Първа Селска Война
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
| Западни Села | Източни Села |
|---|---|
| Горталово | Уестсайдско Село |
| Кнежа | Гривица |
| Бреница | Славяново |
| Военна мощ | Военна мощ |
| 10 000 + 45 самолета | 8 000 + 25 самолета |
| Загуби | Загуби |
| 10 000 + 45 самолета | 7 000 + 15 самолета |
| Съдържание |
Избухването
Първата Селска Война (20 Ноември 2006 - 21 Ноември 2006) е битка между Изтока и Запада (Източна и Западна Област Плевен) като самият Плевен не участва, защото не е село.
Конфликтът избухва, когато на 20 Ноември пълководецът на Уестсайдската Армия (Шимо) решава да отпразнува рождения си ден като завладее Горталово и яде боб там. Тук той прави една ключова грешка - отива сам с двама стражари, за да преговарят с горталовци и да ги подчинят да склонят глава пред превъзхождащата ги Уестсайдска армия. Тамошният кмет Горчо Антимостов, като виден хейтър (който мрази всичко) се опълчва на Симеоновите намерения и му обявява война, като го пропъжда от селото. Веднага след скандала, той подпалва всички входни мостове към селото и нарежда армията си по брега на реката. Тук трябва да се отбележи, че Горчо е виден мразител на мостовете, поради една тежка травма, сполетяла го преди 15 години на един от мостовете по каньона на река Чернелка. Затова всяко лято Горчо подпалва мостовете на екопътеката и саботажира съселските шпиони от другата страна на каньона - Къртожабенците.
Отмъщение с нащъпление
Обиден, Симеон събира 5 000-на войска и 10 БК-1 (оръдие и две картечници, монтирани на бронирана каруца, теглена от 2 коня). Мигове по-късно горталовските войници са буквално разкъсани от Симеоновата артилерия, бидейки неспособни да нанесат поражения със своите далекобойни Теслохвъргачки и Киркомети. Наброявайки едвам 1 500 души, те панически се скриват по къщите и чакат в засада.
Но Горчо Антимостов, като признат тактик, остава най-елитните си бойни единици скрити под леда на реката. Симеоновите войници нагазват в леда, когато изневиделица им изскачат горталовските спецчасти в гръб, и със специалните си дълги куки ги улавят за гащите и ги потопяват под дебелите студени кори. Неспособни да отвърнат на огъня, поради добре скритият враг, уестсайдчаните решават да се измъкнат от капана като бягат колкото им душа носи. Преплъзвайки се набързо до брега на селото, уестсайдските части са вече само 3 500. Настава хаос, оказва се, че симеоновите воини са в капан.
Засада без засаждане
Намирайки се вече във селото, те са обградени от двете страни и попадат под сериозен картечен и взривен огън. Уестсайдчаните се пръсват по улиците, като едни се изпокриват из мазетата, набавяйки си жизнени единици от сочните компоти, а други полагат гърди, за да спасят другарите си. Едвам наброявайки 1 000 души, уестсайдчани решават да дадат живота си в една последна атака. Симеон, заедно с най-елитните си войници, са поощрени да се евакуират незабавно, защото погубването на един добър пълководец носи само негативи.
Симеон натъжено наблюдава потъналите в пушека си братя и нарежда с вик артилерийски огън. За 5 минути стотици снаряди изсвистяват над Горталово и разбиват всеки покрив в селото. Всичко притихва към 3 часа следобяд на 20-ти Ноември. Пехотните части на Уестсайд претърпяват пълно поражение. Въздушните сили страдат от липса на самолети, а окопните сили са разпуснати, тъй като зимата не се копа. Симеон трябва незабавно да търси подкрепа от съселяни, затова още в 4 часа следобед на същия ден се обръща към Гривишкия главнокомандващ Александър Давидов.
Сакати попълнения
Все още пълен куцуз в занаята, но разполагащ с 3 000 души сухопътна войска, Александър подарява половината на Симеон и му предлага заедно да атакуват Горталово отпред и отзад, а не по двата фланга (отляво и отдясно). Симеон, все още зашеметен от случилото се, не чува безумното предложение на Александър, но се съгласява да атакува.
5 часа следобед: Симеоновите войски чакат на брега на реката, а Александровата "Хвърковата Чета" има за цел да прелети над селото, за да се стовари в тила му. За целта са одрани всички кокошки от Гривица. Приспособени са кокоши костюми. Време за атака. Симеон повежда хората си в щурм на щик право по леда. Още в първите минути там затъват десетина души, но останалите навлизат в селото и започва новата офанзива.
Кокоши десант
Александровите кокошки отлитат успешно, но за съжаление са прекалено охранени и прелетяват твърде ниско над селото. Горящите сгради стопяват кокошите крила и войниците се сгромолясват право в центъра на селото. Изпогубили оръжията си, те се въоръжават от сергиите на сбора с кой каквото види - кокошка, дартс стреличка, лопата. Започва ръкопашен бой.
Кнежа се ветри във въздуха
Симеоновите войски напредват и скоро ще се срещнат с Александровите. Точно в този момент над тях прелитат десетки самолети. Кнежашки. Горчо Антимостов е сключил съюз с Кнежа и е наредил въздушна атака. Симеоновите воини се затварят по мазите в южната част на селото, а Сашовите - в северната. Започва бомбардировка.
Сградите са напълно сравнени със земята, като снегът в селото е изчезнал. Самолетите кръжат вече 1 час над селото, като обстрелват останки от разбитите къщи. Симеон взима двама души със себе си и отиват в горталовската подземна щабквартира, за да намерят радиопредавател. По пътя двамата му придружители биват застреляни от добре покрит снайперист. Симеон също бива повален, но за щастие куршумът улучва джобната му лопата. Снайперистът разкрива позицията си и Люгерът на Симеон го поразява.
