Обито

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Revision as of 23:04, 9 дек 2008; view current revision
←Older revision | Newer revision→

Обито е младо момче, брат на Буцефал. Когато е бил малък, баща му Александър Македонски го е пратил в Америка по пощата, където невинното момче стояло на една улица в продължение на две години. След това то срещнало Чък Норис, който му направил суперритника си и го връща в Русе. Там Обито бива отгледано от комунисти, които го превръщат в абсолютен дебил. Невинното момче започва да произвежда от овчи екскременти пари и създава никому неизвестната телевизия - ОбиТВ. Младежът естествено намира по пътя си съмишленици, някои от които му стават колеги във въпросната телевизия. По-късно се заражда в глинената глава на Обито идеята за създаването на една универсална дебилска империя, целяща превръщането на всичко свято на тоя свят в безсмисленост.


Причини

Обито в добро настроение
Увеличаване
Обито в добро настроение
Не се знаят причините за лигавия нрав на момчето. Спекулира се, че има твърде много приятелки от женски пол, които го превръщат в пройдоха. Друго твърдение говори за нрава му. Може би Обито е психически ограничен по рождение. Гените от баща му се прехвърлят на Буцефал, а от там по въздушнокапков път на Обито. Учените не могат да установят още причините за неортодоксалното поведение на момчето.


Професионален живот

Професиналният живот на Обито започва от началото на предаването му във Вибокския ефир. Професор Вучков забелязва, че има хляб у момчето. Момчето отказва да го даде на възрастия водещ и го пребива с мекици, питки и тутманик. Това прави Обито известен в имбецилските му среди и събира още граждани в империята от простотия. Събирайки повече зрители на своето предаване Обито си мисли, че няма човек,който да оспори властта му докато младежът не видял в същия ефир един друг водещ - Галин Калчев. Обито осъзнава че има нужда от помощ, защото Калчев е също прекалено целенасочен в изгаждането на просташка империя. След сблъскването на двата интереса Обито решава да не поема военни действия, за да събере достатъчно сила (простотия). Мирът и до ден днешен е в сила.

Лични инструменти