Приказки
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
| Версия от 07:34, 29 ное 2009 Gengen4ev (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Версия от 17:38, 29 ное 2009 Gengen4ev (Беседа | приноси) Go to next diff → |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| ''' Човекът с копчетата и Лученото момиче | ''' Човекът с копчетата и Лученото момиче | ||
| ''' | ''' | ||
| - | Наведе се и го вдигна.Малко и черно ,то съвсем не приличаше на средните с лъскави ивици или пък на големите солидни братя с жлеб отстрани или пък на седефените с преливащи в тюркоазени отблясъци контета.Беше обикновено както мястото на което е било .Обаче си имаше история и тя беше останала там където беше паднало .Този който го е носил можеше да е беден занаятчия от Наполи или пък сериозен очилат бирник в черен костюм на погребален агент,сух и прегледен като тефтерите си.Човека щеше да остави историята и последния си дъх в някое легло обезсилен , смачкан от старостта и непомнещ откъде е дошъл .Копчето обаче си имаше друга история и тя оставаше тук при новия си собственик който го вдигна ,духна да махне праха ,потърка с пръсти и прибра в задния джоб.Не беше кой знае какво обаче вземаше почти всички даже и калните кръгчета в локвите.Историите в тях не го интересуваха много ,обаче вярваше че някой ден ще измисли как да ги изважда и слага обратно други истории ,различни от обикновеното висене на полюляващ се конец в нечие бельо .Темата с бельото не интересуваше много Човека с копчетата въпреки че беше забавно да си представя разни неща например малките като пайети седефени копчета от украсата на нечии дамски долни гащи паднали в миг на страст под забутаната пейка в далечните тъмни краища от градския парк.Обичаше да се разхожда все по често без цел в търсене на истории .Времената бяха бедни усещаше се напрежение във въздуха въпреки че скоро не беше имало война или сушави години .Хората ходеха като призраци всеки вглъбен в пътя си ,старците разговаряха по пейките за пенсиите си и приличаха на мениджъри които управляват малка износена и разбита фабрика за тор ,никому ненужна обаче произвеждаща продукция ден след ден до финалния щрих. На Човека с копчетата не му харесваше много идеята какви ли истории седяха в техните копчета обаче мисълта че някой ден ще открие как да ги вади го поддържаше търсещ.Иначе модалността на времето не му допадаше твърде и примесена с усещането че остарява без да е свършил нещо което е важно или е трябвало да свърши го караше да се пита какво ли е то.Не му се заиграваше с идеята да отглежда деца както правеха другите даже и само защото те не осъзнаваха нуждата да дават любов ,пример и посока на продуктите си ,а просто си играеха с инстинкта. Прочел беше някъде думите "...секса е като играчка с пружина ,всички знаят как се навива и пуска ,но не и какво е " | + | Наведе се и го вдигна.Малко и черно ,то съвсем не приличаше на средно големите с лъскави ивици или пък на големите солидни братя с жлеб отстрани или пък на седефено преливащите в тюркоазени отблясъци контета.Беше обикновено както мястото на което е било .Обаче си имаше история и тя беше останала там където беше паднало .Този който го е носил можеше да е беден занаятчия от Наполи или пък сериозен очилат бирник в черен костюм на погребален агент,сух и прегледен като тефтерите си.Човека щеше да остави историята и последния си дъх в някое легло обезсилен , смачкан от старостта и непомнещ откъде е дошъл .Копчето обаче си имаше друга история и тя оставаше тук при новия си собственик който го вдигна ,духна да махне праха ,потърка с пръсти и прибра в задния джоб.Не беше кой знае какво обаче вземаше почти всички даже и калните кръгчета в локвите.Историите в тях не го интересуваха много ,обаче вярваше че някой ден ще измисли как да ги изважда и слага обратно други истории ,различни от обикновеното висене на полюляващ се конец в нечие бельо .Темата с бельото не интересуваше много Човека с копчетата въпреки че беше забавно да си представя разни неща например малките като пайети седефени копчета от украсата на нечии дамски долни гащи паднали в миг на страст под забутаната пейка в далечните тъмни краища от градския парк.Обичаше да се разхожда все по често без цел в търсене на истории .Времената бяха бедни усещаше се напрежение във въздуха въпреки че скоро не беше имало война или сушави години .Хората ходеха като призраци всеки вглъбен в пътя си ,старците разговаряха по пейките за пенсиите си и приличаха на мениджъри които управляват малка износена и разбита фабрика за тор ,никому ненужна обаче произвеждаща продукция ден след ден до финалния щрих. На Човека с копчетата не му харесваше много идеята какви ли истории седяха в техните копчета обаче мисълта че някой ден ще открие как да ги вади го поддържаше търсещ.Иначе модалността на времето не му допадаше твърде и примесена с усещането че остарява без да е свършил нещо което е важно или е трябвало да свърши го караше да се пита какво ли е то.Не му се заиграваше с идеята да отглежда деца както правеха другите даже и само защото те не осъзнаваха нуждата да дават любов ,пример и посока на продуктите си ,а просто си играеха с инстинкта. Прочел беше някъде думите "...секса е като играчка с пружина ,всички знаят как се навива и пуска ,но не и какво е " |
