Дневник

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Версия от 05:39, 23 май 2007 Samael (Беседа | приноси) ← Go to previous diff		Версия от 15:21, 31 авг 2007 Gengen4ev (Беседа | приноси) Go to next diff →
Ред 21:		Ред 21:
	Това се случи напълно безболезнено и се замислих за чий стоях така 15 минути - само простинах още повече.		Това се случи напълно безболезнено и се замислих за чий стоях така 15 минути - само простинах още повече.
	Звънецът се чу още веднъж, викнах "ИДВАМ!", забърсах задните си части, вдигнах си гащите и отидох да отворя.		Звънецът се чу още веднъж, викнах "ИДВАМ!", забърсах задните си части, вдигнах си гащите и отидох да отворя.
-
	Мина време. Сложих камера в тоалетната. След време свалих записите. Това не ми хареса. Така ли изглеждам наистина.		Мина време. Сложих камера в тоалетната. След време свалих записите. Това не ми хареса. Така ли изглеждам наистина.
	[[Картинка:stoned.jpg|thumb]]		[[Картинка:stoned.jpg|thumb]]
	Че съм аз,аз съм. [[Иисус]]е. Не трябваше да слушам ''Pungent Stench'', ''Malhavoc'' и ''NIN'' като малък.		Че съм аз,аз съм. [[Иисус]]е. Не трябваше да слушам ''Pungent Stench'', ''Malhavoc'' и ''NIN'' като малък.
		+	Историята с тоалетната хартия обаче продължи .В обратния ред тоя път .Вземам аз хартийка търкам
		+	се по гъза ,обаче и подсърчам .Решавам да се изсекна и пак в бързината със същата хартийка се
		+	намазах по устата.Поглеждам се в огледалото .Хм.Сякаш съм с кафяво червило .Ама че работа .Сетих се
		+	че май стария Франк Запа беше казал -"Кафяво червило не ходи на никого .Така че не целувайте
		+	задници."Мир вам.

---

Версия от 15:21, 31 авг 2007

Мило дневниче,

Днес е 1-ви януари 2005. Реших да пиша разни работи. Например оня ден отидох в кенефа. Нищо 
особено, много хора го правят всеки ден, и аз също като тях, т.е. хората де. Седя си аз сутрината в 
кенефа, и от гъза ми излизат разни работи. После решавам да си забърша задника с хартийка, т.е., точно
както много други го правят, обаче подсмърчам и реших първо да се изсекна. Дотук нищо особено, обаче
взех че пробвах със същата хартийка да се търкам по гъза, а тя се скъса и аз си намазах лайняния 
задник и със сополи. Ядосан, хвърлих хартийката зад себе си, за късмет така да се каже, бързо взех 
друга хартийка и в бързината я сгънах само на две. Исках бързо да махна тези лайна и сополи, обаче ми 
дойде голяма сила отвътре и понеже хартийката се скъса си бръкнах в гъза с пръст. И ква стана тя, 
седя си аз в кенефа с лайняносополивия гъз и с пръст в гъза и се чудя дали да си извадя пръста, или да
не мърдам, да не стане по-лошо.

Прекарах в това положение петнайсетина минути, както правят някои хора. Тъй де, прекарват време в
неудобни положения. Ама хора са все пак. В този момент, така де, в определен момент около петнайсет
минути, след като за пръв път през живота си се оказах с пръст в гъза, се чу нещо, което някога се е
имало за приятно - две камбанки в квинта, първо високата, после ниската. Като "динг-донг". Звънецът.
"Сигурно заедно биха прозвучали като пауър акорд!", помислих си, и думата "пауър" ме вдъхнови да извърша
решително действие - да извадя пръста си от гъза.

Това се случи напълно безболезнено и се замислих за чий стоях така 15 минути - само простинах още повече.
Звънецът се чу още веднъж, викнах "ИДВАМ!", забърсах задните си части, вдигнах си гащите и отидох да отворя.

Мина време. Сложих камера в тоалетната. След време свалих записите. Това не ми хареса. Така ли изглеждам наистина.

Че съм аз,аз съм. Иисусе. Не трябваше да слушам Pungent Stench, Malhavoc и NIN като малък.

 Историята с тоалетната хартия обаче продължи .В обратния ред тоя път .Вземам аз хартийка търкам 

се по гъза ,обаче и подсърчам .Решавам да се изсекна и пак в бързината със същата хартийка се намазах по устата.Поглеждам се в огледалото .Хм.Сякаш съм с кафяво червило .Ама че работа .Сетих се

че май стария Франк Запа беше казал -"Кафяво червило не ходи на никого .Така че не целувайте 

задници."Мир вам.