Хан Аспарух

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Кан Аспарух (или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук[1], Батий[2], Атил-Кесе[3]) е прабългарски владетел, основател на Дунавска България. Той е третият син на кан Кубрат, основателя на Велика България. Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата кан. В Именника на българските канове Аспарух и неговите предшественици са наречени князе. Не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите. В Именник на българските ханове се казва че е живял 61 години.