Чеши моя гръб, да чеша и аз твоя
Без да губи време, той се свързва със Славяновския военачалник и го моли да изпрати самолети, които да отбият вражеските бомбардировачи. Обещава му след края на битката да му се отплати с 10 000 килограма картофи. Славяновският военачалник се съгласява на минутата.
Симеон остава в развалините, докато Славянските самолети свалят един по един Кнежашките "Мрени". След преброяването на разбилите се самолети, се оказва че Западът е загубил 23 самолета, а Изтокът - само 13. Горталово е в ръцете на Изтока. Александровите войници не са претърпели поражения, докато Симеоновите са изгубили 1 000 братя. Общият брой оцелели до този момент е 2 000.
В кръв потопи из окопи
Започват масови подготовки за отбрана, тъй като се вярва, че Западът ще атакува повторно, този път в пълно снаряжение.
В 6 часа вечерта започва новата Западна атака. Тридесетина самолета приближават, но бързо биват свалени от славяновските "Скумрия". Няколко славяновски пилота отварят парашути над падащите под краката им самолети и се включват активно в земната битка. На хоризонта се показват хиляди бойни единици, които започват обстрел с леки оръжия. Славяновските самолети свършват амунициите и горивото и се връщат да презаредят. В това време Изтокът губи все повече и повече хора. Застанали на северната каменна стена, Симеоновите бойци отблъскват врага, докато Александровите поемат по десния фланг.
Александър замалко не изгубва живота си, когато се оказва, че врагът разполага с модифицирани каруци-танкове. Те разкъсват другарите му и го принуждават да се върне в Горталово, за да докладва. Танковете приближават и започват да рушат стената, изстрелвайки специални бронепробиващи сандали, а повалените отвисоко бойци не могат да се изправят на крака. Пехотата вече е обградила селото и се качва с помощта на вакуумни гуми за тоалетна по стената.
Любовта към картофите
Изневиделица, Славяновските "Скумрия" се впускат над танковете, презаредили с картофите на Симеон. Огромни кафеви облаци падат от самолетите и се разбиват в танковете, а екипажите вътре започват да крещят и изскачат от машините си. Понася се зловонна миризма, която задушава цяла една войска от 3 000 души.
Горталово остава в ръцете на 800 източни войника, а армията и въздушните сили на село Бреница са окончателно разгромени.
Искам боб!!!
Въпреки всички загуби, Симеон все още иска да отпразнува рождения си ден, но този път е решил да яде Уестсайдски боб в Кнежа.
Проблемът е един - Кнежа разполага с много повече самолети и войска от техните 800 души и 10 самолета.
На ти кукуруз
Тогава в Горталово пристигат спецчастите и Окопните Сили, ръководени от Митака. Доказал себе си в много междуселски битки, Митака има идея Окопняците да засадят кукуруз (мамули) и с помощта на току-що разсмърделите се картофи, да се натори почвата и кукурузът да узрее за минути. Него ще го използват за картечниците и базуките на спецчастите.
Симеон приема изобретението на Митака, а и условията са благоприятни - от всичките избухнали снаряди, снегът се е стопил. За няма 10 минути, узряват 100 килограма кукуруз, които са превърнати в мини-патрони, снаряди и кукурузно гориво - 1 литър може да поддържа самолет във въздуха за 12 часа.
Вкусили от чудодейните мамули, селяните придобиват нечута сила. В 9 часа вечерта еднохилядната армия е застанала на прага на Кнежа, а 10 самолета кръжат в небесното пространство и пускат кукурузни снаряди. Време е за последната атака.
Бой като за пред споминаване
Врагът е сразен по пижами, къщите бързо се превръщат в греди за лозя, а самолетите дори не успяват да излязат от летището, разбити от тежките кукурузени бомби. Спецчастите на Митака скачат с парашути от един Славяновски самолет и превземат ключовата щабквартира, която е умело прикрита в нивя извън селото.
Александровите воини проникват от къща в къща и избиват всичко, дори пъдпъдъците. Симеоновата чета действа по-брутално и опожарява де що види.
До полунощ Кнежа буквално пада, изгубвайки 5 000 души и всичките си самолети, докато Изтокът не дава и една жертва.
Честит Ръжен Смлен
Остават само 3 минути, докато рожденият ден на Симеон все още е в сила. Бобът е донесен, все още горещ. Сервиран е и сух леп, както и чешмяна вода. Симеон осъществява мечтата си и загребва пълна лъжица. Топва голям залък хляб в соса и казва с облекчение: Таа година села, догодина градове!...
кОпитулация
В ранната сутрин на 21 Ноември, Западът официално капитулира. Уестсайдчани заживяват трудни времена, докато възстановяват загубеното население. Александър Давидов придобива Уестсайдско селянство, като гривишките му корени се заличават. Митака в миналото си е бил доброволец от Плевен, който доказва уменията си, помагайки в междуселските войни от 2005 година. Той също получава Уестсайдско селянство, както и бива назначен към Специалните Части.
В момента той е предразпределен към шпионския отдел и работи над сигурността и безопасността в Западна Плевенска Област, за да предотврати бъдещи конфликти.
Изтокът се развива повече от похвално. Александър дори намира ново хоби - става производител на високотехнологични оръжия за Уестсайдската армия.
Шимо се уволнява временно от армията и се отдава на спокоен селски живот в копане и сърбане на супа.
Първата селска война е последвана от втората селска война.
