Добрич
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
(Разлики между версиите)
| Версия от 14:50, 29 дек 2006 Dobrich (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Версия от 14:15, 30 дек 2006 Владо Попа (Беседа | приноси) Go to next diff → |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| - | '''Добрич''' е икономически и културен център на Добруджа. Добрич е с население от 116 000 души и е осми по население в страната. Той е областен център на [[Добричка област]], както и център и единствено населено място в ''община Добрич''. Намира се на 50 км северно от [[Варна]], на 480 от [[София]] и на 320 км от [[Стара Загора]]. <!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно" --> | + | == Добрич - Градът на мечтите == |
| - | {{Град с герб 2| | + | |
| - | герб=dobrichgerb.jpg | + | |
| - | | карта=Karta_Dobrich_2 | + | |
| - | | област=Добричка | + | |
| - | | население=115 641 | + | |
| - | | население-към=15.02.06 | + | |
| - | | надм-височина=225 | + | |
| - | | пощ-код=9300 | + | |
| - | | тел-код=058 | + | |
| - | | сев-ширина=43° 34' | + | |
| - | | изт-дължина=27° 50' | + | |
| - | | мпс-код=ТХ | + | |
| - | | кмет=Детелина Николова ([[НДСВ]]) | + | |
| - | | адрес-община=<!--ул. "Улица" 56<br/>п.к. 303<br/>тел.: xxxx/xx-xx<br/>[mailto:kmet@obshtina.bg е-поща]--> | + | |
| - | | bgmaps=x=968626E916AF&y=908226E413AB|sat=43.567,27.833| | + | |
| - | }} | + | |
| - | ''Част от данните не са попълнени, но [[Уикипедия:Статии за населените места в България|бихте могли да ги добавите]].'' | + | |
| - | == География == | + | Североизточен български метрополис, известен с високия коефициент на интелигентност на всички негови обитатели, бивши и бъдещи. Съгласно средната теорема на Ферма сумата от мозъка на всички жители на Добрич съвпада със стойността на мозъка на всеки отделен жител. Известен още като 'Градът на мечтите', тъй като по официални данни от НСИ близо сто процента от местното население силно МЕЧТАЕ да се махне от региона. За целта местни самки обикновено предпочитат чифтосване с варненски самци с цел брачен съюз и скоростно напускане на метрополиса. |
| + | За околните села Добрич е известен още като 'ГРАДЪ'. В местни останки от стара селска култура често се среща репликата: | ||
| - | Град Добрич е разположен в [[Дунавска хълмиста равнина|Дунавската хълмиста равнина]] върху [[Добруджанско плато|Добруджанското плато]]. Градът е самостоятелна [[община]] и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705[[ хектар]]а. | + | Ша прибегна до ГРАДЪ да ми опраят мУтиката |
| - | == История == | + | == Произход и история == |
| - | Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на [[античност]]та (ІV-ІІІ в. пр. Хр. — ІІ-ІV в. сл. Хр.) и [[ранно средновековие|ранното средновековие]] (VІІ-ХІ в. сл. Хр.). Открит е [[прабългари|старобългарски]] [[некропол]] с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на [[печенеги]] от първата третина на [[11 век]] обезлюдяват вътрешността на [[Добруджа]] и животът в селищата замира през целия период на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. | + | "Балкана ражда хора, добруджата ражда тикви" |
| - | През [[16 век]] отново възниква селище. Негов основател е [[турци|турският]] пътуващ търговец [[Хаджиоглу Пазарджик]], чието име градът носи до [[1882]] г. Според сведения на турския пътешественик [[Евлия Челеби]], посетил града към [[1646]] – [[1650]] г., в него има над 1000 къщи, около 100 [[дюкян]]а, 3 [[хан]]а, 3 [[хамам]]а, 12 [[джамия|джамии]], 12 [[училище|училища]]. | + | С тези думи местни жители и прииждащи от околните села в региона посрещнаха Президента на ежегодния фестивал на Техническата Мисъл и Новите Технологии, състоящо се на площада в добруджанския мегаполис. Запознати твърдят, че фестивалът е основан след най-доброто технологично откритие в региона, датиращо от соц. времена, а именно перфектно изчислената височина на сградата на общината в центъра, от която полит комисаря лесно е наблюдавал кой работи и кой се шляе из необятните добруджански полета. |
