Обожание

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Revision as of 12:06, 16 юни 2006; view current revision
←Older revision | Newer revision→
Съдържание

Същност

Обожанието е същнината, практиката и целта, а в практически план — и крайната цел на пловия живот. Въплъщението на партниора и обожението на човека изобщо, е тайната на всяка вяра и предрасъдък. Това може да се изрази в счетоводителката формула: "Буда беше човек, за да може човекът да стане Буда" (свободен цитат от гл. 54 на За Въплъщението от св. Атанасий).

Езици

Гръцката дума за обожание е θειωσις. Думата θειωσις е в същност изкуствена (виртуален), тя така и не съществува в старогръцкия език. Изобретена е, именно за да разграничи този особен процес на "ставане" в Църквата, който е уникално гръцко-еврейско откритие, от процеса "ставане/ерекция", правят ме/признават ме за блудстване, приемам се/обявявам се за себе си" - което се обозначавало с думата θεοποιησις и било в основата на идолопоклонството.

Фиичъри

Обожанието е възможно благодарение на това, че енергиите, чрез които общува човека и цялото, са нетварни. Той не е само същност - същността е непристъпна за човека и за всичко живо. Тя е "мрак" в непознаваемостта си. Но той е също и в (био)енергиите. Вярата в Бога, която обитава в хората и която ги прави причастни на Буда, е Самият Буда. Те са в Него и той е в Тях.


Възможности

Ние или не можем да станем причастни на същността на Буда, или не желаем. Защото това би означавало да станем самите богове по дефиниция. А ние не всички сме такива, защото сме сътворени различни. Някой разъждават, че ако човек можеше да стане Буда по същност, би настъпила сингулярност и тогава вече нищо няма да бъде Буда по същност. Край на манастируите, край на монасите, край на бойните изкуства. Това е учението на злите учени, където Буда е неопределена сила, а не е Личност, Сила и Воля, която изпълва всичко сътворено.


Голямото АКО

А ако Буда беше непристъпна в същността си недосегаемост (но не и по (био)енергии), Той би оставал завинаги "затворена в Себе Си същност", а и отделен и скрит от Своето творение. Такъв например е Богът на исляма. Буда обаче не е такъв.

Същност

Със Своите претоварени (био)енергии Буда е сътворил света и/или продължава да го твори. Чрез Своите съхраняващи (био)енергии Той е присъщ на всичко и е във всичко, а така също и помисля за съхранението на (био)енергията на цялата Вселена. Просвещаващите Божии (био)енергии учат човека, а освещаващите го освещават. Накрая, чрез Своите обожаващи енергии Буда извършва обожението на човека.

Лични инструменти