Фентъзи

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Статията е в процес на разработка! Съобщава анонимен бригадир и добавя да не го безпокоят.

В началото: Благороден жанр епическа литературна проза. Разказва за велики приключения водени от силни, смели герои, които са пример за подражание и въплъщават идеалите човешки, надвиващи злото или собствените си слабости; описва събития и конфликти които спират дъха; предизвиква емоции и вълнение у читателя, но накрая оставя положителен отпечатък върху характера и културата.

В нащи дни: Най-вече "жанр" в който драскачи на "fan-fiction" (тоест осквернители на чуждия труд) публикуват бози, а полит-коректни тийнейджърки бълват положителни отзиви за незаслужил материал в goodreads. Разказва за това кой мъж главната героиня иска да избере, или за това с какъв вид свръхестествени същества иска тя да се сношава днес. За щастие тук-таме се среща и някой свестен автор тъдява, но тези са изчезващ вид.

Примери за старо фентъзи

• Джон Толкин, Властелинът на Пръстените. The one, the only, the greatest of all time. История за това как човек надделява над злото в разните му изпитания. История за чиста любов, несломима дори при възможност за гибел. История за това как масирана инвазия от мръсни, немити, диви същества бива спряна от храбрите мъже на Запада, първи сред които са конно племе от елитни професионални войници. Филмите са добри също, макар да режат голяма част от страничните персонажи.
• Робърт Хауърд, Конан Варверино. Арнолд Шварценегер размахва меч и сече лошите, вероятно събира и каквито мадами види. Пример за подражание за деца и юноши. Предполагам.
• Роберто Йорданов, Бранди Санди, Колелото но времето. Прекалено дълга поредица пълна с прекалено дразнещи герои. Ако не умреш от скука или яд по средата, краят си заслужава.
• Дейвид Едингс, Белгариада. Бозичка от 80-те, но е леко и приятно четиво. Има армии от МИЛИОНИ И МИЛИОНИ лоши.

Примери за ново фентъзи

• Стефани Майер, Здрач. Популярна поредица за гимназистка, която не може да избере между вампир и върколак. Накрая избира вампира и си дава живота, за да е с него и за да има дъщеря от него. Върколакът пък се накрая се влюбва в дъщерята още докато тя е бебе.
• Сара Ж. Маас, Стъкленият Трон. Даже издаден на български, за да замества тоалетната хартия на родния пазар. Младо момиче с коефициент на интелигентност колкото стайна температура октомври месец бива пратено на турнир за наемни убийци. Почват да валят трупове на отровени хора, но тя въпреки това си похапва от бонбоните, които таен ухажор ѝ е оставил, и се занимава най-вече с любовния си триъгълник.
• Грр Мартин, Песен за огън и лед. Поредица в която очакванията на читателя биват заобиколени! Или поне това е оправданието на дебелака-писател да вкарва гнусотии и кръвосмешение в книгите си. Само за шоковия фактор е, честно, Мартин хич не мастурбира на собствените си идеи. Поредицата е недовършена, тъй като авторът е твърде зает да дебелее, вместо да пише. Популярна заради надценен сериал, който младежите харесват, защото показва цици. Напомня на старата поговорка от соца че няма руски филм без влак и български без цици.
• Патрик Ротфус, Хроники на Кралеубиеца. Трагедия в три части, третата от които неиздадена вече почти 10 години. Ужасен разход на потенциал. Главният герой е отражение на автора. Повече информация в статията за автора.
• Любомир Николов, Сивият Път. Интересна пост-фантастична книга припокриваща се с Толкиновата вселена. Кадърно фентъзи. И авторът знае как се пише изречение.
• Ейдриън Чайковски, Сянката на Умелите. Неочаквано солидна и оригинална поредица с машини, автомати, интриги, странности и хора-насекоми. Кадърно модерно фентъзи, да не повярва човек.
• Стивън Ериксон, Малазанска книга на мъртвите. Добра поредица, но авторът определено е дегенерат някакъв. Съдържа изнасилване на малолетни, хомосексуалисти, кръвосмешение, канибали-изнасилвачи, вещици, които си белят мъртвата гангренясала плът от краката и които си завират отрязани пръсти... на едно място, оргии, сестри, които убиват сестрите си, динозаври, детско порно. Да не говорим за прекомерно насилие, дезинтеграция, брутални мъчения и дори инстанция, в която тип с разполовена глава де факто се самоубива, като си бърка в мозъка случайно. От друга страна съдържа паметни битки, успява да е епическо фентъзи, и включва и някои от най-сърцераздирателните възможни любовни истории също. Ериксон определено е откачен обаче.
• Бранди Санди, сума ти и книги. Някои страхотни, други - не толкова. Повече информация в статията за автора.