| + | На тазгодишния фестивал са показани последни новости за региона, като каруцарското колело (фирмата производител засега е в тайна, но вероятно е Кибертрон Роботикс), нови модели впрегатен добитък, подсилени с анаболи и хранителни добавки директен внос от Гиро - Скалата, бяха представени и новите книги на издателство 'Земеделска Мисъл' - "Как да не ядем доматите с колците", "Да смърдиш или не", "100 съвета как да си извадим главата от гъза на вола при нужда". | ||
| - | През [[17 век|17]] - [[19 век]]. градът се развива като [[занаяти|занаятчийски]], [[търговия|търговски]] и [[земеделие|земеделски]] център. Прочува се с изделията на [[тъкачество]]то, [[абаджийство]]то, [[бакърджийство]]то, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. | + | Посещавайки модерните кафе барове в местните шопинг-центрове, още преди около 300 години Ницше споделил: |
| - | До началото на [[19 век]] населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на [[България]] след [[Руско-турски войни|руско-турските войни]] ([[1810]], [[1828]], [[1845]] г.). След [[Кримска война|Кримската война]] тук се заселва голяма група [[българи]] от [[Котел|Котленско]]. | + | "Нищо не дава такава добра представа за безкрайността на Вселената, както необятността на Човешката Глупост" |
| - | През [[1851]] г. се организира прочутият [[Добрички панаир]], който приема стоките на едрите търговци от [[Варна]], [[Русе]], [[Шумен]] и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и [[образование|просветното дело]], въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — [[Църква Свети Георги (Добрич)|Свети Георги]], е построена през [[1843]] г., а през [[1844]] г. към нея е открито българско [[килийно училище]]. От [[1869]] г. започва [[благоустрояване]]: изгражда се градски парк, [[телеграф]]на връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през [[1866]] г. градска [[болница]]. | + | Заинтригувани от местната тъпостна аура, последователи на философа са измислили изрази като: |
| + | |||
| + | тъп като селска буца | ||
| + | тъп тъп че чак на места вдлъбнат | ||
| + | добруджанско говедо | ||
| - | Градът е освободен от [[турско владичество]] на [[27 януари]] [[1878]] г. С княжески указ от [[19 февруари]] [[1882]] г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в '''Добрич''', на името на добруджанския владетел [[Добротица]]. | + | == Местни забележителности == |
| - | На развитието на града през първите десетилетия на [[20 век]] се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата [[окупация]] от [[Румъния|румънските]] власти трае до [[1916]] г. След подписване на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] [[Южна Добруджа]] (и град Добрич) е в границите на [[Румъния]]. Борбата срещу румънската окупация продължава до [[1940]] г., когато е подписана [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] и Южна Добруджа е върната на България. На [[25 септември]] [[1940]] г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества ''Денят на град Добрич''. | + | Местни хора и туристи единодушно твърдят, че най-хубавото нещо в целия град са табелите на които пише 'Варна'. |
| - | Няколко десетилетия градът носи името на [[маршал Толбухин]]. От [[19 септември]] [[1990]] г. с президентски указ е възстановено старото име — '''Добрич'''. | + | == Тъпостна аура == |
