Дневник

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Revision as of 08:42, 1 юли 2013; view current revision
←Older revision | Newer revision→

Дневник е весник със синьо-червено-бембяна окраска, концентрирал се върху публикуване на кохортата на Копринка Червенкова, видна партизанка и борец против фашизма и капитализъма, услужливо подпомагаща весникарските напъни на Дневник и Капитал daily, демек всеки ден.


Мило дневниче,

Днес е 1-ви януари 2005. Реших да пиша разни работи. Например оня ден отидох в кенефа. Нищо 
особено, много хора го правят всеки ден, и аз също като тях, т.е. хората де. Седя си аз сутрината в 
кенефа, и от гъза ми излизат разни работи. После решавам да си забърша задника с хартийка, т.е., точно
както много други го правят, обаче подсмърчам и реших първо да се изсекна. Дотук нищо особено, обаче
взех че пробвах със същата хартийка да се търкам по гъза, а тя се скъса и аз си намазах лайняния 
задник и със сополи. Ядосан, хвърлих хартийката зад себе си, за късмет така да се каже, бързо взех 
друга хартийка и в бързината я сгънах само на две. Исках бързо да махна тези лайна и сополи, обаче ми 
дойде голяма сила отвътре и понеже хартийката се скъса си бръкнах в гъза с пръст. И ква стана тя, 
седя си аз в кенефа с лайняносополивия гъз и с пръст в гъза и се чудя дали да си извадя пръста, или да
не мърдам, да не стане по-лошо.

Прекарах в това положение петнайсетина минути, както правят някои хора. Тъй де, прекарват време в
неудобни положения. Ама хора са все пак. В този момент, така де, в определен момент около петнайсет
минути, след като за пръв път през живота си се оказах с пръст в гъза, се чу нещо, което някога се е
имало за приятно - две камбанки в квинта, първо високата, после ниската. Като "динг-донг". Звънецът.
"Сигурно заедно биха прозвучали като пауър акорд!", помислих си, и думата "пауър" ме вдъхнови да извърша
решително действие - да извадя пръста си от гъза.

Това се случи напълно безболезнено и се замислих за чий стоях така 15 минути - само простинах още повече.
Звънецът се чу още веднъж, викнах "ИДВАМ!", забърсах задните си части, вдигнах си гащите и отидох да отворя.

Мина време. Сложих камера в тоалетната. След време свалих записите. Това не ми хареса. Така ли изглеждам наистина.

Увеличаване

Че съм аз,аз съм. Иисусе. Не трябваше да слушам Pungent Stench, Malhavoc и NIN като малък.

                         Историята с тоалетната хартия обаче продължи .

В обратния ред тоя път .Вземам аз хартийка търкам се по гъза ,обаче и подсмърчам .Решавам да се изсекна и пак в бързината със същата хартийка се намазах по устата.Поглеждам се в огледалото .Хм.Сякаш съм с кафяво червило .Ама че работа .Сетих се че май стария Франк Запа беше казал -"Кафяво червило не ходи на никого .Така че не целувайте задници."Мир вам.





просто няма как да няма продължения:

[00:45:54] Фор Ми says: да не си земал палатката и да идваш на сам ?! [11:01:58] Фор Ми says: Главоболие има ли ?! [11:02:05] Фор Ми says: мен малко ме боли качока [11:02:21] пенчо says: haha сега станах [11:02:27] Фор Ми says: то щото не съм пил достатачно [11:02:30] Фор Ми says: то и аз преди 10 мин

пенчо says: досега се мазах с лайна и се питах чий ли са пенчо says: т.е.изчистих единия от легените който е котешка тоалетна -просто сипвам силикагела в тоалетната после вземам от кошчето употребена талетна хартия и го забърсвам пенчо says: тоз път обаче нещо се изцвърка между пръстите ми и се замислих -на тъщата или мое е било пенчо says: добре че не си оправих косата със същата ръка

Фор Ми says: хахахах

[11:05:16] пенчо says: добра сутрешна история а? [11:05:25] Фор Ми says: о да много добра [11:05:26] Фор Ми says: :) [11:06:11] пенчо says: много обичам да пиша таквиз сега ше я кача таз [11:06:34] Фор Ми says: поема за срането [11:06:35] Фор Ми says: :) [11:06:57] пенчо says: не аз по скоро за нещастието което е винаги по петите ни [11:07:14] пенчо says: хм дреал.нет не бачка [11:07:56] пенчо says: няма нет нещо [11:08:01] Фор Ми says: аз пак снощи ко се зарибявах с една мома ... [11:08:18] Фор Ми says: то писане ... писане ... [11:08:27] пенчо says: ем децката градина [11:08:48] пенчо says: да ве примерно пускам търсене в скайпа за женки в скайп ми мод

пенчо says: ем в габрово пускам
пенчо says: познай на кво приличаше[[1] (http://dreal.net/wiki/images/e/e6/Krasota.jpg)]
Фор Ми says: ами не знам
Фор Ми says: :)
Фор Ми says: ау
Фор Ми says: красута
Фор Ми says: от зад фона е велик
Фор Ми says: :)
пенчо says: хахаха
пенчо says: тука няма нет майка им дееба не ресолва днс-а
Фор Ми says: само скаипа ли бачка
пенчо says: ооо той скайпа ако знеш колко е хитър

17 Април 2009 г

как без малко да си пъхна една стара четка в устата

Всъщност се мотках с много задачи ,беше ми гадно още от вчерашното пиене на бира и водка ,заклещих една малка пласмасова леща в един колиматор и се чудех как да я извадя .Понеже нямаше кой знае ква стойност беше свалена от старо лазерно фенерче реших да я залепя с нещо и да я издърпам.Тръгнах да търся в хладилника акрилатно лепило гел и намерих едно силно вцепено върнах се за клещи и взех въпросната стара малка четка за рисуване която ми се мярна в няква кутия или кесия все тая с идея да използвам дръжката и . Оттук нататък в съответствие с теорията ми че мозъка се оправя с много задачната работа толкова колкото и Виндолса се оказах натоварен като маймунек с клещи в джоба парче суджук което си отрязах с чекията дето ми виси в другия джоб (малкия за стотинки)да не е ептен на голо бирата ,четката със залепената вече на нея леща и една средна халба с бира в другата ръка и най вероятно още някоя друга глупост за която не мога да се сетя( примерно старата тубичка с лепило което беше изсъхнало и след като махнах капачката с клещите реших да го разгледам как е на механични параметри ( безмислена работа ама кво да взема да чета вестници ли ) , и тъй мъкнейки се към бюрото с компетера реших да апна от суджука обаче държах в същата ръка и четката със залепената джаджа и докато се опитвах да си звъртя ръката тъй че да лапна суджук почти налапах четката и то откъм косматия край ( то оставаше и да лапна тъпата втулка със залепената вече леща и не дай си боже да я глътна ,после бахти ровенето щеше да е докато си я намеря пак)


24 Март 2010 г. Допълнение : а докато клеча в кенефа и лещата се подава от мястото дето слънце не огрява или го прави доста рядко, кенефнита фауна (амеби и разни други) щяха да си умрат от смях ,изненада и учудване че се подава око с очило насреща им.

Лични инструменти