Avatar
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
Avatar е проект на Кибертрон за андроид-фуражка за нуждите на БНА, разработен от научно-изследователското звено на корпорацията в Свищов. Експериментът е неуспешен тъй като андроидът възприема прекалено насериозно идеята за биологичния си произход, поради което е изпратен за ликвидация на сметището в село Ореш. В изблик на хуманизъм, бездетна двойка местни комунисти го спасяват и осиновяват. На андроидът е дадено човешкото име Стоян Стоянов.
| Съдържание |
Малкият Avatar
В детските си години, малкият Стоянов проявява интерес към медицината и мечтае да стане хирург. Кибертронските военни алгоритми стоят деактивирани върху банките памет, прикрити в седалищната му област. Силният интерес към медицината отвежда малкият Avatar в Русе, където той заминава да учи в местния техникум по електротехника.
Когнитивният дисонанс, който малкият Avatar преживява установявайки че електротехниката няма никаква връзка с медицината, започва постепенно да отключва латентните кибертронски алгоритми и с възрастта, Стоян се превръща в пълноценна фуражка.
Вишу убразование
На 18 години, напълно осъзнат, Avatar постъпва в университета за фуражки в Шумен, където завършва с пълно отличие и постъпва в БНА.
Фуражка
В редиците на армията, Стоян постепенно забравя своето човешко име и предпочита прякорът "Avatar". Това са най-щастливите безметежни години на андроида и той скоро бива издигнат в чин "старшинка". Занимава се с мениджмънт - управлява преместването на камъни и талпи от единия край на поделението в другия и обратно.
През 2001, митичното зло Иван Костов провежда реформи в армията с идеята да я трансформира в професионална. Тъй като Avatar не се вписва в критериите за професионалист, той бива съкратен. От тогава датира и силната му ненавист към драгалевския гангстер.
Безработен
Депресиран, андроидът се завръща при човешките си осиновители, по това време дребни червени бизнесмени в Свищов и се включва в семейния бизнес като общак и мениджър на себе си. В това време изгрява звездата на Генерала. Стоян установява нарастващо, почти сексуално преклонение към личността му и се заклева да постъпи в неговата армия.
Възходът на Генерала
След като Генералът овладява държавата, бизнесът на avatar-ските осиновители се разраства главоломно покрай обществените поръчки, но Avatar не е програмиран с бизнес умения и упорито харчи приходите за алкохол, руски порно акаунти и модели танкчета и самолетчета, които поръчва от ebay. Това принуждава управителният борд да го отстрани от бизнеса. Avatar не изразява съжаление и веднага се включва в редиците на Генерала. Avatar е изпратен на военно-разузнавателна мисия в Чехия, където да агитира местното емигрантско общество да се включат в редиците на Партията.
В Чехия
Нещата не протичат много добре след като банда етиопски манафи ограбват Avatar още на втория ден. Той е принуден да проси стари батерии и wifi достъп. Нещата стават критични, защото губи връзка и с Управлението. В този момент се намесва корпорацията IBM, която по чудо спасява Avatar, предлагайки му работа като обикновен съпортаджия.
Това което Avatar не знае е че тайната цел на корпорацията е да го reverse-engineer-не с цел да използва наученото за новият IBM-ски изкуствен интелект за водене на хибридна война. За целта му предоставят синекурна длъжност, което им позволява да го изучават докато води хибридни войни под командата на Генерала.
Хибридни войни
Avatar е зачислен да се бори с враговете на Партията в pik.bg, blitz.bg и същевременно и в clubz.bg. Там андроидът-фуражка води война с костококите - армия наноботи под командата на Костов. Avatar бързо си печели славата на неумолим и жесток противник, известен е с бруталното пребиване и изнасилване на поне 20 нанобота. Упорит и целеустремен, Avatar прекарва 20 часа на денонощие в борба с костококите, през останалото време се презарежда и обикаля военните бази на Чехословакия, за да събира разузнавателна информация, която би била ценна при провеждането на втора пражка пролет.
Малко известни факти
Avatar пише поезия, която се римува на асемблер, макар и да не звучи толкова ритмично на български. Най-известното му стихотворение е Тиквата, написано в прослава на Генерала:
Тиква... купих си тиква... във градина сред тикви израсла, и е топла от слънцето още, и дебела една и неясна… Колко зряла ще бъде отвътре? Колко дъхава, колко оранжева? Колко семки ще има? Дали ще са голи, облечени? Ясно е. Ще поседна на камъка там и усмихнат, с очи ще я питам, а пък тя ще ми каже, аз знам, все пак тиква е... нещо май липсва, и поседнах, замислен такъв, и дори я погалих по топлото, и попитах я, казвай какво в тебе има, и без философстване. Тя дори не обърна очи... беше тиква такава, избирана, ала тиква, мълчащо преди, просто кухо, от нищо надигнато. Та понесох я пак към дома... може нещо от нея да стане, я гореща във черна тава, я пък дом за несбъднато знание...
© Стоян Стоянов
