Приказки
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
| Версия от 07:21, 29 ное 2009 Gengen4ev (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Версия от 07:26, 29 ное 2009 Gengen4ev (Беседа | приноси) Go to next diff → |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| - | + | ''' Човекът с копчетата и Лученото момиче | |
| - | Човекът с копчетата и Лученото момиче | + | ''' |
| - | + | Наведе се и го вдигна.Малко и черно ,то съвсем не приличаше на средните с лъскави ивици или пък на големите солидни братя с жлеб отстрани или пък на седефените с преливащи в тюркоазени отблясъци контета.Беше обикновено както мястото на което е било .Обаче си имаше история и тя беше останала там където беше паднало .Този който го е носил можеше да е беден занаятчия от Наполи или пък сериозен очилат бирник в черен костюм на погребален агент,сух и прегледен като тефтерите си.Човека щеше да остави историята и последния си дъх в някое легло обезсилен , смачкан от старостта и непомнещ откъде е дошъл .Копчето обаче си имаше друга история и тя оставаше тук при новия си собственик който го вдигна ,духна да махне праха ,потърка с пръсти и прибра в задния джоб.Не беше кой знае какво обаче вземаше почти всички даже и калните кръгчета в локвите.Историите в тях не го интересуваха много ,обаче вярваше че някой ден ще измисли как да ги изважда и слага обратно други истории ,различни от обикновеното висене на полюляващ се конец в нечие бельо .Темата с бельото не интересуваше много Човека с копчетата въпреки че беше забавно да си представя разни неща например малките като пайети седефени копчета от украсата на нечии дамски долни гащи паднали в миг на страст под забутаната пейка в далечните тъмни краища от градския парк.Обичаше да се разхожда все по често без цел в търсене на истории .Времената бяха бедни усещаше се напрежение във въздуха въпреки че скоро не беше имало война или сушави години .Хората ходеха като призраци всеки вглъбен в пътя си ,старците разговаряха по пейките за пенсиите си и приличаха на мениджъри които управляват малка износена и разбита фабрика за тор ,никому ненужна обаче произвеждаща продукция ден след ден до финалния щрих. На Човека с копчетата не му харесваше много идеята какви ли истории седяха в техните копчета обаче мисълта че някой ден ще открие как да ги вади го поддържаше търсещ.Иначе модалността на времето не му допадаше твърде и примесена с усещането че остарява без да е свършил нещо което е важно или е трябвало да свърши го караше да се пита какво ли е то.Не му се заиграваше с идеята да отглежда деца както правеха другите даже и само защото те не осъзнаваха нуждата да дават любов ,пример и посока на продуктите си ,а просто си играеха с инстинкта. Прочел беше някъде думите "...секса е като играчка с пружина ,всички знаят как се навива и пуска ,но не и какво е " | |
| - | + | ||
| - | Наведе се и го вдигна.Малко и черно ,то съвсем не приличаше на средните с лъскави ивици или пък на големите солидни братя с жлеб отстрани или пък на седефените с преливащи в тюркоазени отблясъци контета.Беше обикновено както мястото на което е било .Обаче си имаше история и тя беше останала там където беше паднало .Този който го е носил можеше да е беден занаятчия от Наполи или пък сериозен очилат бирник в черен костюм на погребален агент,сух и прегледен като тефтерите си.Човека щеше да остави историята и последния си дъх в някое легло обезсилен , смачкан от старостта и непомнещ откъде е дошъл .Копчето обаче си имаше друга история и тя оставаше тук при новия си собственик който го вдигна ,духна да махне праха ,потърка с пръсти и прибра в задния джоб.Не беше кой знае какво обаче вземаше почти всички даже и калните кръгчета в локвите.Историите в тях не го интересуваха много ,обаче вярваше че някой ден ще измисли как да ги изважда и слага обратно други истории ,различни от обикновеното висене на полюляващ се конец в нечие бельо .