Колелото но времето
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
Версия от 19:32, 17 юли 2009 Malcho1234 (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Текуща версия Куцо Магаре (Беседа | приноси) капка по капка вир става |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
+ | {{UnderConstruction}} | ||
+ | |||
Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват... | Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват... | ||
- | Абе недовършена поредица от книги с много "Преливане". | ||
- | Преливат се: | ||
- | Бира | ||
- | Ракия | ||
- | Вино | ||
- | Ейл | ||
- | Уускай | ||
- | Чай с вилняк | ||
- | и други. | ||
- | Също така има разни отстъпници, които са следовници на Сянката и затова 'Преливат" само Тъмно пиво. | + | Вече довършена [[Фентъзи|фэнтези]] поредица от прекалено много книги с много "Преливане". Преливат се: Бира, Ракия, Вино, Ейл, Уускай, Чай с вилняк... и други. |
- | Срещу вях се опълчват Айез Седай, който си падат по светлата Каменица. | + | |
- | По едно време се преражда "Драконът", който идва на света да го разруши в "Последната кръчмарска битка". | + | Също така има разни отстъпници, които са следовници на [[Дявол|Шайтан]] и затова 'Преливат" само Тъмно пиво. Срещу вях се опълчват Айез Седай (плагиатско копие на Бин Джесерит от "Дюн"), които си падат по светлата Каменица. По едно време се преражда "Дракона", който идва на света да го разруши в "Последната кръчмарска битка". |
+ | |||
+ | "Колелото но времето" е една от най-известните поредици в жанра, с оглед на това че първият автор, [[фетишизъм|фетишистът]] Роберто Йорданов, рита камбаната преди да я довърши. Горкият сам не могъл да си изтърпи книгите. Поредицата е довършена от [[Бранди Санди]], популярен съвременен автор в жанра. | ||
+ | |||
+ | == Поредицата накратко == | ||
+ | Загубеняк от затънтено село се оказва уж [[Иисус]], но всъщност негова пошла имитация. В предишен живот е бил "Дракона", имал е яко име, бил е алфа гангстер, и е убил семейството си в пристъп на ярост. Загубенякът бива намерен от задръстена Айез Седайка (магьосница) на име Моарейн, която го е търсила отдавна, за да го спаси от лошите. Така нашият човек тръгва на пътешествие заедно с един скучен приятел, един досаден приятел, момичето, по което си пада, нейна адски досадна приятелка, и свестният телохранител на Моарейн. | ||
+ | |||
+ | След множество перипетии, караници, ангст, сапун, изправяне на фусти, "мъжете са от [[Марс]], жените от [[Венера]]", и тям подобни простотии, нашият човек подчинява Свободните от "Дюн", става император на света и си намира три жени едновременно. Момичето, по което си пада, става магьосница и си намира любовник-психопат, скучният приятел става цар и си намира съпруга мазохист, която обича да я "шляпат", досадният приятел става секс-роб, после се жени за китайската императрица и става генерал, Моарейн се омъжва за [[Дедо]], а бодигардът ѝ укротява опърничавата досадна приятелка спомената одеве. | ||
+ | |||
+ | Запомнящ се момент е когато [[китай]]ците правят инвазия на западния бряг и почват да колят и поробват всички. Друг запомнящ се момент е когато нашите хора избиват лоши [[африка]]нци масово. | ||
+ | |||
+ | Някъде по средата на поредицата читателят се чувства, сякаш е влязъл в Чистилището: всичко е сиво, нищо не се случва, само жени се карат една с друга и сюжетът не се движи. За сметка на това имаме подробни описания на всяка рокля, която всяка последна кра... ''дама'' носи. Последните книги са много добри, но е мъчение да стигнеш дотам. | ||
+ | |||
+ | == Постановка и околна среда == | ||
+ | Много отдавна във футуристично общество със самолети и автомати живял един тип на име Луз Терин Теламон - Дракона. Тогава жените и мъжете били магьосници и живеели в хармония. Открили те обаче източник на безкрайна енергия между измеренията и пробили дупка в него, за да смучат. Уви, оказало се че енергията идва от мрачния владетел [[Дявол|Шайтан]], който бил затворен в тая сфера, и чрез дупката той може да влияе на света. В резултат от Шайтановото влияние, всичките мъже полудели. Дракона, в пристъп на лудост, избива семейството си сред които русата му жена Илиена, и се самовзривява, вдигайки Драконовите Планини от релефа. | ||