| - | <!--[[Картинка:dobrich.jpg|мини|Изгледи от Добрич]] | + | Изследване на група руски учени, с водещ проф.Доколенков доказа, че в региона е развит безпрецедентен феномен, който не се наблюдава никъде по света. (Известен аналог с по-лека форма на тъпостна аура и частична анти-ментална радиация с противоразсъдъчни излъчвания са отбелязани само в районите на Ямбол и Перник) |
| - | (сайт - http://www.sveta-petka.com/ ) Хубава Църква е и Свети Георги в центъра на града, има Църква Свети Архангел Михаил на гробищата, една затворена около Свети Георги, | + | Руският пътешественик и изследовател Доколенков отбелязва в един от своите разкази: |
| - | има също хубава "обител" в квартал Балик.--> | + | |
| - | == Политика == | + | Добрич е пълен със симпатични и нежни хора. Гледат така умно, аха да проговорят. |
| - | == Икономика == | + | В научните трудове на Доколенков се твърди, че преминавайки през региона хора усещат ефект на временна тъпота, получават известна лекота в главата, забравят прости факти, чувстват се неловко и миришат. Посетители твърдят дори че получават лек селски диалект, който изчезва в рамките на 72 часа ако не посетят 'ГрадЪ' отново, както и че космите на гърдите им започват да растат с около 14% по-бързо от обикновеното. Последният факт Доколенков причислява към общите вреди на процеса 'селянизиране', който описва по-подробно в глава 8, раздел 'Свинска селяния и груби прояви'. |
| - | Днес''' Добрич''' е съвременен [[промишленост|промишлено]]-[[селско стопанство|аграрен]] и [[транспорт|транспортен]] център на [[Добруджа|Добруджанския край]], един от осемте най-големи градове на България — важен културен, икономически и административен център в [[североизточнен икономически регион|североизточния икономически регион]] на нашата страна. | + | |
| - | == Обществени институции == | + | == Частен транспорт == |
| - | == Образование == | + | Наричани още 'техеранци' заради първите букви на номерата на каруците си, жителите на 'ГрадЪ' употребяват возилата си с финес и култура, на която може да завиди всеки уважаващ себе си чобанин. Обикновено техеранците спазват някои прости правила, които вероятно са директен резултат от продължителното облъчване (вж. тъпостна аура, бел.ав.) Най-важното правило е когато се шофира в двулентов път, винаги да се кара по средата, за сметка на това със скорост близка на пешеходната. Съществен елемент от двигателната култура на техеранци, движейки се върху асфалта е изхвърлянето на отпадъци със силен десен фалц през шофьорския прозорец на автомобила, като целта обикновено е достигане на канавката вдясно от пътя. Използват се чашки от кафе, празни цигарени кутии, волски изпражнения, резервни части от трактори и др. |
| - | * [http://www.tu-varna.acad.bg Добруджански технологичен колеж] към ТУ, Варна | + | [[Категория:Градове]] |
| - | * [http://www.pk.dobrich.net/ Педагогически колеж] към ШУ „Еп. Константин Преславски“ | + | |
| - | + | ||
| - | == Културни институции == | + | |
| - | Добрич е сред [[Сто национални туристически обекта|Стоте национални туристически обекта]], Български туристически съюз: Дом паметник "Йордан Йовков" , ул. "Ген. Гурко" 4, 08.00-12.00 и 13.00-17.00 ч. почивни дни - събота и неделя, Има печат. | + | |
| - | + | ||
| - | === Изкуство === | + | |
| - | * Ансамбъл за народни песни и танци, бул. „25 септември“ 62, тел. 220 80 | + | |
| - | * Драматичен театър „[[Йордан Йовков]]“, ул. „България“ 5, тел. 244 54 централа; 605573 каса; 605313 директор | + | |
| - | * Държавен куклен театър „[[Дора Габе]]“, бул. „25 септември“ 41, тел. 602483; 603448; dkt_dobrich@abv.bg ; http://puppet-dobrich.hit.bg/ | + | |
| - | * Концертна зала, ул. Независимост, тел. 253 17 | + | |
| - | * Универсална научна библиотека „Дора Габе“, ул. Независимост 7, тел. 30057, 22524 | + | |
