Адски Нерези
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
| Версия от 10:42, 12 окт 2005 Samael (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Версия от 10:45, 12 окт 2005 Samael (Беседа | приноси) Go to next diff → |
||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
| '''М:''' Те са на най-различни теми, които са най-важни за нас – | '''М:''' Те са на най-различни теми, които са най-важни за нас – | ||
| - | то заглавията си казват всичко: ''“Долу [[Иисус|Исус]], да живее [[Дявол|Сатана]]та”'', | + | то заглавията си казват всичко: |
| - | ''“Рила”'', ''“The immortal horse of khan Kubrat”'', | + | * “Долу [[Иисус|Исус]], да живее [[Дявол|Сатана]]та” |
| - | ''“Black is the eternal Bulgarian darkness”'' | + | * “Рила” |
| + | * “The immortal horse of khan Kubrat” | ||
| + | * “Black is the eternal Bulgarian darkness” | ||
| '''B:''' Абе пеем за [[Дявол|Сатана]]та, за българската история, за много убийства, за [[Дявол|Сатана]]та… | '''B:''' Абе пеем за [[Дявол|Сатана]]та, за българската история, за много убийства, за [[Дявол|Сатана]]та… | ||
Версия от 10:45, 12 окт 2005
Ще се борим докрай, докато не върнем блек метъла в ъндърграунда !
Годината е 2001 и на музикалния свят се пръква новото блек изчадие, появило се да разтърси представата ни за метъл. Демото на шуменската формация Адски Нерези – “Трупове на Купове” - стъписва с безкомпромисна бруталност, всепомитащ саунд и внушения, разтърсващи до дъно човешката ни природа.
Зад това нашествие се крият двамата езически воини, излязли сякаш от праисторическа епоха:
- Buhtum – апокалиптични барабани на злото, демонски крясъци, нечовешки грух
- Mixerato – изкормващ бас и стонове.
Посетихме тези нови законотворци в музиката в собствената им бърлога – тяхната репетиционна, помещаваща се в изоставен трафопост в шуменския квартал Макак.
Още от самото ми влизане ни стъписва инферналната атмосфера – подът е осеян с парчета от тухли, смачкани вестници, найлонови торбички и строшени бутилки, по стените изобилстват свастики, пентаграми, обърнати кръстове (потвърждаващи ревностния сатанизъм на музикантите) и надписи от сорта на “Уво ?92” и “Митко бракни си в гъза”, а за неописуемия колорит допринася и котешката мърша в ъгъла.
Mixerato и Buhtum ме посрещат радушно зад инструментите си, със зачервени от пиене очи (белег за всеки истински метъл). Очаквах да срещна същински блек чудовища, а насреща си виждам двама интелигентни, доста земни младежи. Нека да започнем с интервюто:
Първият ми въпрос нека да е свързан с информация за вашата група – история, стилова насоченост, бъдещи планове:
М: Всичко почна като се напихме една вечер в Лампата: Бухтата, пардон, Buhtum искаше да ме бие, ама аз тъкмо му предложих да сформираме истинска блек метъл група – по норвежки или сингапурски образец, и така почна всичко.
B: Абе не беше много тъй…
M: А като как ?
B: Що ме питаш такива работи – аз откъде да помня ?
Все пак, как определяте стила си ?
B: Ние свирим истински пагански прогресивен блек метъл…
М: … с национални и мелодични елементи
Наистина, съгласен съм максимално с такова определение… Лично на мен ми бе изключително трудно да категоризирам вашата музика… Но да преминем нататък: кажете по няколко думи за обложката, за заглавията и лириките:
В: На картинката отпреде – тя е черно-бяла - можете да видите мен и Mixerato, снимани сме ей тука тъй на, стъпили сме върху няколко циганчета, дето ги накарахме да се правят на умрели…
Намирам за изключително интересно, че не сте използвали обичайната боя, а вакса ?!?
В: Това не е вакса, а сажди от изгорени кръстове !!!
А текстовете ?
М: Те са на най-различни теми, които са най-важни за нас – то заглавията си казват всичко: * “Долу Исус, да живее Сатаната” * “Рила” * “The immortal horse of khan Kubrat” * “Black is the eternal Bulgarian darkness”
B: Абе пеем за Сатаната, за българската история, за много убийства, за Сатаната…
М: Туй го каза.
В този момент в трафопоста се промъкват няколко циганчета, явно най-заклети почитатели на Адските Нерези и любопитно се взират в мен иззад торбичките с лепило. Моите събеседници се правят, че не забелязват, а аз задавам следващия си въпрос:
А защо всъщност решихте да свирите в трафопост и как протича една ваша репетиция ?
М: Избрахме го зарад акустиката – ебахти акустиката яка, дето го има тоя траф.
В: Да бе, ебах му майката аз на акустиката…
М: А като свирим ли ? Става война – Buhtum е същи звяр зад барабаните – много е добър : не съм виждал някой да блъска толкоз по тия барабани – то на всяка репетиция къса кожи и чупи палки.
В: Понеже свирим по няколко часа на ден, ставаме по-бързи и брутални – аз съм си поставил за цел да станем най-добрата и бърза и шумна група на света. А като се орежем става наистина здраво: аз го псувам тоя, че е некадърник и като стане мелето…
М: Ама ти почваш първи с балтиите…
В: Че кво искаш като ме псуваш на майка – кръвчица ще храчиш, ей…
След тези дружески закачки преминаваме нататък:
Как протича процесът на композиране при вас ?
М: Сядаме да свирим и записваме ей на онова касетофонче, до котката.
В: После сядаме и определяме откъде-докъде са песните, щото аз нали свиря много силно и нищо не чувам какво става.
М: То и аз не чувам много, ама важното е музиката да е спонтанна, да идва от душата – не като сегашните групи; май ние сме единствената група, дето не е комерсиална.
В: Да, аз лично смятам, че блек метълът изцяло трябва да се върне в ъндърграунда – като при нас.
Какво ще кажете за музикалните си влияния – сигурен съм, че са безкрайни:
В: Специално в нашата музика избягваме да се влияем от другите, ама все пак – слушаме по много Emperor, Tangrycan, Metallica, Evol, Gonkulator, новия Dimmu Borgir и каквото ми дадат на Бурзума.
М: Аз съм голям фен на Sting – нали ми е колега по инструмент.
На раздяла предайте своето послание до феновете:
М: Аз искам да им кажа, че трябва да слушат музиката много силно, иначе се губи внушението. И да купуват повече от нашия албум, колкото се може повече.
В: Ако не щат, може само да пращат пари по пощата. И да пият много ракия, и да живее блек метъла !!!
М: …и Сатаната също.
Благодаря за интервюто на двамата творци, и като всички нас, обикновените фенове, зачаквам концертните изяви и следващите студийни творения на Адските Нерези: а дотогава, ще си слушам “Трупове на Купове” – колкото се може повече.