+ | |||
+ | Днешни дни. Жените-магьосници са в ордена на Айез Седай, базиран в Тар Валон, където лесбийстват на воля ("приятелки по възглавничка") и излизат на лов за мъже - мъжете магьосници се залавят, водят се в кулата на Тар Валон и биват скопени ритуално, за да не полудеят. Жените от ордена ползват мъже-бодигардове, с които често спят. Седайките се делят на седем "аджи" с различен цвят и функции: | ||
+ | * Червени: мъжемразки и лесбийки, които ловят и скопяват мъже. Не ползват бодигардове, тъй като мразят мъжете. | ||
+ | * Зелени: "воини". Обвързват много бодигардове наведнъж. | ||
+ | * Сиви: дипломатки и интригантки | ||
+ | * Кафяви: учени. Най-скучни от всички | ||
+ | * Жълти: лекари | ||
+ | * Сини: съдии и правосъднички | ||
+ | * Бели: философки. Най-безполезни от всички | ||
+ | * Бонус: ЧЕРНАТА АДЖА, която служи на Шайтан, но чийто членове се правят на сестри от други аджи. | ||
+ | |||
+ | В това време северната граница на картата е "The Blight" (не помня как го бяха превели, ок?), ивица прокажена, разлагаща се територия, от която идват пълчищата "тролоци" (орки кръстосани със животни) извиращи от цитаделата на Дявола, Шайол Гул. | ||
+ | |||
+ | На изток е пустошта на Айил (Aiel), чети пустинята от Дюн, където живеят Свободните от Дюн, които имат елитни жени-воини с копия. Още по̀ на изток пък живеят африканците. На запад, отвъд Атлантика, е китайската империя, потомци на Христофор Колумб (тук наричан Артур Ястребовото крило), който някога отишъл да колонизира другия континент след като завладял този. Там жените-магьосници са робини, ползват се като оръжия за масово поразяване, и винаги ходят на каишки (водени от други жени). | ||
+ | |||
+ | Лошите са 13 души наречени "Forsaken", които са магьосници що някога са служили на Шайтан. Сега са тук, най-често за да умират един по един като крайни босове на съответната книга. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | == Българският превод е нескопосан и дразнещ == | ||
+ | Българският превод е нескопосан и дразнещ, и преводачът, индивид на име "Валерий Русинов", заслужава да бъде побит на кол. (Същият е отговорен и за превода на поредицата [[фентъзи|"Малазан"]], който също е ужасен.) | ||
+ | |||
+ | Преводът се състои в следното: | ||
+ | * Хората пият ПУНШ | ||
+ | * Жените са ОПЪРНИЧАВИ | ||
+ | * Половината прилагателни са УМАЛИТЕЛНИ до степен, в която почват да ти лазят тръпки. Пример: | ||
+ | |||
+ | Сюан в нейните представи винаги беше била повелителка със строго лице и със също толкова строго сърце, а не тази хубавичка жена с кремави бузки и почти нежни устнички. | ||
+ | |||
+ | И това се повтаря едва ли не във всяко трето изречение... | ||
+ | |||
+ | Единственото добро качество на превода е, че транслитерацията на имената е правилна. (Например "Tel'aran'rhiod" = "Тел-айеран-риод"; "Aes Sedai" = "Айез Седай". Това съвпада с целевото произношение.) Друго положително няма. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | == Поредицата надълго == | ||
+ | * '''1. ''Окото на света.''''' В едно село на майната си, младият Рандал Тор почва да проявява магически способности, но бива намерен от Моарейн Седай, която е от синята аджа, и нейния бодигард Лан. След атака на тролоци, Ранд и компания - досадникът-шегаджия Матей, ковачът Перин, момичето Егвийн и по-голямото момиче Нинив - заминават на пътешествие. Минават през призрачен град, където Мат бива намушкан с прокълната кама и става още по-досаден, а Перин става върколак, после отиват в столицата на кралството, където Рандал случайно се изтърсва в на принцесата задния двор (принцесата Елейн ще му е жена номер 1) и се запознава с царското семейство. Накрая някакси стигнаха до някаква гора, където един ент от Толкин им помогна да спасят света. Уж убиха Шайтан, но това е fakeout, истинският си е жив и здрав. | ||