| - | * Художествена галерия, ул. „България“ № 14, 9300 Добрич; тел.: 058602, 215058, 602091; gallerydobrich@hotmail.com ; http://gallery.dobrich.com/ | + | |
| - | + | ||
| - | === Музеи === | + | |
| - | * Исторически музей – ул. „[[Д-р Константин Стоилов]]“ 18, п.к. 131; в „Стария Добрич“; 28256; 22642; museum@dobrich.Net ; dobrichmuseum@mail.Bg | + | |
| - | * Етнографска къща, ул. [[Колю Фичето]] 2, Тел. 24717 | + | |
| - | * Етнографски музей „Стария Добрич“, ул. „Д-р Константин Стоилов“ 18, тел. 28342 | + | |
| - | * Исторически музей, Отдел „Нова история“; бул. [[3 март|Трети март]] 1, тел. 28256 директор, 29381 | + | |
| - | * Исторически музей, Отдел „[[Природа|Природа]]“; ул. „Кап. [[Димитър Списаревски|Д. Списаревки]]“ 43, тел. 24463 | + | |
| - | * Исторически музей, Отдел „[[Възраждане|Възраждане]]“; бул. „България“ 14, тел. 22602 | + | |
| - | * Къща-узей „Йордан Йовков“, ул. „Майор Векилски“ 18, тел. 28159 | + | |
| - | * Къща-музей „[[Адриана Будевска|Адриана Будевска]]“, ул. [[Васил Левски]] 56 | + | |
| - | * Литературен музей „Йордан Йовков“, ул. [[Йосиф Гурко|Ген. Гурко]] 4, тел. 28254, 28213 | + | |
| - | * Мемориален комплекс „Военно гробище“, бул. „25 септември“ 53, тел. 29307 | + | |
| - | + | ||
| - | == Редовни събития == | + | |
| - | '''Литературни празници "Йордан Йовков"''' | + | |
| - | + | ||
| - | Литературните празници "Йордан Йовков" се провеждат на 5 години чрез поредица от културни прояви, посветени на певеца на Добруджа - Йордан Йовков. По традиция кулминация в Литературните празници е общоградското честване, на което става връчването на Националната литературна награда "Йордан Йовков". | + | |
| - | Националната литературна награда "Йордан Йовков" е учредена през 1970 година като естествен израз на почитта на добруджанци към големия писател, възпял в творчеството си по неповторим начин добруджанската равнина. Наградата се връчва на български автори за значителни художествени постижения в съвременната българска литература в духа на Йовковата литературна традиция. Носители на наградата са: Дико Фучеджиев, Емилиян Станев, Симеон Султанов, Петър Славински, Илия Волен, Ивайло Петров, Николай Хайтов, Марко Семов, Иван Сарандев, Антон Дончев, Йордан Дачев и Атанас Цонков. | + | |
| - | Друг акцент в честванията е Националната научна конференция, посветена на Йордан Йовков. Конференцията се организира от Исторически музей - град Добрич в рамките на Литературните празници. | + | |
| - | В програмата на празниците влизат също много литературни премиери, четения, спектакли, изложби. | + | |
| - | Организатор на Литературните празници "Йордан Йовков" е Община град Добрич | + | |
| - | + | ||
| - | ---- | + | |
| - | + | ||
| - | '''Международен младежки музикален фестивал “Надежди, таланти, майстори” - Добрич-Албена''' | + | |
| - | + | ||
| - | + | ||
| - | Провежда се ежегодно, през първата половина на месец септември. Празник на класическата музика, мащабна проява на творческо общуване между стотици музиканти от всички краища на света, място за сверяване на художествените критерии и постижения. За мнозина от младите дарования той дава мощен тласък за професионалното им израстване, а за най-добрите – трамплин за успешна международна кариера. | + | |
| - | + | ||
| - | Програмата на фестивала-конкурс, организиран от Община град Добрич, ТА”Романтик травъл” Санкт Петербург, Русия и КК”Албена” с любезното съдействие на Министерство на културата-Национален център за музика и танц включва:конкурсни матинета и вечери, които се провеждат паралелно с концерти на лауреати на фестивала, майсторски класове, творчески срещи и уникалния по рода си концерт на международното жури,под председателството на проф. Виктор Чучков. | + | |
