Thread safety
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
| Версия от 12:32, 12 юни 2010 Gat3way (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Текуща версия Sashakiss (Беседа | приноси) |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
| [[Големите глави]] още не са открили обяснение на този феномен. | [[Големите глави]] още не са открили обяснение на този феномен. | ||
| + | |||
| + | [[Категория:ИТ]] | ||
| + | [[Категория:Какво ли не]] | ||
Текуща версия
Теория според която количественото натрупване не трябва да води до качествени изменения.
Пример 1: в кръчма, след употреба на неизвестно количество бира, човек отива да се облекчи в кенефа. Заварвайки свободен писоар, човекът си върши работата. Този случай за жалост не е обект на теорията.
Пример 1а: в кръчма, след употреба на неизвестно количество бира, 10 човека едновременно отиват да се облекчават в кенефа. Заварват един свободен писоар и бидейки на зор решават едновременно да го утилизират. Резултатът е 4 опикани, един пребит защото се оказва педал, двама напикани поради невъзможност навреме да се вредят на писоара и един изпикал се в близкия фонтан.
Този случай е обект на теорията. Има различни академични подходи към изграждането на thread-safe кенефи:
1) Всеки на зор да си носи празна бутилка, в която да се облекчава. Големите глави наричат това "thread local storage". Проблемът с това решение е че на практика е възможно в даден момент човека да обърка бирата с урината. Адвокатите на използването на "thread local storage" опонират, че така или иначе дали ще пиеш пикня или бира, накрая пак ще опреш до кенефа.
2) Разни диаболични решения, които странно защо големите глави обичат да наричат с абсурдни термини. Примерно:
2а) мутекси. Мутексите представляват просто ключ, който се закача на вратата на кенефа и първият който го вземе, се заключва отвътре. Това решение предразполага към грандиозни проблеми, примерно ако този дето се заключва отвътре вземе че изтърве ключа в кенефа и deadlock-не целия процес на уриниране в кръчмата, което евентуално води до масово препикаване на фонтана отвън.
2б) семафори: решение, използвано в гей барове. Идеята е в кенефите да могат да влизат определена бройка швестери и когато бройката стигне определена стойност, вратата автоматично се заключва. Както сами се досещате, никой себеуважаващ се човек не обича такива педерастки работи.
2в) условни променливи: ключалки с клавиатури, на които се въвежда парола за кенефа. Проблемът на това решение е че в зависимост от количеството консумиран алкохол, човек може и да не уцели паролата и накрая да се напикае.
В желанието да си оправдаят бюджета, големите глави не спират дотук, a продължават да измислят нови и нови малоумни решения, примерно бариери и тем подобни глупости.
А колко по-лесно е просто нещата да бъдат оставени както са си. Предвид случай 1a - педалът така или иначе трябва да отнесе боя, тези дето са се опикали взаимно и тези дето са се напикали да бяха излезнали да се изпикаят в близката градинка, а Румен Петков така или иначе не се подава на академични експерименти.
И все пак, теорията намира разни приложения, особено в кенефите на разни чалга клубове, където посетителите освен да се изпикаят, трябва и да се начертаят. За целта, обикновено кенефите се разделят на три вида - един за мъже, един за жени и един за чертаене. Така се избягват напиканите и насрани гости на заведението - нещо което накърнява имиджа му. За жалост, оказва се че това не отстранява миризмата на лайна, тормозеща често фолк-клубовете. Вероятната причина за това са циганите с барабанчета, но парадоксално, посетителите предпочитат миризмата на лайна и не са склонни да се разделят с въпросните циганета.
Големите глави още не са открили обяснение на този феномен.
