Гнусна лъжа
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
Версия от 05:48, 15 яну 2012
| Съдържание |
Общо определение
- Широкото философско понятие "Гнусна Лъжа" се характеризира с особено нагло и очевидно изопачаване на Истинската Истина , или категоричното й отхвърляне посредством лансирането на безумни твърдения.
Разновидности
- Гнусната Лъжа бива няколко типа, в зависимост от тематичната си насоченост. Сред най-популярните в днешно време разновидности са вариациите, изложени по-долу, заедно с приложени примери.
Гнусна лъжа от политическо естество
- На практика всяко едно изречение, изговорено по време на Парламентарен контрол.
Примери:
- "Държавния бюджет е Ок."
- "Инфлацията е Ок. То даже няма инфлация."
- "Стандартът на живот е Ок. Миналата година също беше Ок, но сега е повече Ок."
- "Няма безработица."
- "Няма криза."
Масови културни заблуди
- Възникват като следствие от гнусни лъжи, целящи да изтъпят интелектуално и духовно масите, които, както е добре известно от столетия насам, и без това не са особено умни (черта, възникваща оттам, че не умеят да мислят). Интересното при Масовите Културни Заблуди е, че веднъж превърнали се наистина в масови, те се считат от болшинството за абсолютно неоспорим факт, въпреки, че абсолютно никога не са.
Примери:
- "Поп-фолк певиците пеят страхотно"
- "Азис пее страхотно."
- "Азис има много хубави текстове."
- "Като цяло в поп-фолка има много хубави текстове."
- "Нормално е да харесваш поп-фолк, това не е индикация за психически и морални недостатъци."
- "Съвременната музика представлява R'n'B-хитчета, Денс-хитчета, Поп-хитчета, R'n'B-Денс-Поп-хитчета и поп-фолк ХИТОВЕ. Други жанрове не съществуват, ако съществуват - не са "готини" и не са "супер-яки" и никой не ги е чувал никога."
- "Хитчетата са гениални, със сигурност са по-интелигентни от Моцарт и Вагнер."
- "Шифърът на Леонардо" е литература. Дан Браун е по-добър писател от Хемингуей."
- "Шоуто на Слави, Комиците и 2-ма Мъже и Половина са върхови постижения в комедията. Не съществува нищо по-смешно от Краси Радков в световен мащаб, и никога няма да съществува."
- "Уди Алън? Британски хумор? Тези неща не само, че в никакъв случай не са смешни, но също така и не съществуват."
Социални заблуди
- Алогични схващания, в които, незнайно как и защо, голям брой индивиди вярват.
Примери:
- "Да си върл простак не е повод за срам, дори напротив - това е повод за гордост."
- "Няма никакъв смисъл да знаеш повече от абсолютния минимум. Относно каквото и да е."
- "Мученето е допустима форма на речта."
- "Ако имам поне някаква обща култура, ще ми се смеят."
"Универсални" "Истини" За "Живота"
- Серия от широко-разпространени и откровено-идиотски сентенции, вероятно измислени от посредствени хора, които се опитват да прикрият собствената си глупост и невъзможност за смислени разсъждения.
Примери:
- "Няма абсолютна истина." - Не е вярно. Така например, 2 = 2, 3 = 3 и 7 = 7, ако ще гледната ти точка да е отзад.
- "Истината е някъде по средата." - Не е вярно. Истината е сбор от обективни и субективни факти. Ако ти се струва, че е по средата, значи просто не ги знаеш.
- "Всичко е въпрос на лично мнение." - Не е вярно. Ако навън е слънчево, но лицето Х твърди, че вали дъжд и не приема възражения под претекст, че "това си е неговото лично мнение", това не означава, че вали дъжд, а просто, че лицето Х е идиот. Въпреки това, лицето Х има право на личното си мнение, което не бива да му се отнема, но в същото време лицето Y има правото да изрази становище, че лицето Х е олигофрен. Това вече няма да бъде лично мнение на лицето Y, а очевиден факт. В крайна сметка, ако си психично здрав, но въпреки това не можеш да разбереш дали грее слънце или вали дъжд, съществува само един възможен извод.
- "Всеки човек е уникален." - Не е вярно. Понятието "посредствен човек" означава именно човек, който не се различава с нищо от останалите. Той възприема чужди мнения за свои, следва вкусовете и интересите на околните, и в крайна сметка прекарва целия си живот в старание да не проявява никаква индивидуалност. Защото в средата на тълпата е топло и уютно.
- "Всеки си има вкус." - Авторът на тази мисъл най-вероятно се е отличавал с нереална тъпота, съдейки по това, че въобще е сметнал за нужно да формулира толкова очевиден факт в сентенция, която отгоре на всичко е изградил като изречение, използвайки глупав, но за сметка на това - неправилен синтаксис, според книжовния български език. Е, твърдението поне е вярно. Въпросът е, че това не е никакво оправдание. Ако лицето Х слуша чалга, а лицето Y - есид джаз, съвсем очевидно е кое от двете лица има по-добър вкус. По подразбиране и двете лица имат правото да слушат каквото си пожелаят. Също така обаче, те имат правото да изядат кучешки екскрамент, намерен на улицата. Това, че лицето Х е избрало да изяде въпросния екскрамент по никой начин не означава, че екскраментът е също толкова вкусен, колкото варените омари с артишокова салата, които лицето Y яде в същия момент.
