Адски Нерези

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Ще се борим докрай, докато не върнем блек метъла в ъндърграунда !

Годината е 2001 и на музикалния свят се пръква новото блек изчадие, появило се да разтърси представата ни за метъл. Демото на шуменската формация Адски Нерези – “Трупове на Купове” - стъписва с безкомпромисна бруталност, всепомитащ саунд и внушения, разтърсващи до дъно човешката ни природа.

Зад това нашествие се крият двамата езически воини, излязли сякаш от праисторическа епоха:

• Buhtum – апокалиптични барабани на злото, демонски крясъци, нечовешки грух
• Mixerato – изкормващ бас и стонове.

Посетихме тези нови законотворци в музиката в собствената им бърлога – тяхната репетиционна, помещаваща се в изоставен трафопост в шуменския квартал Макак.

Още от самото ми влизане ни стъписва инферналната атмосфера – подът е осеян с парчета от тухли, смачкани вестници, найлонови торбички и строшени бутилки, по стените изобилстват свастики, пентаграми, обърнати кръстове (потвърждаващи ревностния сатанизъм на музикантите) и надписи от сорта на “Уво �?92” и “Митко бракни си в гъза”, а за неописуемия колорит допринася и котешката мърша в ъгъла.

Mixerato и Buhtum ме посрещат радушно зад инструментите си, със зачервени от пиене очи (белег за всеки истински метъл). Очаквах да срещна същински блек чудовища, а насреща си виждам двама интелигентни, доста земни младежи. Нека да започнем с интервюто:

Първият ми въпрос нека да е свързан с информация за вашата група – история, стилова насоченост, бъдещи планове:

М: Всичко почна като се напихме една вечер в Лампата: Бухтата, пардон,
Buhtum искаше да ме бие, ама аз тъкмо му предложих да сформираме истинска
блек метъл група – по норвежки или сингапурски образец, и така почна всичко.

B: Абе не беше много тъй…

M: А като как ?

B: Що ме питаш такива работи – аз откъде да помня ?

Все пак, как определяте стила си ?

B: Ние свирим истински пагански прогресивен блек метъл…

М: … с национални и мелодични елементи

Наистина, съгласен съм максимално с такова определение… Лично на мен ми бе изключително трудно да категоризирам вашата музика… Но да преминем нататък: кажете по няколко думи за обложката, за заглавията и лириките:

В: На картинката отпреде – тя е черно-бяла - можете да видите мен и
Mixerato, снимани сме ей тука тъй на, стъпили сме върху няколко циганчета,
дето ги накарахме да се правят на умрели…

Намирам за изключително интересно, че не сте използвали обичайната боя, а вакса ?!?

В: Това не е вакса, а сажди от изгорени кръстове !!!

А текстовете ?

М: Те са на най-различни теми, които са най-важни за нас –
то заглавията си казват всичко:
 * “Долу Исус, да живее Сатаната”
 * “Рила”
 * “The immortal horse of khan Kubrat”
 * “Black is the eternal Bulgarian darkness”

B: Абе пеем за Сатаната, за българската история, за много убийства, за Сатаната…

М: Туй го каза.

В този момент в трафопоста се промъкват няколко циганчета, явно най-заклети почитатели на Адските Нерези и любопитно се взират в мен иззад торбичките с лепило. Моите събеседници се правят, че не забелязват, а аз задавам следващия си въпрос:

А защо всъщност решихте да свирите в трафопост и как протича една ваша репетиция ?

М: Избрахме го зарад акустиката – ебахти акустиката яка, дето го има тоя траф.

В: Да бе, ебах му майката аз на акустиката…

М: А като свирим ли ? Става война – Buhtum е същи звяр зад барабаните –
много е добър : не съм виждал някой да блъска толкоз по тия барабани –
то на всяка репетиция къса кожи и чупи палки.

В: Понеже свирим по няколко часа на ден, ставаме по-бързи и брутални –
аз съм си поставил за цел да станем най-добрата и бърза и шумна група на света.
А като се орежем става наистина здраво: аз го псувам тоя, че е некадърник и като стане мелето…

М: Ама ти почваш първи с балтиите…

В: Че кво искаш като ме псуваш на майка – кръвчица ще храчиш, ей…

След тези дружески закачки преминаваме нататък:

Как протича процесът на композиране при вас ?

М: Сядаме да свирим и записваме ей на онова касетофонче, до котката.

В: После сядаме и определяме откъде-докъде са песните, щото аз
нали свиря много силно и нищо не чувам какво става.

М: То и аз не чувам много, ама важното е музиката да е спонтанна,
да идва от душата – не като сегашните групи; май ние сме единствената група, дето не е комерсиална.

В: Да, аз лично смятам, че блек метълът изцяло трябва да се върне в ъндърграунда – като при нас.

Какво ще кажете за музикалните си влияния – сигурен съм, че са безкрайни:

В: Специално в нашата музика избягваме да се влияем от другите,
ама все пак – слушаме по много Emperor, Tangrycan, Metallica, Evol,
Gonkulator, новия Dimmu Borgir и каквото ми дадат на Бурзума.

М: Аз съм голям фен на Sting – нали ми е колега по инструмент.

На раздяла предайте своето послание до феновете:

М: Аз искам да им кажа, че трябва да слушат музиката много силно,
иначе се губи внушението. И да купуват повече от нашия албум, колкото се може повече.

В: Ако не щат, може само да пращат пари по пощата.
И да пият много ракия, и да живее блек метъла !!!

М: …и Сатаната също.

Благодаря за интервюто на двамата творци, и като всички нас, обикновените фенове, зачаквам концертните изяви и следващите студийни творения на Адските Нерези: а дотогава, ще си слушам “Трупове на Купове” – колкото се може повече.