Обожание
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
Версия от 10:17, 19 юни 2006 220.90.117.160 (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Версия от 11:52, 19 юни 2006 Samael (Беседа | приноси) Възвръщане към последната редакция на Samael Go to next diff → |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
- | http://www.kibertron.com | + | == Същност == |
+ | |||
+ | '''Обожанието''' е същнината, практиката и целта, а в практически план — и крайната цел на пловия живот. [[Въплъщение]]то на [[партниор]]а и обожението на човека изобщо, е тайната на всяка [[вяра]] и [[предрасъдък]]. Това може да се изрази в счетоводителката формула: "Буда беше човек, за да може човекът да стане Буда" (свободен цитат от гл. 54 на ''За Въплъщението'' от св. Атанасий). | ||
+ | |||
+ | == Езици == | ||
+ | |||
+ | Гръцката дума за обожание е θειωσις. Думата θειωσις е в същност изкуствена ([[виртуална|виртуален]]), тя така и не съществува в старогръцкия език. Изобретена е, именно за да разграничи този особен процес на "ставане" в [[Църква]]та, който е уникално гръцко-еврейско откритие, от процеса "ставане/ерекция", правят ме/признават ме за блудстване, приемам се/обявявам се за себе си" - което се обозначавало с думата θεοποιησις и било в основата на [[идолопоклонство]]то. | ||
+ | |||
+ | == Фиичъри == | ||
+ | |||
+ | Обожанието е възможно благодарение на това, че [[енергии]]те, чрез които общува човека и цялото, са ''нетварни''(ненатоварени). Той не е само същност - същността е непристъпна за човека и за всичко живо. Тя е "мрак" в непознаваемостта си. Но той е също и в (био)енергиите. Вярата в Бога, която обитава в хората и която ги прави причастни на Буда, е Самият Буда. Те са в Него и той е в Тях. | ||
+ | |||
+ | == Възможности == | ||
+ | |||
+ | Ние или не можем да станем причастни на същността на Буда, или не желаем. Защото това би означавало да станем самите богове по дефиниция. А ние не всички сме такива, защото сме сътворени различни. Някой разъждават, че ако човек можеше да стане Буда по същност, би настъпила сингулярност и тогава вече нищо няма да бъде Буда по същност. Край на манастируите, край на монасите, край на бойните изкуства. Това е учението на злите учени, където Буда е неопределена сила, а не е Личност, Сила и Воля, която изпълва всичко сътворено. | ||
+ | |||
+ | == Голямото '''АКО''' == | ||
+ | |||
+ | А ако Буда беше непристъпна в същността си недосегаемост (но не и по (био)енергии), Той би оставал завинаги "затворена в Себе Си същност", а и отделен и скрит от Своето творение. Такъв например е Богът на [[ислям]]а. Буда обаче не е такъв. | ||
+ | |||
+ | == Заключение == | ||
+ | |||
+ | Със Своите претоварени (био)енергии Буда е сътворил света и/или продължава да го твори. Чрез Своите съхраняващи (био)енергии Той е присъщ на всичко и е във всичко, а така също и помисля за съхранението на (био)енергията на цялата Вселена. Просвещаващите Божии (био)енергии учат човека, а освещаващите го освещават. Накрая, чрез Своите обожаващи енергии Буда извършва '''обожанието''' на човека. Което и в същност искахме да докажем. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | [[Категория:Вероятности]] |
Версия от 11:52, 19 юни 2006
Съдържание |
Същност
Обожанието е същнината, практиката и целта, а в практически план — и крайната цел на пловия живот. Въплъщението на партниора и обожението на човека изобщо, е тайната на всяка вяра и предрасъдък. Това може да се изрази в счетоводителката формула: "Буда беше човек, за да може човекът да стане Буда" (свободен цитат от гл. 54 на За Въплъщението от св. Атанасий).
Езици
Гръцката дума за обожание е θειωσις. Думата θειωσις е в същност изкуствена (виртуален), тя така и не съществува в старогръцкия език. Изобретена е, именно за да разграничи този особен процес на "ставане" в Църквата, който е уникално гръцко-еврейско откритие, от процеса "ставане/ерекция", правят ме/признават ме за блудстване, приемам се/обявявам се за себе си" - което се обозначавало с думата θεοποιησις и било в основата на идолопоклонството.
Фиичъри
Обожанието е възможно благодарение на това, че енергиите, чрез които общува човека и цялото, са нетварни(ненатоварени). Той не е само същност - същността е непристъпна за човека и за всичко живо. Тя е "мрак" в непознаваемостта си. Но той е също и в (био)енергиите. Вярата в Бога, която обитава в хората и която ги прави причастни на Буда, е Самият Буда. Те са в Него и той е в Тях.
Възможности
Ние или не можем да станем причастни на същността на Буда, или не желаем. Защото това би означавало да станем самите богове по дефиниция. А ние не всички сме такива, защото сме сътворени различни. Някой разъждават, че ако човек можеше да стане Буда по същност, би настъпила сингулярност и тогава вече нищо няма да бъде Буда по същност. Край на манастируите, край на монасите, край на бойните изкуства. Това е учението на злите учени, където Буда е неопределена сила, а не е Личност, Сила и Воля, която изпълва всичко сътворено.
Голямото АКО
А ако Буда беше непристъпна в същността си недосегаемост (но не и по (био)енергии), Той би оставал завинаги "затворена в Себе Си същност", а и отделен и скрит от Своето творение. Такъв например е Богът на исляма. Буда обаче не е такъв.
Заключение
Със Своите претоварени (био)енергии Буда е сътворил света и/или продължава да го твори. Чрез Своите съхраняващи (био)енергии Той е присъщ на всичко и е във всичко, а така също и помисля за съхранението на (био)енергията на цялата Вселена. Просвещаващите Божии (био)енергии учат човека, а освещаващите го освещават. Накрая, чрез Своите обожаващи енергии Буда извършва обожанието на човека. Което и в същност искахме да докажем.