Протестанти
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
Първоначално терминът "протестантство" или "протестантизъм" е означавал "да бъдеш свидетел", а не "да си срещу нещо", както е общоприетата съвременна всекидневна интерпретация на думата, която сякаш говори за някаква демонстрация срещу нещо. В противовес на това латинският префикс "pro" се превежда като "за". Латинското прилагателно "protestans" се отнася до човек, който свидетелства публично или някой, който доказва нещо или протестира (и от тук негативното и двусмислено значение на думата "демонстратор" - някой, който показва или изявява, или някой, който протестира или се противопоставя). През ранните дни на Реформацията терминът "протестант" се използва в съвсем тесен смисъл за група владетели и имперски градове, взели участие в народното събрание в град Шпайер, които през 1529 протестират срещу Вормския едикт, забраняващ лутеранското учение в Свещената римска империя.
| Съдържание |
Основни учения на Реформацията
През Реформацията възникват няколко латински лозунга, които илюстрират загрижеността на реформаторите относно изкривяването на посланието на църквата (в частност Римокатолическата църква) относно оправданието на вярващия пред Бога и спасението в Исус Христос. Реформаторите вярвали, че е необходимо връщане към простотата на Евангелието (Благата вест). Тези лозунги били измислени, за да илюстрират именно тази вяра.
Петте лозунга или "сола"
Съществуват пет лозунга или "сола", четири от които са представени тук. Под "соло" се има предвид латинската дума за "само". Петият лозунг е създаден, за да подчертае останалите четири - Soli Deo gloria (само на Бог да бъде славата). Тези лозунги станали сплотяващи възгласи, които се докосвали до разрешението на проблемите, които реформаторите вярвали, че са идентифицирали. Solus Christus - само Христос. протестантите характеризирали догмата за наместничеството на папата като Христов представител на църквата на земята, концепцията за свръхдлъжните дела и католическата идея за съкровището от заслуги на светиите, като отричане на библейската идея, че Христос е единственият посредник между Бог и човека. Поради Грехопадението, човекът е отделен от Бог и има нужда от Спасител и Изкупител в лицето на Господ Исус Христос. Грехът е нанесъл трайна повреда у човека и поради това е необходима Божията инициатива за човешкото изкупление и спасение. Човекът не просто е кривнал от правия път, но между него и Бог съществува пропаст, която човекът е неспособен да преодолее. Без тази инициатива Божият гняв остава върху човека и той е обречен на погибел. Но Бог е поел инициативата при Въплъщението на Исуса Христа за спасението на човечеството и сега спасението е дар. Sola scriptura - само Св.Писание. Протестантите вярвали, че Римокатолическата църква е прикрила учението на Библията и е подценила нейния авторитет, като счита църковната традиция и авторитета на папата за непогрешими, независимо дали този авторитет влиза в противоречие със Св. Писание. Според реформаторите, Св. Писание или Библията е непогрешимо боговдъхновено Божие Слово и тя е най-високият авторитет за вярата и практиката на християнина и църквата. Над нея не съществува по-висок авторитет, към който да се прибегне. Поради това всеки вярващ трябва да я изучава и прилага в живота си и да се стреми към все по-голямо задълбочаване в нейните учения. Тази доктрина предполага, че Библията е достатъчно ясна в своето учение и, че може да тълкува също сама себе си. Съществуват вариации по отношение на значението на термините "непогрешимост" и "боговдъхновеност", но най-общо те удостоверяват нейния Божествен произход и безгрешността на нейното учение. Sola fide - само чрез вяра. Протестантите характеризирали римокатолическата концепция за свръхдлъжните дела, самоналоженото наказание, отслужването на меса или литургия за мъртвите, съкровището със заслугите на светиите и мъчениците, изповедта пред свещеник и чистилището, като упование на някакви други средства за оправдание като добавка към вярата в Исус и неговото дело за изкупление на Голготския кръст. Sola gratia - само по благодат. Римокатолическият възглед за спасението бил считан от протестантите като смесица от разчитане на благодатта на Бога и увереността в заслугите на нечии дела, проявявани с любов. Реформаторите казвали, че спасението се осмисля изцяло като Божи дар (като например Божието действие на незаслужена благодат и милост), който се дава чрез Святия Дух според изкупителното дело на Исус Христос само и единствено. Следователно те спорели, че грешникът не бива приет от Бога въз основа на промяната, която настъпва у грешника под влияние на Божията благодат и, че грешникът бива приет без никакви изисквания към заслугите на неговите дела, защото никой не заслужава спасение. Делата са доказателство, но не и причина за спасението на човека (Еф. 2:8-9). Те са естествен плод на вярата (според апостол Яков). Човек се спасява поради вярата си в Исус Христос, а не поради нивото на добрите дела в живота си. Но без добрите дела няма доказателство за духовна промяна у човека и няма видимо доказателство, че този човек наистина е положил вярата си в Исус Христос за спасение и се е покаял истински за греховете си. Но спасението е само началото на християнския живот, а крайната точка е уподобяването на образа на Исуса Христа. В богословско отношение, протестантското движение започнало да се разделя на няколко клона към средата и края на 16 век. Една от основните точки на разделение били различните възгледи за Господната вечеря (Евхаристията или причастието). Не всички съвременни протестанти са съгласни напълно с горните учения. Поради това в протестантството съществува богословски либерализъм или консерватизъм в зависимост от отношението най-вече към боговдъхновеността и тълкуванието на Библията. За подробности, моля прочетете статията на тема теология. Напоследък в протестантските среди се говори за ортодоксално протестантство. Ортодоксалното протестантство вярва в Божието триединство (св.Троица), Сътворението от 'нищото' (Ex nihilo), Божия образ у човека, Божествената и човешката природа на Христос, Девственото зачатие и боговдъхновеността на Библията.