+ | |||
+ | * '''2. ''Великият Лов.'''''' Момчетата тръгват на лов за легендарния рог на Валийр, който призовава мъртви герои (пак Толкин). Рогът и камата, дето Матей го намушката с нея, са откраднати, но Мат ще умре ако не е близо до камата. Мотаят се на някъде и срещат още Свободни от Дюн. Става ясно, че Рандал също е Свободен. Пътува се през портали. Момичетата пък отиват в Тар Валон да стават Айез Седайки. Егвийн има талант, Нинив е неспособна, но избухва с магически способности когато се ядоса (ха!). Някъде наоколо е и красивата мъжкарана Мин (бъдеща жена на Рандал №2). В това време китайците правят инвазията в Нормандия и почват да поробват магьоснички, сред които и Егвийн. Рогът и камата се намират, Рандал се бие с Баал-замон (шефът на Форсейкъните, който се правеше на Дявола в книга 1), и Мат надува рога, за да се появят мъртвите герои и да спасят компанията от голяма битка. | ||
+ | |||
+ | * '''3. ''Прероденият Дракон.'''''' Момичетата се връщат в Тар Волан да излекуват Мат, после го пращат да ходи при кралицата, майката на Елейн. Тя обаче е тъпа и е под влиянието на лоши, които искат да убият Елейн. Рандал и Моарейн се дразнят взаимно и Рандал отива на друго място, където влиза в непристъпна крепост, за да открадне легендарния меч КАЛАНДОР (екскалибур), който е негов по право. Има артилеристи и фойерверки. Егвийн е съновница и може да ходи из спящия свят и не знам си какво. Към Перин пък се прилепва "Файле", остроноса еврейка, която постоянно му лази по нервите (и по нашите също). Той обаче спасява живота ѝ и така двамата разбират, че всъщност се обичат. Тук също се появява и Авиенда, Свободна от Дюн, воин и културист (жена на Рандал номер 3), която се държи сякаш е глътнала бастун цялата поредица, но поне не се лигави като Елейн. | ||
+ | |||
+ | * '''4. ''Силата на Сянката.'''''' Лесбийките правят преврат в Тар Галфон и свалят Сюан Санче, дружката на Моарейн, от власт. (Ритуалното "усмиряване" кара Сюан да изглежда 40 години по-млада.) Мин измъква лоялистките от опасната зона. Вълчо Перин също ходи из сънища и говори с мъртви хора, преследвайки мистериозен "убиец". Рандал и компания отиват в Пустошта, където живеят Свободните. Майката на Ранд е била Свободна и "дева на копието" (воин-културист), каквато е и Авиенда в момента. Айилките също ползват магии и сред тях има и воин, който е голям досадник и чийто нос за момента бива натриван многократно. Появява се и още един форсейкън на име Ашмодеан, когото Ранд убива; наоколо се мотае и сукубата Ланфеар, форсейкън която прелъстява мъже и е вдигнала мерника на Ранд. Накрая се създава езеро в пустинята на Свободните. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | |||
+ | '''останалото:''' скоро | ||
+ | |||
+ | |||
+ | [[Категория:Творчество]] |
Текуща версия
Статията е в процес на разработка! Съобщава анонимен бригадир и добавя да не го безпокоят. |
Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват...
Вече довършена фэнтези поредица от прекалено много книги с много "Преливане". Преливат се: Бира, Ракия, Вино, Ейл, Уускай, Чай с вилняк... и други.
Също така има разни отстъпници, които са следовници на Шайтан и затова 'Преливат" само Тъмно пиво. Срещу вях се опълчват Айез Седай (плагиатско копие на Бин Джесерит от "Дюн"), които си падат по светлата Каменица. По едно време се преражда "Дракона", който идва на света да го разруши в "Последната кръчмарска битка".
"Колелото но времето" е една от най-известните поредици в жанра, с оглед на това че първият автор, фетишистът Роберто Йорданов, рита камбаната преди да я довърши. Горкият сам не могъл да си изтърпи книгите. Поредицата е довършена от Бранди Санди, популярен съвременен автор в жанра.
