О, книжка!

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Ако Ботев знаеше за това, щеше да се обърне в гроба! Всъщност той вече го прави, което е и малката тайна на АЕЦ "Козлодуй". Четете на собствен риск.

     О, книжка!
     Три деня млади студенти
     как учебник ги брани. Изтерзани уста
     трепетно повтарят дефиниции с рев.
     Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
     формули лазят към ум замъглен
     и с цифри обстрелват студента смутен.
     Тема след тема! Въпрос след въпрос!
     Зубрач безумний сочи конспекта пак
     и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!"
     Колеги го погват с викове сърдити,
     но той им отвръща с друг вик: "ура!"
               ... 
     Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,
     от никъде взорът надежда не види...
     Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх -
     кат тайни агенти притихнали в мрак.
     Изпитът иде: всички нащрек са!
     Последният напън веч е настал.
     Тогава Кълвачев, наший зубрач
     ревна гороломно: "Млади студенти,
     венчайте Алма Матер с лаврови венци!
     На ваший ум доцент повери
     лекции, конспекти, себе си дори!"
     При тез думи силни студентите горди
     очакват геройски заветния час!
     Пищови дописват, листи разлистват,
     сърце разтуптяно в гърдите беснее
     и сладка радост - докрай да препишат
     пред комисия строга на тоз славен чин,
     с една ръка ловка - славна десница!
     "Ректорат цял сега нази гледа,
     тоя риск голям е, но куражът не мре -
     ни доцент, ни декан може да ни спре!"
     "Грабвайте пищова!" - някой си прошепна
     и букви и цифри плъзнаха завчаска
     кат демони черни над белий чаршаф,
     и бягат, редят се, като жив рояк!
     И професори тръпнат, друг път не видели
     ведно да пишат зубрач и кръшкач
     и въздуха стрелят с поглед корав!
     Изпит се обръща на борба в своя пик,
     студенти безстрашни като скали твърди
     погледи остри срещат с железни гърди
     и се фърлят с песни над поредния лист
     като виждат харно, че преписаха веч...
     Йоще миг - ще дойде заветния час.
     Изведнъж професор обявява изпитний край
     с гръмотевичен глас!
            ...
     И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,
     спомня тоз ден бурен, мълви и препраща
     славата му вечна като някой ек
     от студент на студент,
     век подир век!