Щрунц
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
Версия от 16:48, 7 дек 2017
Да не се бърка с Бенедикт Щрунц - водещ разследването "Парадайз пейпърс" за Германия, радиожурналист от обществената медия NDR в Хамбург, който е най-обикновен долбоёб.
Но както се казва - от автора :
Говорим на различни езици с жените
Изпратено от Strunz на 1/8/2003 10:16:08
Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности
Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка. Вика ме у тях. Отивам аз, под ръка с чешката затварачка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители. Та влизам аз, а тя с мокра коса.
- Препотила си се от мъкнене на чували с камби? - Не - С пиперки? - Не, къпах се - Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах го аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.
Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.
Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам "А бурканите?". Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох там. Няма буркани. Нещо ме майтапи това момиче.
- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - делово отсякох. - Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим. - Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам! - Ми? - гълчалив, но любезен поглед. - Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета. - Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че ..... - тук задърдорих технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм я взел още. При липса на разумен отговор реших да зарежа мисленето...
- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един поглед такъв усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не мога и да разбера защо ме гледа така нагло при условие, че не аз съм се препотил, а тя.
- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си
- Леле, колко си метафоричен. Хм... - усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)...ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид...
Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува и трескаво ми разкопча панталоните и гу пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.
- Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.
- Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки.
Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда ми се беше нарушила. Никога повече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й мислене към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше "джаджа", а то е "У Р Е Д" .
Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот. Какво ? Толкова сме различни, Господи!