Възгледи за Господната вечеря (причастието)
Въпреки че повечето ранни протестанти отхвърлили римокатолическата догма за транссубстанциацията (пресъществяването) или учението, че виното и хляба, които се използват в обреда, губят тяхната естествена същност, като се трансфомират в тялото и кръвта на Христос (вижте Евхаристия), те нямали съгласие помежду си относно присъствието на Христос във или по време на причастието. Лутераните се придържат към възгледа за реалното присъствие или консубстанцияцията (въпреки, че някои лутерани не одобрили тази доктрина, Филип Меланхтон пръв използвал този термин с одобрението на Мартин Лутер). Този възглед казва, че Христовото тяло и кръв присъстват по свръхестествен начин "във, със и под" осветените хляб и вино. Лутераните наблягат на Христовите думи "...това Е моето тяло...". Според лутеранските изповеди на вярата, обединението на вярващия с Христос става по време на освещаването, когато се изговорят Христовите думи, които са ни предадени от участника в тайнството. Лутеранското учение набляга на това, че осветеният хляб и вино СА истинските пребъдващи Тяло и Кръв на Христос, пред които трябва да се преклоним. В същото време лутераните наблягат също на общото духовно присъствие на Христос по време на Господната вечеря. Реформираните църкви имат учение за Господната вечеря, обяснявано още от Калвин и Цвингли. Реформираните църкви, които стоят най-близко до Калвин като мнение, наблягат на реалното присъствие или тайнственото или святото присъствие на Христос, като казват, че тайнството е средство за даване на спасителна благодат, в която само избраният вярващ участва в Христос, но само във вид на хляб и вино, а не тяло и кръв. Последователите на Калвин и на Цвингли отричат, че Христос се разкрива на вярващите чрез елементите (кръвта и тялото) на тайнството, но потвърждават, че Христос се обединява с вярващия чрез вяра. По този начин Господната вечеря е едно външно и видимо средство. Между Цвингли и Калвин все пак има разлика в това отношение. Цвингли възприема тайнството като нещо символично, докато Калвин говори за реално присъствие на Христос по време на тайнството. Възгледът на Калвин се нарича "динамично присъствие". Протестантите, които имат опростен възглед на Цвингли, без да имат някакви по-особени богословски съображения, виждат Господната вечеря като символ на вярата на участниците, възпоменание на фактите на разпятието и възпоменание за тяхното единство като Тялото на Христос. Този възглед се нарича мемориализъм). Англиканската църква или Епископалната църква в САЩ и някои други протестантски църкви с англикански произход разпознават присъствието на Христос в широк богословски спектър — от чисто римокатолическия възглед, през лутеранския, до калвинистките възгледи. Но 28-ият и 29-ият член от 39-членната Англиканска изповед на вярата следват Аухсбургската изповед на вярата и учат, че Христовото тяло и кръв присъстват наистина в някакво духовно измерение. В протестантското богословие хлябът е свързан с единението с Христос (и Христос го нарича "моето тяло") и аналогично църквата споделя своята идентичност с Него и е също наречена "Христовото тяло". В такъв смисъл различията по отношение на Господната вечеря в протестантството изглежда са само по отношение на характера на хляба и виното, но всъщност опират също и до природата на спасението и църквата и индиректно до природата на Христос.
Наказания
- Пречиш на богослужението,като изразяваш лично мение-Анатема!
- Не даваш десятък-1.напомняне,2.проповед относно важността на това да даваме заплатата на божиите служители,3.Анатема!
- Пречиш на реда на нещата,като въобще изразяваш лично мнение,където и да било включително в коридорите на сградата-Анатема!
Ранен протестантизъм
Тук спадат деноминации, протестантски по същност, но възникнали преди делото на Мартин Лутер. В днешно време от тези групи все още съществуват две: хуситите и валденсианците.