| - | + | ||
| - | За десет години над 2 600 участници от 25 страни на Европа, Азия, Северна и Южна Америка и Австралия са преминали през фестивала-конкурс. | + | |
| - | + | ||
| - | ---- | + | |
| - | + | ||
| - | '''Европейски поп-рокконкурс “Сарандев” - Добрич''' | + | |
| - | + | ||
| - | Град Добрич е домакин и организатор на един от най-авторитетните и доказани музикални форуми в страната - Европейски младежки поп-рокконкурс "Сарандев". Освен Община град Добрич организатор е и Младежки дом - гр. Добрич. Конкурсът се осъществява под патронажа на кмета на града. Той е един от най-престижните прояви за млади поп-рок изпълнители, място за творчески контакти и сверяване на художествени критерии и постижения. Целите на конкурса са: | + | |
| - | - предоставяне на сценична изява на млади таланти; | + | |
| - | - създаване на нови български музикални творби; | + | |
| - | - стимулиране на талантливи изпълнители; | + | |
| - | - опознаване на културата на отделни народи чрез осъществяване на контакти. | + | |
| - | + | ||
| - | Мотото на конкурса е: "Не на наркотиците, не на страха, да пазим природата, да спасим човечеството". | + | |
| - | Конкурсът има запазен музикален сигнал и статуетка, чийто автор е Георги Стефанов. | + | |
| - | Началото на конкурса е през май 1988 г. Досега конкурсът има 17 издания. | + | |
| - | В международното жури са участвали специалисти от Русия, Гърция, Румъния, Израел, Грузия и др. | + | |
| - | Европейският поп-рокконкурс "Сарандев" освен конкорсна има и съпровождаща програма. Организационният комитет дава възможност на много младежки състави, балети, солисти и инструменталисти да се включат в съпътстващите инициативи на конкурса - открити и закрити сцени, екоинициативи, денс парти "Заедно срещу дрогата", оформянето на цветни лехи, културен туризъм, организиране на изложби и други | + | |
| - | + | ||
| - | ---- | + | |
| - | + | ||
| - | + | ||
| - | <!-- == Личности == Слави Опълченов - Един от елитната фамилия Опълченови с дъщеря Гинка Опълченова --> | + | |
| - | + | ||
| - | == Литература == | + | |
| - | + | ||
| - | == Видни личности, свързани с Добрич == | + | |
| - | * [[Адриана Будевска]] | + | |
| - | * инж. Димитър Желев | + | |
| - | * [[Димитър Списаревски]] | + | |
| - | * [[Дора Габе]] | + | |
| - | * [[Йордан Йовков]] | + | |
| - | * [[Тодор Рачински]] | + | |
| - | + | ||
| - | == Външни препратки == | + | |
| - | * [http://www.dobrich.org/ Община Добрич, информация за Добрич] | + | |
| - | * [http://obldobrich.orbitel.bg/ Областна администрация, Добрич] | + | |
| - | * [http://www.dobrich.com Информационен портал на Добрич] | + | |
| - | * [http://forum.dobrich.com Форум град Добрич] | + | |
| - | + | ||
| - | + | ||
| - | {{Градове в България}} | + | |
| - | + | ||
| - | [[Категория:Общини в България]] | + | |
| - | [[Категория: Градове в България]] | + | |
| - | + | ||
| - | [[de:Dobritsch]] | + | |
| - | [[en:Dobrich]] | + | |
| - | [[fi:Dobritš]] | + | |
| - | [[fr:Dobritch]] | + | |
| - | [[ko:도브리치]] | + | |
| - | [[nl:Dobritsj (stad)]] | + | |
| - | [[pl:Dobricz]] | + | |
| - | [[pt:Dobrich]] | + | |
| - | [[sv:Dobritj]] | + | |
| - | [[tr:Hacıoğlu Pazarcık]] | + | |
Версия от 14:15, 30 дек 2006
| Съдържание |
Добрич - Градът на мечтите
Североизточен български метрополис, известен с високия коефициент на интелигентност на всички негови обитатели, бивши и бъдещи. Съгласно средната теорема на Ферма сумата от мозъка на всички жители на Добрич съвпада със стойността на мозъка на всеки отделен жител. Известен още като 'Градът на мечтите', тъй като по официални данни от НСИ близо сто процента от местното население силно МЕЧТАЕ да се махне от региона. За целта местни самки обикновено предпочитат чифтосване с варненски самци с цел брачен съюз и скоростно напускане на метрополиса. За околните села Добрич е известен още като 'ГРАДЪ'. В местни останки от стара селска култура често се среща репликата:
