Генчо Генчев - Генератора

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

I see the girl (https://www.youtube.com/shorts/C0KIXIB9G1s?feature=share)

Генч се прибра в кочината на живота си и докато пишеше това

се замисли за етимологията на кочина и дали изобщо прибирайки се е излизал от нея, някаква

инвертирана рекурсия ли ще да е цялата словесна еквилибристика.

После се сети че искаше да напише нещо съкровено и истинско.

Примерно че много му се иска да пътува с някой* към когото изпитва съкровени чуства, усещаше че времето му изтича ....обаче знаеше и друго, че мечтите са забранени въпреки че за мечти трябва смелост да ги поискаш... знаеше и че е много по лесно да живееш заради някой друг ... същото като да служиш на богините

да си ронин и да служи на господар звучеше смешно иначе май господарките бяха по приемливи, те пък бяха разглезени егоисти или просто хора

Знаеше и за биохимията на мозъка и че т.н.съкровени чуства са просто химикали в сложния химически концерт на нервната система ....обаче беше толкова яко, само да не го смесваше с преследваческия инстикт на хищник щото усещаше как пък сакатия морал се обаждаше че прекалява ..реши да ги сложи тримата на мисловен експеримент кръгла маса и да ги пита.

Човека, морала и хищника.

---

• човека имаше бюджетния ресурс за пътешествия

човека (https://photos.app.goo.gl/1kMCBX69wwaJYrU8A)

морала беше емпатичната надстройка в себеосъзнаването

а хищника си беше просто котенце което не можеше да устои на предизвикателството за ДЕБНЕНЕ

...накрая ЧОЛОВЕК (на човен** ) се замисли ...дали накрая няма да е това (https://crazyshit.com/cnt/medias/107764-yes-people-actually-pay-for-this)

---

• • човен- лодка , украински

Обаче синестезиите го преследваха наля си някво уиски и му замириса на натаена тютюнева миризма и кафе, на соцканцелария от 80-те ...и се сети за въодушевлението на допаминовата пътечка, някогашните безкрайни възможности и маршрути в света ...надолу е Пелевин

Но най-важно от всичко беше не портвайнът и не оградата, а някогашните безкрайни възможности и маршрути в света, прострял надалеч извън заградения с решетка кът на двора. Те се мярнаха в спомените му само за миг и отекнаха в сърцето му с тъга.

А след спомена дойде ужасната мисъл, че всъщност оттогава светът изобщо не се е променил, че е невъзможно да го види пак така лесно от онзи ъгъл.

човек в ест.среда (https://photos.app.goo.gl/1kMCBX69wwaJYrU8A) имаше и

мечтите на други хора (https://crazyshit.com/cnt/medias/86319-yes-people-actually-pay-for-this)

Генади Афанасиевич (https://www.facebook.com/genadiafanasievich/)

и даже е генерирал псевдоумни мисли (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=771899879626044&id=400298023452900&set=a.490799237736111&locale=zh_CN)

Както и весели странички у фейса Жив Ташак (https://www.facebook.com/p/%D0%96%D0%B8%D0%B2-%D0%A2%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BA-100067822921624/?_rdr) имаше и Млад техник и няква FB really dead profiles

После се сети за някво рускинче Осман Делибаш (https://www.instagram.com/osmandelibash/p/CRw0e5wB0wT/?img_index=1) седеше час в ледена вода, е варяжка е явно

всичко в един филм,твоя живот  (https://youtu.be/BF04dz7r9sk)

К/ф "Мужское-женское" 1966 год.

Преведено на човешки, кадрите от филма използван в клипа са от Masculin féminin: 15 Specific Events (French: Masculin féminin: 15 faits précis, pronounced [maskylɛ̃ feminɛ̃ kɛ̃z fe pʁesi]) is a 1966 French New Wave film, written and directed by Jean-Luc Godard.

Фильм состоит из диалогов героев, в которые вклиниваются гротескные сцены насилия и странно ведущих себя людей. Сцены общения перемежаются нарезкой кадров жизни Парижа, работы и отдыха героев, на которые накладываются монологи Поля, Мадлен и Бриджит Бардо (сыгравшей в эпизоде), и интертекстовыми вставками, сопровождающимися звуком выстрела. Содержание интертекстов не имеет прямого отношения к сюжету. Одна из финальных вставок гласит: «Этот фильм мог бы называться „Дети Маркса и Кока-колы“.»

към боговете tnx to Sekundi4ka the Μοῦσα превъплъщение на богините Μοῦσα - муза (женско божество на изкуството) Ἄνδρα μοι ἔννεπε, Μοῦσα, πολύτροπον, ὃς μάλα πολλὰ / πλάγχθη - Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който странствува дълго,

μουσική (изкуство, създадено от Музите, в частност музика и поезия)

единственото решение - живот

ти си

това си

ти си

това

чернееща черна празна причина

роклята, блузката, нокти, крака

всички са , близки са

тяло са , истински

ако ви стиска пробвайте Торини Ло на Бела Тар това само в случай че имате персонален Ницще The Turin Horse (Hungarian: A torinói ló) is a 2011 Hungarian period drama film directed by Béla Tarr and Ágnes Hranitzky, starring János Derzsi, Erika Bók and ...

В клипа са използвани кадри от филма "Проклятието" на Бела Тар и архивен запис от концерта "Нова Генерация и приятели" в зала България 1992г.

воцек  (https://youtu.be/BLybBVsRDKY?list=PLRsoYhKG5RsKPK7ozdeSupBp9MlHfMtXT)

Фридрих Ницше, филолог, философ, писател, е почти неизвестен за широката публика като композитор, но безкрайно известен като мислител. В България той не е много познат и като поет, макар че и философията му е поезия.

Негови стихове превеждат Пенчо Славейков и Гео Милев, но ето стихотворението „Дъжд“, което, мисля, и аз успях да докарам до приличен превод:

„С грохот тежък, грохот вечен,

на земята пада

този дъжд – часове не спира вече

дългата тирада.

Сякаш някакво дрънкало,

дрънка и не спря…..

А денят погледна вяло

И навън видя

що дъждът, без отдих малък,

на света вещае:

Всичко е така нищожно, жалко

и животът – суета е.“

„О, безсмъртни души, къде отлетя свободата ви”, пита Ницше в „Тъй рече Заратустра”.