Съдържание |
Поредицата накратко
Загубеняк от затънтено село се оказва уж Иисус, но всъщност негова пошла имитация. В предишен живот е бил "Дракона", имал е яко име, бил е алфа гангстер, и е убил семейството си в пристъп на ярост. Загубенякът бива намерен от задръстена Айез Седайка (магьосница) на име Моарейн, която го е търсила отдавна, за да го спаси от лошите. Така нашият човек тръгва на пътешествие заедно с един скучен приятел, един досаден приятел, момичето, по което си пада, нейна адски досадна приятелка, и свестният телохранител на Моарейн.
След множество перипетии, караници, ангст, сапун, изправяне на фусти, "мъжете са от Марс, жените от Венера", и тям подобни простотии, нашият човек подчинява Свободните от "Дюн", става император на света и си намира три жени едновременно. Момичето, по което си пада, става магьосница и си намира любовник-психопат, скучният приятел става цар и си намира съпруга мазохист, която обича да я "шляпат", досадният приятел става секс-роб, после се жени за китайската императрица и става генерал, Моарейн се омъжва за Дедо, а бодигардът ѝ укротява опърничавата досадна приятелка спомената одеве.
Запомнящ се момент е когато китайците правят инвазия на западния бряг и почват да колят и поробват всички. Друг запомнящ се момент е когато нашите хора избиват лоши африканци масово.
Някъде по средата на поредицата читателят се чувства, сякаш е влязъл в Чистилището: всичко е сиво, нищо не се случва, само жени се карат една с друга и сюжетът не се движи. За сметка на това имаме подробни описания на всяка рокля, която всяка последна кра... дама носи. Последните книги са много добри, но е мъчение да стигнеш дотам.
Постановка и околна среда
Много отдавна във футуристично общество със самолети и автомати живял един тип на име Луз Терин Теламон - Дракона. Тогава жените и мъжете били магьосници и живеели в хармония. Открили те обаче източник на безкрайна енергия между измеренията и пробили дупка в него, за да смучат. Уви, оказало се че енергията идва от мрачния владетел Шайтан, който бил затворен в тая сфера, и чрез дупката той може да влияе на света. В резултат от Шайтановото влияние, всичките мъже полудели. Дракона, в пристъп на лудост, избива семейството си сред които русата му жена Илиена, и се самовзривява, вдигайки Драконовите Планини от релефа.
Днешни дни. Жените-магьосници са в ордена на Айез Седай, базиран в Тар Валон, където лесбийстват на воля ("приятелки по възглавничка") и излизат на лов за мъже - мъжете магьосници се залавят, водят се в кулата на Тар Валон и биват скопени ритуално, за да не полудеят. Жените от ордена ползват мъже-бодигардове, с които често спят. Седайките се делят на седем "аджи" с различен цвят и функции:
- Червени: мъжемразки и лесбийки, които ловят и скопяват мъже. Не ползват бодигардове, тъй като мразят мъжете.
- Зелени: "воини". Обвързват много бодигардове наведнъж.
- Сиви: дипломатки и интригантки
- Кафяви: учени. Най-скучни от всички
- Жълти: лекари
- Сини: съдии и правосъднички
- Бели: философки. Най-безполезни от всички
- Бонус: ЧЕРНАТА АДЖА, която служи на Шайтан, но чийто членове се правят на сестри от други аджи.
В това време северната граница на картата е "The Blight" (не помня как го бяха превели, ок?), ивица прокажена, разлагаща се територия, от която идват пълчищата "тролоци" (орки кръстосани със животни) извиращи от цитаделата на Дявола, Шайол Гул.
На изток е пустошта на Айил (Aiel), чети пустинята от Дюн, където живеят Свободните от Дюн, които имат елитни жени-воини с копия. Още по̀ на изток пък живеят африканците. На запад, отвъд Атлантика, е китайската империя, потомци на Христофор Колумб (тук наричан Артур Ястребовото крило), който някога отишъл да колонизира другия континент след като завладял този. Там жените-магьосници са робини, ползват се като оръжия за масово поразяване, и винаги ходят на каишки (водени от други жени).
Лошите са 13 души наречени "Forsaken", които са магьосници що някога са служили на Шайтан. Сега са тук, най-често за да умират един по един като крайни босове на съответната книга.
Българският превод е нескопосан и дразнещ
Българският превод е нескопосан и дразнещ, и преводачът, индивид на име "Валерий Русинов", заслужава да бъде побит на кол. (Същият е отговорен и за превода на поредицата "Малазан", който също е ужасен.)
