Дзен

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

Версия от 17:31, 7 мар 2019 Gengen4ev (Беседа | приноси) ← Go to previous diff		Текуща версия Baten8 (Беседа | приноси)
Ред 72:		Ред 72:
	“ми ходи при Пешо” ще бъде повторено още сто пъти, превръщайки се в непробиваема стена		“ми ходи при Пешо” ще бъде повторено още сто пъти, превръщайки се в непробиваема стена
	готова реплика за моментите, когато не знаеш какво да кажеш..."		готова реплика за моментите, когато не знаеш какво да кажеш..."
		+
		+	[[Категория: Състояния]]

---

Текуща версия

Зен на саморайски 禅 е бяло течение ( т.е. не църните нинжи ам белите) в махАяна будизЪма, името прозлиза не от маането на крачоли като би помислил някой а от махането на тва дето е в крачолите като според принципа на невероятност никога не се знае точно в кой крачол е . Зен БудизЪмъ е школа, която поставя на централно място пиеньето на алкохол. Иначе казано дзен е начин, method and apparatus да се ебавате със собствения мозък докато лъжицата почне да се огъва, помните Матрицата нали.

Вятърът не се движи. Знамето не се движи. Мисълта ви се движи.

   Върбата е зелена, цветята са червени.

   ДЗЕН ФРАЗА

   Цветето не е червено, нито върбата — зелена.

   ДЗЕН ФРАЗА

ЕДИН МОНАХ запитал учител, който живеел в планината като отшелник: — Къде е пътят? — Колко хубава е планината — казал учителят. — Не Ви питам за планината, а за пътя. — Докато не минеш отвъд планината, сине мой, пътят няма да се открие пред теб — отговори учителят.

УЧЕНИКЪТ Токусан имал обичай да посещава вечер учителя Рютан, за да задава въпроси и слуша отговорите му. Една вечер станало много късно, а той продължавал да пита. — Защо не отидеш да си легнеш? — запитал Рютан. Токусан се поклонил и тръгнал да излиза. — В коридора е много тъмно — казал той. — Ето, Вземи тази свещ — отговорил Рютан и му запалил свещта. Токусан посегнал да я вземе. Рютан се навел и я духнал.

Ясните очи на детето бързо се замъгляват от идеи, предразсъдъци и абстрактни понятия. Естественото, свободно същество се покрив с тежката броня на егото. И чак след години инстинктивно схващаме, че ни е било отнето някакво жизненоважно усещане за тайнство. Слънцето проблясва в клоните на боровете и в един миг на красота и непозната болка нещо пронизва сърцето ни, сякаш сме си спомнили рая. От този ден нататък… ние ставаме търсачи.

   ПЕТЕР МАТИСЕН

Българския принос към дзен е добре илюстриран от Fuckthenorm в спора за рентабилността на отглеждането на домати (http://fuckthenorm.net/).

"....да спориш с българин е изкуство, което понякога се превръща в бойно мозъкът ти трябва да е способен да проследява нишки, които са отвъд логика и разум и да преценява ситуации, които са отвъд вероятности и въображение

да убедиш другия в правотата си е цел на българския спор през първите две секунди за съжаление, въпреки времето, което й се отделя, тази цел така и не се постига в течение на спора целта се променя няколко пъти, като може да варира от житейско-екзистенциална до извратено-брутална

в дивия свят, преди да започнат да се млатят с рога или хапят, животните първо ръмжат, съскат или се перчат идеята е да не си правят излишен труд, а някой да се откаже, преди да е започнало същинското меле

в българския спор съществува подобен елемент, като към него е добавен и хитър бонус похватът се нарича “ебаване с възприятията и опит за спиране на мозъчната дейност”

действа по следния начин:

- не съм съгласна с тебе и мисля, че бизнесът с домати е добра идея – ето, Пешо миналата година реши да се занимава с това и сега е богаташ

сега, неопитен глупак би отговорил така:

- съмнението си изразих изцяло на базата на факта, че не смятам характеристиките на самия продукт за подходящи за изграждане на цял семеен бизнес върху него, защото доматите сами по себе си са нетрайни, което налага измислянето и организирането на ефективен начин за тяхното съхранение и изключително надеждна и бърза мрежа за дистрибуция, като най-добре би било ние сами да си ги продаваме, което, въпреки, че би увеличило значително печалбата ни, увеличава също така стреса, работата и количеството време, което евентуално ще трябва да вложа, а аз, честно казано, не се смятам за достатъчно кадърен и работлив, за да се справя, нито мога да разчитам на помощта на богати родители, на която се радва Пешо и на която, между другото, ако нямаш нищо против, до голяма степен отдавам неговия успех в живота като цяло, като вместо това предлагам да вложим парите си отново в някакъв конкретен продукт, който обаче притежава характеристики, правещи го по-лесен за транспортация и съхранение и който, евентуално, би носил дори по-големи печалби от доматите

за сравнение, един истински българин би казал:

- ми ходи при Пешо ма!

прилагането на този способ кара отсрещната страна да премине през няколко лесноразграничими фази: - тих шок - всепоглъщащо чувство за тотално безсилие - крещене наум - моментен отказ от живота - желание за упражняване на насилие - мозъчен рестарт

не всеки, обаче, стига до последната фаза, тъй като мозъци с по-малък капацитет просто не издържат дори човек да премине успешно тази първа атака, задължително ще стане жертва на хитрия й бонус, за който споменах “ми ходи при Пешо” ще бъде повторено още сто пъти, превръщайки се в непробиваема стена готова реплика за моментите, когато не знаеш какво да кажеш..."