Нешка Робева

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Нешка Робева. Известна наша спортиска и куку, занимаваща се с Окултното, и горд сподвижник на фекалната политическа фигура Бюреков.

Нешка Робева рекламира от една страна ясновидството вътре в БСП, а от друга ясновидството на БСП сред масите. След като неуспешно се завърта около БСП след това решава да замеси един Бюрек.

Скандалът с ИзСССРаното

Относно скандалът Робева споделя надълго и нашироко следното:

Добър ден. Казвам се Нешка Робева и вероятно голяма част от потребителите в този форум знаят коя съм. Реших да пиша в интернет за скандала с българските гимнастички, но предполагам че до сега по него се е казало достатъчно. Въпреки това намерих за интересно споделянето на различни мнения и истории в тази уникална електронна среда и от известно време съм се задържала в различни сайтове като news.bg и topsport.. Привлечена съм от тематиката - тук може да пишем както за сериозни политически въпроси, така и за разни клюкарски неща. Това което ще ви разкажа е нещо по средата. Разбирате ли, голяма част от по-старото поколение ме свързва с българското дисиденство от основаването на Русенския комитет. В действителност обаче още в далечната 1981 година станах неволен извършител на нещо, за което на времето се влизаше в затвора. Ето какво се случи: Беше късната есен или началото на зимата, много вода изтече от тогава и не всичко помня. Бях ангажирана във връзка с посещението на съветския спортен министър Криленко. Човекът искаше да отпочине сред българската природа на Пампорово след последния тежък инфаркт, но МнВР като съобщи на ЦК че пристига, от там се разшетаха да организират всякакви мероприятия и вдигат оживление около персоната му. И така ми се обаждат на домашния телефон: "Другарко Робева, пригответе си зимните дрехи, след 15 минути пристига колата да ви вземе". После докато пътувахме към курорта ми обясняваха как през цялото време Криленко трябва да усеща топлината на дружбата с българския народ, и разбира се кой най-добре би могъл да изрази тази топлина, ако не човек от първенците на родния спорт?! Още с пристигането ми видях, че около министъра вече са събрани не само спортните първенци – там е Елисавета Багряна, Благовест Сендов, Светлин Русев Лили Иванова, още две певици и три народни артистки и други подобни мазни елементи . Бяха му измислили програма – опразниха киното специално за нас и гледахме два съветски филма, събрахме се после в конферентната зала на хотела за тричасова беседа под заглавие "Образът на Идеята в спортната хореография", секретарката на управителя ни водеше протокол за който след няколко месеца разбрах че присъства в том 14 от "Избрани съчинения" на министъра, след това от някакво село докараха с автобус изпълнителки на народни танци да ни танцуват на набързо скована сцена, а от София събраха студентска бригада и с цветни прахове нарисуваха в голям мащаб съветското знаме върху снега на ски пистата. Задачата на нас "първенците" беше доста по-проста, трябваше само да се подмазваме на Криленко (в което имаме челен опит) , аз например му говорех за някакъв общ българо-съветски отбор по художествена гимнастика, който трябвало да бъде формиран догодина. Обаче от толкова бързане от едно място на друго и суетня не ми остана време дори да се изсера, а точно преди да замина бях погълнала тежка закуска от 3 пържени яйца с много масло, голяма чаша мляко с кафе + 4 сандвича с прясна царевица и крема сирене. После в хотел-ресторанта обядвах супа-топчета, голямо руло-стефани, ванилов пудинг и бутилка гъста боза, а на вечеря бобена чорба, кюфтета с пържени картофи, бутилка бяло вино и шоколадова торта тип Гараш. На следващия ден отидохме на ски. Бяхме изкачили пистата с лифта и се приготвяхме за спускане. Доста бавно продължи това приготвяне защото Криленко бе на 98 години и общо взето всички трябваше да се бавим заедно с него от учтивост. Невена Коканова уплътняваше времето като му говореше над главата за безброй неща – връзките и взаимоотрицанията между литература и кино, недостатъчното творческа дейност в това направление което разобличава съвременния неоимпериализъм, и нуждата от съвместен българо-съветски филм за 9.IX.1944. Е, като го каза това последното изведнъж ми се присра! Така яко ме фрасна говното от вътре навън та любезната ми усмивка за миг се изкриви сякаш ми изкарваха въздуха през слънчевия сплит. Усетих го твърдо и голямо, но съдейки по стомашните болки веднага ми се изясни че зад него опитваше да си пробие път огромно количество рядка фекална маса, която ми изгаряше вътрешностите. Последва втори удар от телесния бунт на отделителната система, при който дори колената опитаха да ми се подгънат, и това ме накара с последния самоконтрол дето можех да съхраня, да помоля групата да ме извини за няколко минути. Отдалечих се към един храст с доста смешна походка (вече си бях обула ските). Разбира се веднага усетих неодобрителния поглед на партийния функционер зад гърба ми, но нищо не можех да направя.

Щом минах зад храста си събух грейката и гащите, клекнах и се напънах. Но въпреки налягането предизивкано от редките фекалии, коравото говно най-отпред явно имаше затруднение с измъкването си (беше огромно!) Извих глава към небето и напънах отново. Това сякаш помогна на лайната да се поместят с няколко милиметра, без да губят инерция. Но в следващия миг забелязах нещо шокиращо – аз също се движех! Ските ме приплъзваха с гъза напред и надолу – право към изрисуваното върху снега съветско знаме. Вече бе необратимо късно да спра срането, а по едно мое странно вътрешно усещане всъщност и не исках. И така в мига когато стигнах до знамето грамадното твърдо говно се изтропа върху сърпа и чука като бомба. Неспособна да се контролирам издадох не просто въздишка, ами направо истински вой на неописуемо облекчение, който накара групата да се обърне към мен и види какво става. Последваха редките изпражнения - посипваха се и пребоядисваха червената повърхност като пароструйка – защото хем бяха струя, хем изпускаха топла пара. Яко се чуваше моето облекчено "ААААААА-А-А-А!" докато се движех с клекнал гъз, но звукът на самото сране надделя с увеличаването на въздушните възглавнички към края. Той ставаше все по-силен, сякаш съдбата искаше да достига до ушите на групата дори щом се отдалеча на 100 метра. Накрая като стигнах подножието спрях, вдигнах си гащите и изправена внимателно погледнах резултата: дълга, дебела и кафява бразда върху червения цвят на съветското знаме (с "камъка" върху сърпа и чука). Криленко и ужасените партийни функционери се спуснаха да чистят лайната

(...)

Криленко и ужасените партийни функционери се спуснаха да чистят лайната, но тъй като нямаше къде да ги денат за толкова кратко време направо си ги тъпчеха в устите и поглъщаха, барабар с разтопения и пребоядисан кафяво-червен сняг. Елисваета, Лили и останалите първенци на родната музика, наука и спорт, се разбягаха във всички посоки за да не стават свидетели на моята диверсия. Аз от своя страна успях тихо-мълком да взема едно такси и се прибрах в София. После бая ме мъмреха в партийния кабинет ама нали държавата се нуждаеше от медали, и така прокуратурата се отказа да повдига обвинения срещу мен. Та това всъщност е цялата история за онази случка, когато Нешка Робева се изсра върху знамето на СССР!