| Чувал беше и една странна градска легенда за слабо момиче с тъмни кръгове около тъжните очи което стои между крайните дървета на парка и яде бавно парчета праз лук който вади от джоба на тъмното си палто с големи копчета .Той харесваше големи копчета ,дървените го привличаха най-много заради идеята че в тях сигурно може да се открие и част от историята на дървото и шума на гората .Легендата за Лученото момиче беше отпреди години ,имаше бежанци от размирните райони и в те живееха в колиби навътре в парка ,там където дърветата преминаваха в затънтени храсталаци . | Чувал беше и една странна градска легенда за слабо момиче с тъмни кръгове около тъжните очи което стои между крайните дървета на парка и яде бавно парчета праз лук който вади от джоба на тъмното си палто с големи копчета .Той харесваше големи копчета ,дървените го привличаха най-много заради идеята че в тях сигурно може да се открие и част от историята на дървото и шума на гората .Легендата за Лученото момиче беше отпреди години ,имаше бежанци от размирните райони и в те живееха в колиби навътре в парка ,там където дърветата преминаваха в затънтени храсталаци . | ||
Версия от 17:38, 29 ное 2009
Човекът с копчетата и Лученото момиче
Наведе се и го вдигна.Малко и черно ,то съвсем не приличаше на средно големите с лъскави ивици или пък на големите солидни братя с жлеб отстрани или пък на седефено преливащите в тюркоазени отблясъци контета.Беше обикновено както мястото на което е било .Обаче си имаше история и тя беше останала там където беше паднало .Този който го е носил можеше да е беден занаятчия от Наполи или пък сериозен очилат бирник в черен костюм на погребален агент,сух и прегледен като тефтерите си.Човека щеше да остави историята и последния си дъх в някое легло обезсилен , смачкан от старостта и непомнещ откъде е дошъл .Копчето обаче си имаше друга история и тя оставаше тук при новия си собственик който го вдигна ,духна да махне праха ,потърка с пръсти и прибра в задния джоб.Не беше кой знае какво обаче вземаше почти всички даже и калните кръгчета в локвите.Историите в тях не го интересуваха много ,обаче вярваше че някой ден ще измисли как да ги изважда и слага обратно други истории ,различни от обикновеното висене на полюляващ се конец в нечие бельо .Темата с бельото не интересуваше много Човека с копчетата въпреки че беше забавно да си представя разни неща например малките като пайети седефени копчета от украсата на нечии дамски долни гащи паднали в миг на страст под забутаната пейка в далечните тъмни краища от градския парк.Обичаше да се разхожда все по често без цел в търсене на истории .Времената бяха бедни усещаше се напрежение във въздуха въпреки че скоро не беше имало война или сушави години .Хората ходеха като призраци всеки вглъбен в пътя си ,старците разговаряха по пейките за пенсиите си и приличаха на мениджъри които управляват малка износена и разбита фабрика за тор ,никому ненужна обаче произвеждаща продукция ден след ден до финалния щрих. На Човека с копчетата не му харесваше много идеята какви ли истории седяха в техните копчета обаче мисълта че някой ден ще открие как да ги вади го поддържаше търсещ.Иначе модалността на времето не му допадаше твърде и примесена с усещането че остарява без да е свършил нещо което е важно или е трябвало да свърши го караше да се пита какво ли е то.Не му се заиграваше с идеята да отглежда деца както правеха другите даже и само защото те не осъзнаваха нуждата да дават любов ,пример и посока на продуктите си ,а просто си играеха с инстинкта. Прочел беше някъде думите "...секса е като играчка с пружина ,всички знаят как се навива и пуска ,но не и какво е " Чувал беше и една странна градска легенда за слабо момиче с тъмни кръгове около тъжните очи което стои между крайните дървета на парка и яде бавно парчета праз лук който вади от джоба на тъмното си палто с големи копчета .Той харесваше големи копчета ,дървените го привличаха най-много заради идеята че в тях сигурно може да се открие и част от историята на дървото и шума на гората .Легендата за Лученото момиче беше отпреди години ,имаше бежанци от размирните райони и в те живееха в колиби навътре в парка ,там където дърветата преминаваха в затънтени храсталаци .
очаквайте продължение...
- цитата е по памет от Буковски
