Петко Русков
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
Петко Русков е прототип на андроид-търговец, конструиран от Кибертрон през далечната 1952 година. Първоначалното му предназначение е извършването на сделки със съмнителна законност, с парите от които да се финансират проектите на Корпорацията. Технологията на производството му е извънредно специфична – биологичната му обвивка е от кожата на габровско цигане, заченато въпреки презерватива, а механичните части се задвижват от супер-бърз-компютур, е произведен един-единствен образец от този модел. След като образеца се амортизира и вече не може бързо да бяга със заграбените пари, бива модифициран в робот-индоктринатор, който да покварява младите умове и да ги привлича в редиците на Кибертрон.
| Съдържание |
Предистория
Петко Русков е създаден от Марк Харис – известен дребен измамник, сатанист и член на Кибертрон. Идеята за създаването на андроид-търгаш му е внушена от Дявола, след неуспешен опит да продаде най-новата разработка на Корпорацията – редосеялка с изкуствен интелект и вграден Жи-Пи-Ес навигатор на мургави земеделци от Кърджали. Без да знае, че гордия девиз на това племе е „Ние не сеем!“, Марк се опитва да им пробута стоката си. В резултат на това, спазвайки законите на топлото балканско гостоприемство, тъмнокожите братя го уважават многократно и във всички анатомични отверстия. Докато се радва на уважението им, Сатаната му подшушва, че това е неблагодарна работа и е по-добре някой друг балама да я върши. Марк възкликва „Еврика!“ (очевидци твърдят, че по-скоро е казал „Гхагхагхагха!“, понеже устата му била пълна в този момент), изплъзва се от домакините си и хуква на куц крак през къра към Габровския Технически Университет, където се заема със своя Magnum Opus – андроид, който да съчетае в себе си пламъка на човешкия предприемачески дух и студената прецизност на машината.
Ранни години
Харис прекарва около две години в Габрово, като всекидневно се опитва да сглоби андроида си и жули от местната пуканица до изнемога. Благодарение на Кибертрон се сдобива със супер-бърз-компютур, който в рамките на 1 секунда извърта 2 безкрайни цикъла и изгенерира поне 50 отговора на въпроса „А сега тоз балама как мога да го излъжа“, но му липсва биологичен приемник.. Тъй като въпросния компютур трябва да се свърже с невронната мрежа на тялото, а съшествата с IQ по-голямо от това на делфин изпращат нервни сигнали, които го объркват, Марк е в затруднение да намери достатъчно носител с достатъчно естествена глупост, която да понесе изкуствения му интелект. Решението идва, когато печели едно цигане на бас от баща му. Според местни източници, басът е бил цигането срещу 10 кила луканка, ако Марк успее да оцелее 1 час с главата под вода. Това, разбира се, не е никакво затруднение за него – като всеки успял ентърпеньор (тарикат, ама на френски) той може да диша през задника си за неограничен период от време. Спечелил баса, Марк замъква злощастното цигане в бараката си и с ритници инсталира компютура в главата му. Така се ражда малкия Петко – кръстен на главния кърджалийски домакин на американеца, за когото последния си спомня с умиление. След като въвежда в базата му данни основните си предприемачески умения, Марк оставя Петко да ги доразвие чрез собствената си инициатива и отпрашва към централата на Кибертрон, че видиш ли, цели 2 години не е докладвал и може да му одерат кожата за това. Малкия андроид бързо се ориентира в икономическата обстановка на късния социализъм и започва да внася в България касетки със сръбска чалга, продавайки ги като „Златните хитове на Бийтълс“. Следвайки традиционния габровски принцип „И на отиване пълен, и на връщане пълен“, той влиза в нечестиво съдружие със Сотир от Джебел и контрабандно пренася част от предназначения за Хаммонд органа на Сатаната шипков мармалад в Сърбия. Спечелените пари Петко ежемесечно внася в сметката на Кибертрон в Народната Банка, като всеки път неуспешно се опитва да зариби касиерката.