Преките наследници на Реформацията
В протестантството съществуват три първоначални клона, които се зараждат по времето на Реформацията.
Деноминации, които произхождат от Реформацията
1. Последователи на Лутер - лутеранство 2. Последователи на Калвин и Цвингли — Реформираните и презвитериански църкви (калвинизъм и цвинглианство) 3. Последователи на анабаптизма - баптисти, квакери 4. Изповедания, произлезли от римокатолицизма и запазили някои от вярванията и практиките му - англиканска църква 5. Изповедания, произлезли от опит за реформиране на Англиканската църква - съборни или конгрешански църкви, методисти, уеслианство 6. Съвременни движения и църкви - адвентисти, църква на Назарянина (1908 г.), петдесетници или петдесятно-харизматичното движение и др. Лутеранството, реформираните църкви, конгрешанските църкви, методистките църкви и баптистките църкви са петте традиционни протестантски общности. (Английският термин е "mainline protestantism"). Англиканската църква спада към отделна група, тъй като богословски тя стои между римокатолицизма и протестантството. Освен тези пет основни протестански деноминации (изповедания) съществуват множество други. Разбира се, горната класификация е условна и непълна, тъй като на практика повечето от протестантските деноминации заемат елементи от ученията както на Лутер, на Калвин, Цвингли и анабаптистите, така и от римокатолицизма и дори Източното православие. През вековете след Реформацията римокатолическото и протестантското богословие изпитват силно влияние помежду си, което довежда до надцърковен диалог между много богослови и църковни водачи. Освен това в една деноминация често се наблюдават различни фракции и тенденции. Протестантските общности са разпространени главно в Северна и Средна Европа, САЩ, Южна Америка, Африка, Австралия, части от Азия (Южна Корея, Китай). В България са представени сравнително слабо (около 0,7% от българското население). Първата протестантска църква в България е Евангелската съборна (конгрешанска) църква в Банско. Протестантството не приема редица догми и канони на католицизма, тъй като счита, че те са в разрез с Библията. От него и от православието протестантството се отличава главно с принципа за непосредствената връзка между Бог и човека и в принципа, че Библията е краен авторитет по всички въпроси на вярата. По инициатива на някои либерални протестантски църкви е създаден Световният съвет на църквите - организация, чиято теология влиза в конфликт с множество консервативни протестантски църкви, които отказват да членуват в нея. Съществуват обаче множество други християнски организации, които обединяват протестантите по цял свят. Една от студентските християнски организации, работеща в България, е Campus Crusade For Christ, регистрирана в България като "Агапе-България". Тази организация извършва благовестителска дейност с подкрепата най-вече на протестантските църкви, но е отворена за християнско служение заедно с православието и католицизма. Често хора от православно или католическо изповедание наричат протестантите "сектанти", без да познават самото протестантство, тъй като считат изповеданието, към което принадлежат, за единствената истинска църква. В протестантската мисъл всеки вярващ в Бог и в Господ Исус Христос човек и в боговдъхновеността на Библията, който наистина се е покаял за греховете си и е приел в сърцето си господството на Исус Христос, е християнин. В този смисъл християнството се счита не като религиозна принадлежност към едно изповедание, но като една лична и интимна връзка със Спасителя — Господ Исус Христос. Горното определение за християнин определя и църквата като едно единство от вярващи в Исус Христос, наречено в Библията "Христовото тяло". В това отношение протестантството прави сериозно разграничение между видимата (административна единица) църква и невидимата (духовна единица) църква. Според това определение само истински повярвалите в Христос са част от невидимата църква. В този смисъл протестантството е инклузивно — включва към "Христовото тяло" вярващи от всякакви християнски изповедания.
Историческо развитие след Реформацията
Различните протестантски деноминации могат да се групират въз основа на влиянието, което са изпитали от някои важни течения след основната Реформация и пуританската реформация в Англия. Някои от движенията имат общи черти и водят до преливане едно в друго.
Дарение
Ако искате да подкрепите служението на църква "Благовестие", можете първо да отидете на психиатър, после ако не сте убедени да се разровите в Google относно протестантските секти в България и ако все пак сте толкова тъпи че да дарите за новата холова гарнитура на пастора можете да го направите на:
IBAN: BG85UNCR76301163972616 в USD BIC: UNCRBGSF Живко Тончев Тончев
IBAN: BG80FINV91502004247413 в EUR BIC: FINVBGSF Живко Тончев Тончев
Благодарим Ви! Бог да Ви благослови! Вие дайте пари за него. Ние ще ги вземем да оперираме с тях както намерим за добре, а пък той ще си ги чака от вас... При симптоми на здрав разум (респективно съмнение в нашите мотиви и цел) стегнете се, моля ви!... Излезнаха вече 3Д плазми и на Господ много му се иска една!
Живко (жив и проспериращ благодарение на вашото лековерие и наивност since миналия век)
