Жоро Павето

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Кой е той

През 1968 година в София зачестяват нападенията над жени преди изгрев слънце. Жертвите само за месеци са 7, като 6 от тях са ударени в гръб с тежък предмет. След атаката жените са съблечени, но не са изнасилени. До една от тях е намерено паве, увито в носна кърпа. И след като милицията дълго време не може да залови престъпника, из София тръгва легендата за Жоро Павето. Колективният разум (или страх) сам му измисля име и идентичност. Заговаря се, че сутрин рано между 5 и 6 часа по улиците обикаля мъж с увито в амбалажна хартия паве, сложено в мрежичка, което досущ прилича на буца сирене, купена току-що от магазина. Той се приближава към нищо неподозиращите жени, които бързат за първа смяна, и ги напада изневиделица. Улиците призори опустяват. В крайна сметка престъпникът е заловен, оказва глухоням мъж с олигофрения. Обществото иска мъст и смъртна присъда, защото една от жертвите му почива в болницата. Но човекът получава 20 години затвор и е освободен за добро поведение след 14. И до днес живее в родното си село Ракита. Съселяните му не вярват, че той е Жоро Павето, а че е подлъган да признае вината си и е станал изкупителна жертва на прикриван от властите син на големец. Но истината е, че след затварянето му нападенията спират. Само че няколко години по-късно започват пак. През 1975 г. е заловен Жоро Павето номер 2, който е значително по-опасен. Осъден е за десет изнасилвания и едно двойно убийство и логично получава присъда смърт чрез разстрел по тогавашните закони.

• * *

(личен коментар) Тогавашната тоталитарна машина явно до такава степен е съумявала да потулва подобни случаи, че това е довело до избуяването на всевъзможни легенди. На мен например, когато са ми я разказвали за пръв път, Жоро Павето ми беше представен като сериен убиец, който използвал увито в кърпа паве, с което удрял жертвите си по главата. Но по-особеното в тази версия е местопрестъплението - а именно това, че той използвал 9-то септемврийските манифестации, на които да се смесва с множеството от хора и, използвайки прикритието на анонимността, да нанася светкавично своя удар, след което да се измъква незабелязано. (Звучи почти като виц)