Темата с бельото не интересуваше много Човека с копчетата въпреки че беше забавно да си представя разни неща например малките като пайети седефени копчета от украсата на нечии дамски долни гащи паднали в миг на страст под забутаната пейка в далечните тъмни краища от градския парк.Обичаше да се разхожда все по често без цел в търсене на истории .Времената бяха бедни усещаше се напрежение във въздуха въпреки че скоро не беше имало война или сушави години .Хората ходеха като призраци всеки вглъбен в пътя си ,старците разговаряха по пейките за пенсиите си и приличаха на мениджъри които управляват малка износена и разбита фабрика за тор ,никому ненужна обаче произвеждаща продукция ден след ден до финалния щрих. На Човека с копчетата не му харесваше много идеята какви ли истории седяха в техните копчета обаче мисълта че някой ден ще открие как да ги вади го поддържаше търсещ.Иначе модалността на времето не му допадаше твърде и примесена с усещането че остарява без да е свършил нещо което е важно или е трябвало да свърши го караше да се пита какво ли е то.Не му се заиграваше с идеята да отглежда деца както правеха другите даже и само защото те не осъзнаваха нуждата да дават любов ,пример и посока на продуктите си ,а просто си играеха с инстинкта. Прочел беше някъде думите "...секса е като играчка с пружина ,всички знаят как се навива и пуска ,но не и какво е "* | + | |
| - | + | ||
| - | + | ||
| очаквайте продължение... | очаквайте продължение... | ||
| - | ------------------------------------------------ | + | ------------------------- |
| *цитата е по памет от Буковски | *цитата е по памет от Буковски | ||
Версия от 07:26, 29 ное 2009
Човекът с копчетата и Лученото момиче
Наведе се и го вдигна.Малко и черно ,то съвсем не приличаше на средните с лъскави ивици или пък на големите солидни братя с жлеб отстрани или пък на седефените с преливащи в тюркоазени отблясъци контета.Беше обикновено както мястото на което е било .Обаче си имаше история и тя беше останала там където беше паднало .Този който го е носил можеше да е беден занаятчия от Наполи или пък сериозен очилат бирник в черен костюм на погребален агент,сух и прегледен като тефтерите си.Човека щеше да остави историята и последния си дъх в някое легло обезсилен , смачкан от старостта и непомнещ откъде е дошъл .Копчето обаче си имаше друга история и тя оставаше тук при новия си собственик който го вдигна ,духна да махне праха ,потърка с пръсти и прибра в задния джоб.Не беше кой знае какво обаче вземаше почти всички даже и калните кръгчета в локвите.Историите в тях не го интересуваха много ,обаче вярваше че някой ден ще измисли как да ги изважда и слага обратно други истории ,различни от обикновеното висене на полюляващ се конец в нечие бельо .Темата с бельото не интересуваше много Човека с копчетата въпреки че беше забавно да си представя разни неща например малките като пайети седефени копчета от украсата на нечии дамски долни гащи паднали в миг на страст под забутаната пейка в далечните тъмни краища от градския парк.Обичаше да се разхожда все по често без цел в търсене на истории .Времената бяха бедни усещаше се напрежение във въздуха въпреки че скоро не беше имало война или сушави години .Хората ходеха като призраци всеки вглъбен в пътя си ,старците разговаряха по пейките за пенсиите си и приличаха на мениджъри които управляват малка износена и разбита фабрика за тор ,никому ненужна обаче произвеждаща продукция ден след ден до финалния щрих. На Човека с копчетата не му харесваше много идеята какви ли истории седяха в техните копчета обаче мисълта че някой ден ще открие как да ги вади го поддържаше търсещ.Иначе модалността на времето не му допадаше твърде и примесена с усещането че остарява без да е свършил нещо което е важно или е трябвало да свърши го караше да се пита какво ли е то.Не му се заиграваше с идеята да отглежда деца както правеха другите даже и само защото те не осъзнаваха нуждата да дават любов ,пример и посока на продуктите си ,а просто си играеха с инстинкта. Прочел беше някъде думите "...секса е като играчка с пружина ,всички знаят как се навива и пуска ,но не и какво е "
очаквайте продължение...
- цитата е по памет от Буковски
