Социализъм

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Diocletian Т.е. Този който клеца по два пъти се зачудил как да оправи бакиите на предните императори. За две столетия (от Август до Каракала) паричната издръжка на един легионер нараснала с 233%. Тогава за пари се ползвали монети. От злато, сребро и мед. Парите принципно имат няколко функции като цветните метали съдържайки в себе си стойността си са служели основно за запазване стойността на стоката."...Потребителна стойност е приложимостта на тази стока, нейната полезност. Класическият парадокс, който е често споменаван във връзка с този вид стойност е описан от Адам Смит по следния начин:

„Трябва да се отбележи, че думата стойност има две различни значения — понякога тя изразява полезността на даден предмет, а понякога възможността за придобиване надруги вещи, предоставяна от притежанието на този предмет. Първата може да бъде наречена потребителна стойност, втората — разменна стойност. Вещите, които имат най-голяма потребителна стойност, често имат малка или нямат никаква разменна стойност и обратното.“ (Богатството на народите Книга 1, Глава IV) ..'"

Та да се върнем на Диоклециан. При император Александър Север (управлявал от 222 до 235 г.) сребърният денарий съдържал само една петнадесета част от среброто, което му се полагало, а това чудесно характеризира хаотичното финансово-икономическо състояние на Империята. А хаосът растял. Около половин век по-късно император Диоклециан се опитал да оправи паричното стопанство, пускайки в обращение нови пълноценни златни и сребърни, а също и бронзови монети. В резултат пълноценните монети изчезнали, превръщайки се в старателно укривани слитъци, а цените на стоките не само не паднали, а продължили да растат. За да спре поскъпването, което станало непосилно, през 301 г. Диоклециан издал едикт, който определял пределните цени на различните стоки, а също и максималните ставки за заплащането на труда. Списъкът на контролираните стоки съдържал около 1000 наименования; били определени и заплащанията на различните видове труд, като се започне с надничарите и се свърши с хонорарите на архитектите и адвокатите. В уводната част на едикта, написан във високопарен стил, се подчертавала необходимостта от издаването му, изразявало се негодуванието към хората, които с користни цели повишават неимоверно цените, "смятат за лична загуба, когато от благотворния въздух се раждат обирни плодове... в годините на лоши реколти крият посевните материали и повишават арендата", преследват лични изгоди, "създават грабителски проценти". "Настъпи такова повишаване на цените, че разпасаната жадност не може вече да бъде обуздана нито от изобилието на пазара, нито от благоприятната богата реколта". За повишаването на цените се предвиждало сурово наказание - смъртна присъда. "И нека никой, пишело в едикта за цените, не смята, че това постановление е жестоко, защото се предоставя възможност да се избегнат наказанията, като се спазва умереност." От едикта на Диоклециан звучат едва ли не идеите на социализма, защото за борба с машинациите на търговците, "жадно стремящи се към печалби и повишаване на цените", много бързо били организирани държавни манифактури. А за контролиране спазването на пределните цени бил създаден нов административен апарат, включващ цели пълчища чиновници, екипи за разследване и мъчения на нарушителите, специални бързодействащи съдилища. ПЪРВИЯТ "СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ" ЕКСПЕРИМЕНТ (http://magazine.askana.com/ver_05/article.php?art_id=162)