от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
В час притихнал, коленичил,
Нему се смирено молех.
"Иисусе, утеши ме,
Не оставяй ме в неволя."
Щом разпятието страстно
Аз със сълзи разцелувах,
В стаята ми стана тясно
И излязох да побродя.
Всред градината усойна
Аз се взрях във небесата.
И внезапно, отвисоко
Блесна огнена позлата.
В миг душата ми смири се
Пред знамението ясно
Господ наш и наш Спасител
Ми изпращаше вестител !
С нежно, тихичко жужене
Кораб бял от висините
На полянката пред мене
Спусна се с благословия.
Пълен с кротост, аз замълвих
Думи истинни и святи,
Думи Негови, дълбоки
За посланици крилати.
Порта златна се отвори
Звук на лира се разнесе
И сред чудни аромати
Ангелът ми заговори:
"Стани, ти чедо на Иисуса,
Отърси се от тревога !
Пристъпи сред нас, да вкусиш
благодатта - дар от Бога"
В миг стопи се свян и плахост,
И в чинията летяща
Смело аз навлязох - ясно,
Щом Той сам при мен я праща.
Надойдоха там при мене
Ангели и херувими
И със гласове прекрасни
Бога всички възхвалихме.
"Ний извънземни сме, но зная,
Щом е чиста твойта вяра -
Ангел тъй ми заговори -
Знай, не ще те чака сяра !"
И със тези думи благи
Ми просветна на душата.
С корабът сияен божи
Отлетяхме в небесата.
