Ангеларий

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Официалната версия за съдбата на този не така популярен ученик на светите братя Кирил и Методий е следната:

На Свети Ангеларий не е съдено да развие голяма дейност в двора на княз Борис.
Съсипан от гоненията във Великоморавия, той умира още през 886 г.

Но има немалко факти и догадки, които историята премълчава.

Любопитният монах

Ангеларий е известен като най-любознателния и нетърпелив от събратята си; жаден за знания, той винаги прекарва нощите си до сутринта в библиотеките на манастирите, където се случва да пребивават по време на мисионерствато си. Често задава въпроси, с които смущава и най-учените свещеници. А писано е, че този който се съмнява, бързо кривва от правата пътека.

Семената на ереста, посяти в душата му по време на привидно невинни лингвистични беседи с Лъжепророк Мирко, порастват и разцъфват като... добре подхранвани семена (по липса на по-добро сравнение). Скоро той, без дори да го осъзнава, става предан и ефективен оперативен агент на Рогатия.

И любопитсвото му, и съмнението му скоро го отвеждат по мрачни, забранени пътища...

Отделяне на мършата от стадото

Скоро след пристигането на учениците на Кирил и Методий в Плиска, топло посрещнати от княз Борис, Ангеларий заболява. Пред обществото съобщават, че е отслабнал и съсипан заради гоненията, но истината е такава, че събратята му накрая откриват част от помислите и начинанията му. Ангеларий бива отровен от останалите ученици, за да не опорочава делото, и да не погубва душите им след като разкриват, че той всъщност е таен агент на Дявола в техния лагер. В неговият случай изразът "Любопитството уби котката" е лишен от всякаква метафорична обремененост.

Ангеларий скоро умира и е погребан в Плиска. Гробът му остава неизвестен.

Възкръсване от християнския живот

На седмия ден от погребението му трима от най-верните му люде, най-черните души, го ексхумират и пренасят мощите в Тутракан. Там чрез потайни заклинания, завещани им от самия него, както и с помощта на Рогатия, Ангеларий възкръсва и с нова сила подема нечестивите си дела.

При възкръсването си той се отказва от християнското си име и бива покръстен в името на новия си господар. Ето защо, което се знае за Св. Ангеларий, приключва със смъртта му. Оттам нататък следва да се търсят сведения за друга личност.

Ангеларий е генетичният баща на Ферхунде