водещите стажанти в Сън Майкросистемс, малко след като излиза книгата Design Patterns и те успешно реализират примерни програми за всяка страница от книгата. Така създаденият куп безсмислен код не може да намери приложение с години, докато Сън не решават да се ориентират към Уеб базирани решения. В този исторически момент маркетинговите специалисти от Сън, също така незавършили студенти, измислят фразата Application Server, която става нарицателно за купчината неработещи примерни програми.
Скорост
Платформата Джава е известна със своята скорост. Всъщност, Джава предлага такава производителност, че извърта безкраен цикъл за десет минути. Тази скорост вдъхновява целия спектър от хора, занимаващи се с изкуство и медии. Кой е вдъхновен от Джава?
- Били Айдъл с песента си "Speed" (Speed, gimme what I need, yeah...). Били се вдъхновява за песента от скоростта на зареждане на играта "Prince Of Persia" на неговия мобилен телефон Сименс С35.
- Кеану Рийвс и Сандра Бълок във филма "Speed". Автобусът, прескочил реката, се задвижва от микро-версията на Джава, J2ME.
- Играта "The Need For Speed" е изцяло вдъхновена и написана на Джава.
- Speedy Gonzales язди кон, задвижван от Джава.
- Спринтьорката Ивет Лалова е робот, програмиран на Джава.
- Михаел Шумахер, N-кратен (N е много, всъщност да кажем К) световен шампион във Формула 1 е също робот, програмиран на Джава. Болидът (http://home.mindspring.com/~kb7mxu/images/schumacher.jpg) му рънва на Джава версия 1.0001.
- Най-бързото возило на запад от Урал принадлежи на анонимен Джава програмист от Перник (возилото, без съмнение, е Голф 2, допълнително тунингован с JRE за Уиндолс ).
Гарбидж Кълектър
Джава предоставя и не по-малко мощен гарбидж кълектър (бг. събирач на боклуци). Освен, че допринася за невероятната скорост на Джава, кълектърът ще бъде в състояние да заменя пенсионери до края на 2010, съобщават анонимни източници от Кибертрон. Технологията се базира на бета-пач за СтарКрафт, позволяващ на зърг-дроните да майнват по-ефективно.
