Дневник

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Revision as of 19:14, 4 яну 2007; view current revision
←Older revision | Newer revision→
Мило дневниче,

Днес е 1-ви януари 2005. Реших да пиша разни работи. Например оня ден отидох в кенефа. Нищо 
особено, много хора го правят всеки ден, и аз също като тях, т.е. хората де. Седя си аз сутрината в 
кенефа, и от гъза ми излизат разни работи. После решавам да си забърша задника с хартийка, т.е., точно
както много други го правят, обаче подсмърчам и реших първо да се изсекна. Дотук нищо особено, обаче
взех че пробвах със същата хартийка да се търкам по гъза, а тя се скъса и аз си намазах лайняния 
задник и със сополи. Ядосан, хвърлих хартийката зад себе си, за късмет така да се каже, бързо взех 
друга хартийка и в бързината я сгънах само на две. Исках бързо да махна тези лайна и сополи, обаче ми 
дойде голяма сила отвътре и понеже хартийката се скъса си бръкнах в гъза с пръст. И ква стана тя, 
седя си аз в кенефа с лайняносополивия гъз и с пръст в гъза и се чудя дали да си извадя пръста, или да
не мърдам, да не стане по-лошо.

Прекарах в това положение петнайсетина минути, както правят някои хора. Тъй де, прекарват време в
неудобни положения. Ама хора са все пак. В този момент, така де, в определен момент около петнайсет
минути, след като за пръв път през живота си се оказах с пръст в гъза, се чу нещо, което някога се е
имало за приятно - две камбанки в квинта, първо високата, после ниската. Като "динг-донг". Звънецът.
"Сигурно заедно биха прозвучали като пауър акорд!", помислих си, и думата "пауър" ме вдъхнови да извърша
решително действие - да извадя пръста си от гъза.
Това се случи напълно безболезнено и се замислих за чий стоях така 15 минути - само простинах още повече.
Звънецът се чу още веднъж, викнах "ИДВАМ!", забърсах задните си части, вдигнах си гащите и отидох да отворя.
Лични инструменти