Ша прибегна до ГРАДЪ да ми опраят мУтиката
Произход и история
"Балкана ражда хора, добруджата ражда тикви"
С тези думи местни жители и прииждащи от околните села в региона посрещнаха Президента на ежегодния фестивал на Техническата Мисъл и Новите Технологии, състоящо се на площада в добруджанския мегаполис. Запознати твърдят, че фестивалът е основан след най-доброто технологично откритие в региона, датиращо от соц. времена, а именно перфектно изчислената височина на сградата на общината в центъра, от която полит комисаря лесно е наблюдавал кой работи и кой се шляе из необятните добруджански полета. На тазгодишния фестивал са показани последни новости за региона, като каруцарското колело (фирмата производител засега е в тайна, но вероятно е Кибертрон Роботикс), нови модели впрегатен добитък, подсилени с анаболи и хранителни добавки директен внос от Гиро - Скалата, бяха представени и новите книги на издателство 'Земеделска Мисъл' - "Как да не ядем доматите с колците", "Да смърдиш или не", "100 съвета как да си извадим главата от гъза на вола при нужда".
Посещавайки модерните кафе барове в местните шопинг-центрове, още преди около 300 години Ницше споделил:
"Нищо не дава такава добра представа за безкрайността на Вселената, както необятността на Човешката Глупост"
Заинтригувани от местната тъпостна аура, последователи на философа са измислили изрази като:
тъп като селска буца тъп тъп че чак на места вдлъбнат добруджанско говедо
Местни забележителности
Местни хора и туристи единодушно твърдят, че най-хубавото нещо в целия град са табелите на които пише 'Варна'.
Тъпостна аура
Изследване на група руски учени, с водещ проф.Доколенков доказа, че в региона е развит безпрецедентен феномен, който не се наблюдава никъде по света. (Известен аналог с по-лека форма на тъпостна аура и частична анти-ментална радиация с противоразсъдъчни излъчвания са отбелязани само в районите на Ямбол и Перник)
Руският пътешественик и изследовател Доколенков отбелязва в един от своите разкази:
Добрич е пълен със симпатични и нежни хора. Гледат така умно, аха да проговорят.
В научните трудове на Доколенков се твърди, че преминавайки през региона хора усещат ефект на временна тъпота, получават известна лекота в главата, забравят прости факти, чувстват се неловко и миришат. Посетители твърдят дори че получават лек селски диалект, който изчезва в рамките на 72 часа ако не посетят 'ГрадЪ' отново, както и че космите на гърдите им започват да растат с около 14% по-бързо от обикновеното. Последният факт Доколенков причислява към общите вреди на процеса 'селянизиране', който описва по-подробно в глава 8, раздел 'Свинска селяния и груби прояви'.
Частен транспорт
Наричани още 'техеранци' заради първите букви на номерата на каруците си, жителите на 'ГрадЪ' употребяват возилата си с финес и култура, на която може да завиди всеки уважаващ себе си чобанин. Обикновено техеранците спазват някои прости правила, които вероятно са директен резултат от продължителното облъчване (вж. тъпостна аура, бел.ав.) Най-важното правило е когато се шофира в двулентов път, винаги да се кара по средата, за сметка на това със скорост близка на пешеходната. Съществен елемент от двигателната култура на техеранци, движейки се върху асфалта е изхвърлянето на отпадъци със силен десен фалц през шофьорския прозорец на автомобила, като целта обикновено е достигане на канавката вдясно от пътя. Използват се чашки от кафе, празни цигарени кутии, волски изпражнения, резервни части от трактори и др.