Преводът се състои в следното:
- Хората пият ПУНШ
- Жените са ОПЪРНИЧАВИ
- Половината прилагателни са УМАЛИТЕЛНИ до степен, в която почват да ти лазят тръпки. Пример:
Сюан в нейните представи винаги беше била повелителка със строго лице и със също толкова строго сърце, а не тази хубавичка жена с кремави бузки и почти нежни устнички.
И това се повтаря едва ли не във всяко трето изречение...
Единственото добро качество на превода е, че транслитерацията на имената е правилна. (Например "Tel'aran'rhiod" = "Тел-айеран-риод"; "Aes Sedai" = "Айез Седай". Това съвпада с целевото произношение.) Друго положително няма.
Поредицата надълго
- 1. Окото на света. В едно село на майната си, младият Рандал Тор почва да проявява магически способности, но бива намерен от Моарейн Седай, която е от синята аджа, и нейния бодигард Лан. След атака на тролоци, Ранд и компания - досадникът-шегаджия Матей, ковачът Перин, момичето Егвийн и по-голямото момиче Нинив - заминават на пътешествие. Минават през призрачен град, където Мат бива намушкан с прокълната кама и става още по-досаден, а Перин става върколак, после отиват в столицата на кралството, където Рандал случайно се изтърсва в на принцесата задния двор (принцесата Елейн ще му е жена номер 1) и се запознава с царското семейство. Накрая някакси стигнаха до някаква гора, където един ент от Толкин им помогна да спасят света. Уж убиха Шайтан, но това е fakeout, истинският си е жив и здрав.
- 2. Великият Лов.' Момчетата тръгват на лов за легендарния рог на Валийр, който призовава мъртви герои (пак Толкин). Рогът и камата, дето Матей го намушката с нея, са откраднати, но Мат ще умре ако не е близо до камата. Мотаят се на някъде и срещат още Свободни от Дюн. Става ясно, че Рандал също е Свободен. Пътува се през портали. Момичетата пък отиват в Тар Валон да стават Айез Седайки. Егвийн има талант, Нинив е неспособна, но избухва с магически способности когато се ядоса (ха!). Някъде наоколо е и красивата мъжкарана Мин (бъдеща жена на Рандал №2). В това време китайците правят инвазията в Нормандия и почват да поробват магьоснички, сред които и Егвийн. Рогът и камата се намират, Рандал се бие с Баал-замон (шефът на Форсейкъните, който се правеше на Дявола в книга 1), и Мат надува рога, за да се появят мъртвите герои и да спасят компанията от голяма битка.
- 3. Прероденият Дракон.' Момичетата се връщат в Тар Волан да излекуват Мат, после го пращат да ходи при кралицата, майката на Елейн. Тя обаче е тъпа и е под влиянието на лоши, които искат да убият Елейн. Рандал и Моарейн се дразнят взаимно и Рандал отива на друго място, където влиза в непристъпна крепост, за да открадне легендарния меч КАЛАНДОР (екскалибур), който е негов по право. Има артилеристи и фойерверки. Егвийн е съновница и може да ходи из спящия свят и не знам си какво. Към Перин пък се прилепва "Файле", остроноса еврейка, която постоянно му лази по нервите (и по нашите също). Той обаче спасява живота ѝ и така двамата разбират, че всъщност се обичат. Тук също се появява и Авиенда, Свободна от Дюн, воин и културист (жена на Рандал номер 3), която се държи сякаш е глътнала бастун цялата поредица, но поне не се лигави като Елейн.
- 4. Силата на Сянката.' Лесбийките правят преврат в Тар Галфон и свалят Сюан Санче, дружката на Моарейн, от власт. (Ритуалното "усмиряване" кара Сюан да изглежда 40 години по-млада.) Мин измъква лоялистките от опасната зона. Вълчо Перин също ходи из сънища и говори с мъртви хора, преследвайки мистериозен "убиец". Рандал и компания отиват в Пустошта, където живеят Свободните. Майката на Ранд е била Свободна и "дева на копието" (воин-културист), каквато е и Авиенда в момента. Айилките също ползват магии и сред тях има и воин, който е голям досадник и чийто нос за момента бива натриван многократно. Появява се и още един форсейкън на име Ашмодеан, когото Ранд убива; наоколо се мотае и сукубата Ланфеар, форсейкън която прелъстява мъже и е вдигнала мерника на Ранд. Накрая се създава езеро в пустинята на Свободните.
останалото: скоро