Хари Облака

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Revision as of 19:10, 26 дек 2021; view current revision
←Older revision | Newer revision→

Най-общо казано въплътен мем. Като Голем или тулпа*. Абе всички обичат да раправят особено докато са млади адепти за почти митологичните хипита/метъли/битълси/скитници. Та и за Хари Облака (http://templar.blog.bg/politika/2008/05/19/a-pyk-edna-iulska-sutrin.194152) така. "...Когато се запознахме, Хари притежаваше един чифт шорти, които не носеше. Пък и му трябвали, само защото имали джоб, в който той съвестно беше прибрал личната си карта и „чипа за телефона” (т.е. SIM-а). Първите няколко дни бях убедена, че синята каска-уличен музикант дебне къмпингарите, за да им взема неща. Като под "неща" се разбират пари, телефони и всякакви странно попаднали на Иракли вещи. Оказа се, че единственото, което успява да развълнува Облака, са цигари, алкохол и някои вещества, които той употребяваше само след изричното съгласие на собственика им. Хари, който от 7 сутринта щастливо вееше пишка по пясъка, припозна в мен фигура, имаща нужда от спешна и незабавна грижа, ето защо от съмване той започваше да ми влачи благини от всякакъв порядък. Като се започне от топло кампари с бира и джин (в едно канче!) в 8 за разсънване и се стигне до услужливо сварен чай от татул. ...

Реши се, че ще срещаме Джулая на Варвара. От един гараж купихме 8 - 9 бири на "тънка цена", върнахме се в колата и ги оставихме в краката на човека до шофьора - за из път...

Зазката цепеше горещата нощ, над нас се беше облещила луна като обредна пита, Груди мъркаше нещо, Марина и екземпляра с бирите спяха, а аз поддържах разговор с шофьора, за да не заспи и той. Той нямал книжка, но карал от малък. Тази зазка я купил на старо......

Покрай нас минаваха всякакви неща - цигани с каруци, бачкатори с Жук-ове, гъзари с голф-чета и "наточени" жигули, други хипари - по един, по двама или трима....Накрая, след близо 2 часа седене, две момчета с вид на 2-години по-големи от нас и с коси с 2 години по-дълги от нашите се приближиха и любезно ни обясниха, че така, както я мислим няма да се получи. Тези господа, ще ги нарека условно Владо и Ясен, усмихнато ни светнаха за правилата на автостопа, види се от много далеч е личало, че сме greenhorn- чета. Та логично е да се спре не преди, а след бензиностанцията, защото хората потеглят, но още не са ускорили и могат да реагират и да спрат. Освен това така ще отсеем онези шофьори, които зареждат бензин и се връщат в града . А стопаджийският бон-тон повелява, когато преди теб на мястото има други стопаджии, да ги подминеш и да застанеш на 100-тина метра след тях, за да могат те да хванат първия добряк. След "инструктажа" Ясен и Владо ни отстъпиха своето "стратегическо" място и ни пожелаха успех. Добри духове!

Към обяд градината пред централния плаж на Созопол приличаше на стан на мамелюкска конница. Около 200 хипари, някои спящи, други свирещи на китари, трети похапващи щафетки "шпек" с хляб. Единствените "външни" бяха няколко колоритни грозни пънкара, които създаваха шоу на минувачите, като правеха гребените си с лепило Рила. Раздърпаното множество вдъхваше недоверие и дистанциран респект у туристите и минувачите, с изключение на созополските баби, кото са видели всичко в този живот. Те си стояха по околните пейки, плетяха си покривчиците и чуроликащо ни одумваха на своя архаичен гръцки.


разликата между туриста и пътешественика: за туриста целта е крайната дестинация, а за пътешественика - пътя до там. Разделихме се с Ники и зачакахме следващия стоп. Зададе се светлокафяв Москвич четиринадесетак, със заварен арматурен багажник, зелен китеник на волана, а вътре се возеха двама цигани. Ама живи класици: потници на дупчици, мустаци, златни зъби и много татуировки: Айша, сърца, русалки, котви, "Бухово 78-82" и други биографични и животописни бележки. Попитаха закъде сме, ние казахме Варвара, грейнаха златните зъби и казаха, че и те са за там. С целия си акъл ние се качихме в москвича и потеглихме... години по-късно щях науча, че варварските цигани не са като другите - те не крадат и са пълноценна част от колорита на това наполовина циганско село. Някои дори дават къщите си за квартири и чистотата там не отстъпва на българските.





  • tulpa - фантомна форма, родена единствено от въображението. Адептите можеха да я правят видима за другите хора. За да разберем природата на tulpa, трябва да оценим доколко тибетските будисти са си хаховци.
Лични инструменти