Генчо Генчев - Генератора

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Erik Satie (https://youtu.be/b9WKC5sT9Z4)

Анна се измества от класическата позиция на баща си, която се концентрира върху несъзнателното То (перспектива, която тя намира за ограничаваща) и вместо това набляга на важността на Аз-а, непрестанната борба и конфликти се преживяват от нуждата за отговор на противоречивите желания, нужди, ценности и изискванията на реалността. С това тя установява значението на его функциите и концепцията за защитните механизми. Фокусирайки се върху изследвания, наблюдение и лечение на деца, Фройд създава група от видни детски аналитици (която включва Ерик Ериксън, Едит Якобсон и Маргарет Малер), които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие. По това време тези идеи са революционни и Анна ни предоставя изчерпателна теория на развитието и концепция за линии на развитието, които комбинират важния модел за нагона на баща ѝ с по-съвременните теории на развитието за обектните взаимоотношения, които наблягат на значението на родителите в процесите на детското развитие.

Генчо блуждаеше като блуждаещ нерв

внезапно му се досра и допи бира едновременно

и се сети че всъщност има алтер его в затвора на Цукера

Генади Афанасиевич (https://www.facebook.com/genadiafanasievich/)

и даже е генерирал псевдоумни мисли (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=771899879626044&id=400298023452900&set=a.490799237736111&locale=zh_CN)

Както и весели странички у фейса Жив Ташак (https://www.facebook.com/p/%D0%96%D0%B8%D0%B2-%D0%A2%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%BA-100067822921624/?_rdr) имаше и Млад техник и няква FB really dead profiles

После се сети за някво рускинче Осман Делибаш (https://www.instagram.com/osmandelibash/p/CRw0e5wB0wT/?img_index=1) седеше час в ледена вода, е варяжка е явно

всичко в един филм,твоя живот  (https://youtu.be/BF04dz7r9sk)

К/ф "Мужское-женское" 1966 год.

Преведено на човешки, кадрите от филма използван в клипа са от Masculin féminin: 15 Specific Events (French: Masculin féminin: 15 faits précis, pronounced [maskylɛ̃ feminɛ̃ kɛ̃z fe pʁesi]) is a 1966 French New Wave film, written and directed by Jean-Luc Godard.

Фильм состоит из диалогов героев, в которые вклиниваются гротескные сцены насилия и странно ведущих себя людей. Сцены общения перемежаются нарезкой кадров жизни Парижа, работы и отдыха героев, на которые накладываются монологи Поля, Мадлен и Бриджит Бардо (сыгравшей в эпизоде), и интертекстовыми вставками, сопровождающимися звуком выстрела. Содержание интертекстов не имеет прямого отношения к сюжету. Одна из финальных вставок гласит: «Этот фильм мог бы называться „Дети Маркса и Кока-колы“.»

към боговете tnx to Sekundi4ka the Μοῦσα превъплъщение на богините Μοῦσα - муза (женско божество на изкуството) Ἄνδρα μοι ἔννεπε, Μοῦσα, πολύτροπον, ὃς μάλα πολλὰ / πλάγχθη - Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който странствува дълго,

μουσική (изкуство, създадено от Музите, в частност музика и поезия)

единственото решение - живот

ти си

това си

ти си

това

чернееща черна празна причина

роклята, блузката, нокти, крака

всички са , близки са

тяло са , истински

ако ви стиска пробвайте Торини Ло на Бела Тар това само в случай че имате персонален Ницще The Turin Horse (Hungarian: A torinói ló) is a 2011 Hungarian period drama film directed by Béla Tarr and Ágnes Hranitzky, starring János Derzsi, Erika Bók and ...

В клипа са използвани кадри от филма "Проклятието" на Бела Тар и архивен запис от концерта "Нова Генерация и приятели" в зала България 1992г.

воцек  (https://youtu.be/BLybBVsRDKY?list=PLRsoYhKG5RsKPK7ozdeSupBp9MlHfMtXT)

Фридрих Ницше, филолог, философ, писател, е почти неизвестен за широката публика като композитор, но безкрайно известен като мислител. В България той не е много познат и като поет, макар че и философията му е поезия.

Негови стихове превеждат Пенчо Славейков и Гео Милев, но ето стихотворението „Дъжд“, което, мисля, и аз успях да докарам до приличен превод:

„С грохот тежък, грохот вечен,

на земята пада

този дъжд – часове не спира вече

дългата тирада.

Сякаш някакво дрънкало,

дрънка и не спря…..

А денят погледна вяло

И навън видя

що дъждът, без отдих малък,

на света вещае:

Всичко е така нищожно, жалко

и животът – суета е.“

„О, безсмъртни души, къде отлетя свободата ви”, пита Ницше в „Тъй рече Заратустра”.