Началото на Демокрацията
Тук, вече поотрасналия Петко, успява да разгърне пълния си потенциал. Действайки като истински предприемач, той задържа две месечни вноски за Кибертрон и завърта собствен бизнес – внос на използвани немски секс играчки. Безсрамно лъжейки за състоянието им, той успява да продаде над 1 милион броя използвани вибратори, изкуствени вагини и тем подобни. За жалост, опитът му да отмъсти за честта на своя създател и да продаде гумени членове на мангалите от Кърджали като стимулатори на потентността пропада и той прекарва 2 месеца „обгрижван“ от тях, преди да успее да избяга. Възвратно-постъпателните движения, на които бива подлаган през това време, отключват скрити подпрограми в електронния му мозък и той решава да напише книга – „Групуер - Компютърно подпомагане на кооперативната мастурбация“. Тя става небивал успех, бива преведена на над 50 езика, включително ескимоски, и носи нови милиони в сметките на Кибертрон. Другият му голям търговски успех през смутните времена на Прехода е изнасянето на българския турбо-фолк зад граница. Презаписвайки касетките със сръбско, които е внасял през последните двадесет години, с последните хитове на Кати, Нина, Пипи и другите турбо-фолк певачки с двусрични имена, Петко бързо завоюва пазари на Балканския полуостров, като достига дори Египет и Либия (Ако някъде там срещнете чалмалия, който като чуе Радо Шишарката почне да щрака с пръсти и да вика „Цар си, Радо!“, знаете чия е заслугата). Звездния миг на Петко идва през 1996г, когато е нает да проектира локалната мрежа на Народното Събрание. Всички предишни мрежови архитекти се провалят – депутатите крадат кабелите преди да успеят да ги поставят, а един свитва всички рутери с цел да ги използва за подпори за врата в седемстайния си апартамент в центъра. Познавайки елементарната психология на народните представители (все пак, неговата не е много по-сложна), Петко закупува няколко десетки безжични рутера и антени за тях и ги инсталира в сградата на парламента. Тъй като радиовълните не могат да бъдат окрадени, а рутерите са добре замаскирани като касички за дарения, депутатите бързо губят интерес към тях. Неочакван страничен ефект от новите (все още експериментални рутери) е, че при продължително облъчване превръщат всеки нормален човек в обсега в алчен, ниско-интелигентен примат. Това е една от причините Абсурдистан да няма нормално управление в последните няколко десетки години.
В новото хилядолетие
Доволни от вярната му служба, кибертронските господари на Петко решават да го повишат в робот-индоктринатор, който да попълва редовете на Корпорацията с нови, млади и заблудени членове. Първоначално се опитват да го внедрят в Бъркли, но тамошните студенти разбират че е андроид и успяват да го препрограмират, превръщайки го в кръстоска между секс кукла (с 2 анатомично точни входа и реалистични звуци) и банкомат. За да го спасят, кибертронци организират спец-операция, ръководена лично от Ахмед Мерчев и Марк Харис. Операцията е успешна, и след нужното закърпване, презареждане и препрограмиране, Петко бива внедрен в УНСС и СУ. Там той ръководи курсове по технологично предприемачество, като не спира да възхвалява Корпорацията и нейния регионален директор за Дивия и Тъмен Югоизток (а.к.а. Балканите) – Марк Харис. Самостоятелната академична кариера на андроида се оказва кратка. Той успява да извоюва правото си да ръководи собствена магистърска програма, но програмен дефект, който го кара да повтаря всяко нещо по 4 пъти го издава като не-човек. Също така, многократно се оплаква от липсата на качествени кадри, които могат веднага да започната службата си в името на Кибертрон, поради което си навлича гнева на ръководството на Софийския Университет. Те го изпращат в седемгодишно изгнание в Тибет, където той неколкократно се самозапалва в знак на протест срещу експлоатацията на ламите. Никой не му казва, че тамошните Лами са религиозни водачи, а пухкавите животинки, към които той таи симпатии, си живеят мирно и кротко в Перу.
След като се завръща, той приема нова самоличност под същото име (възможно е само в Абсурдистан) и отново се захваща с преподавателска дейности. Този път създава избирателния курс „Технологично предприемачество и тарикатлъци на дребно“, който се води в Стопанския Факултет на Софийския. Посетителите му са предимно студенти, които искат да изкарат някой и друг кредит за дипломирането си и лесно попадат в мрежите му. Основната му техника за подчиняване на младите умове е прожектиране на S-образни графики, с вплетени в тях сублиминални съобщения. Тези от тях, които не успява да привлече от раз, пренасочва към другото сатанинско творение на Кибертрон – Джуниър Ачийвмънт. Там те биват поети от ръководителите на Кибертрон и залъгвани/принуждавани да правят оръжия за масово поразяване и да програмират нови бойни техники. Последните разработки в тази насока са дистанционно управляеми климатици-убийци, логистическа програма за бойните машини на Кибертрон (маскирана като портал за авточасти), ГМО ябълков чипс от четвъртото измерение и туристически портал към Ада. Поради предишния му провал в инфилтрирането на българското образование, корпоративните му господари вече го държат на къса каишка. Поради това, Петко всеки вторник е принуден дискретно да прави снимки на присъстващите на проповедите му студенти, използвайки 24 инчовия си таблет. Ако бройката не е достатъчно голяма или погледите им не са достатъчно овцедушни, той бива подложен на болезнено препрограмиране чрез метода на добре премерените ритници в главата (където се помещава супер-бързия му компютур).