- "Никой няма право да определя коя музика е екскрамент, и коя - варени омари с артишокова салата." - Не е вярно. Ако съм кулинар-любител, кулинар-професионалист, или идвам от семейство на кулинари, или имам кулинари в близкото си обкръжение, или ако чисто и просто не съм кръгъл идиот - значи имам достатъчно лични наблюдения да различа готвено ястие от уличен екскрамент.
- "Живота е сложна работа." - Зависи. Някои хора например, умеят да мислят. Знаят как се прави, знаят какво е нужно за да достигнеш до адекватен на реалността извод, знаят и че е възможно да пропускат нещо, затова не изключват варианта да са сгрешили. Грешки стават постоянно, но те си ги откриват сами и си ги поправят сами. За тях живота е предимно лесен. И затова му се радват. Други хора също мислят постоянно, но не им се получава никога. Не знаят как се прави и вадят изводите си на базата на абсолютно нищо, освен някакви свои предположения, които обаче правят на сляпо, но за сметка на това не подлагат на проверка по никакъв начин. Така те винаги успяват колкото повече мислят, до толкова по-големи глупости да достигат. За сметка на това, веднъж измислили поредната глупост, те стават твърдо убедени в нея. Няма място за спор. Няма как да не е вярно това, което те са решили. Това, че са базирали цялото разсъждение на вакуум, дупки и липси не ги притеснява. Силно вероятно е точно този тип хора да са формулирали тази сентенция. За тях живота наистина е сложен. Третия, последен тип люде - те не мислят. Нямат желание да го правят, а не виждат и причина. Те си седят. Планетата се върти, а те се возят на нея. Все някой ще се намери, който да им каже какво да правят. И те ще го послушат. За тях живота не е нито прост, нито сложен, нито дори по средата. На тях и през ум не им е минавало да го гледат какъв е, стига да продължава да си върви. А те да му се возят отгоре.
Гнусните лъжи - борба и противодействие
Много по-лесно се изграждат и разпространяват Гнусни лъжи, отколкото се унищожават. Ако искате да противодействате на Лъжите, тровещи живота във вашата ежедневна среда, реално-погледнато имате само един възможен вариант за действие - отбелязвайте Истинската Истина
Внимание!
Преди да отбележите Истинската Истина дори и пред минимален кръг от хора, трябва да се подготвите срещу вас да се изсипе цял самосвал с неудобрение. Повечето хора приемат Истинската Истина много некомфортно. Под "приемат" визирам просто да я чуят. Много често при споменаване на Истинската Истина всички присъстващи се обръщат срещу вас и един по един се изреждат в опитите си да потъпчат казаното и така да възстановят статуквото, с което те се чувстват по-комфортно. Това може да са хора, с които се разбирате чудесно, може да са добри ваши приятели, а може и да са едва познати образи, но разлика няма да има. В момента, в който съобщите на група хора становище, което се различава от масовите културни, социални или екзистенциални заблуди, в които те сляпо вярват, те ще се опитат по всякакъв начин, който им хрумне, да оборят Истинската Истина . Когато се стигне до неизбежния момент, в който стане ясно, че не могат да го направят (а те няма как да могат, тъй като Истинската Истина все пак си е Истинската Истина, докато Гнусната лъжа е просто една Гнусна лъжа), ще сменят тона от сериозен на подигравателен, ще започнат да изопачават тезата, която вие представлявате, тълкувайки я по възможно най-погрешния начин (спорен е въпроса дали нарочно се правят, че не могат да разберат Истинската Истина, за да не им се наложи да се сблъскат челно с нея, или в действителност при първия си контакт Истината се затрудняват да я осмислят), ще се опитат да ви обяснят заблудата си отново и отново, настоявайки, че всъщност вие сте човекът, който не разбира тях, въпреки че в действителност е обратното, и в крайна сметка, поне половината ще държат на заблудата си до края. И ще си самовнушават, че те са прави, а вие говорите някакви глупости. Логичните аргументи няма да са фактор. Друга част обаче ще оставите със съмнения. Оттам нататък те сами ще ви свършат работата като се замислят сами на един по-късен етап. Ще има и един-двама, които няма да се намесят в спора през цялото време, те само ще мълчат и ще слушат. Те са чули вашите доводи, но още повече са забелязали липсата на доводи при опозицията ви и моментално са разбрали разликата. Вероятно следващия път те ще бъдат на ваше място, те ще отбележат Истинската Истина в друг кръг от хора и цялото гореописано безумие ще започне наново. Един-двама от десет човека да усетят Истинската Истина е напълно достатъчно постижение. Останалите девет-десет човека не са от значение. --Grrrrrrrrrrowl (в смисъл - китара) 07:48, 15 яну 2012 (EET)
