Атман

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

(Разлики между версиите)

Версия от 23:28, 15 юни 2020

Първият брат на Батман и Ватман; най-известен от тримата.

Относно

Ātman (/ˈɑːtmən/; санскрит आत्मन्) е санскрит дума, която означава вътрешно себе, дух или душа. В Индуистична философия , особено във Веданта школата на индуизма, manтман е първият принцип, истинското Аз на индивида отвъд идентификация с явления, същността на индивида. За да постигне освобождение (мокша)), човешкото същество трябва да придобие себепознание (атма jnana), което означава да осъзнае, че истинският Аз (Ātman) е идентичен с трансцендентното Аз Brahman.

шест ортодоксални школи на индуизма вярва, че във всяко същество има Āтман (душа, аз). Това е основна разлика в доктрината будист на Аната, която твърди, че няма непроменяща се душа или себе си.

Етимология и значение

„Ātman“ (Atma, आत्मा, आत्मन्) е санскритска дума, която означава „същност, дъх, душа.“ Той произлиза от протоиндоевропейски думата (корен, означаващ "дъх" само с германски конькати: холандски adem , старо високогермански atum "дъх," съвременен немски atmen "до дишайте "и" "Атем" "дишане, дишане", староанглийски език "eþian").

Ātman, понякога изписван без диакритичен текст като „atman“ в научната литература, означава „истинско аз“ на индивида, "съкровена същност", и соул. Атман, в индуизма се счита за вечен, непроницаем, извън времето, „не е същото като тяло или ум или съзнание, но е нещо, отвъд което прониква във всички тези ". Атман е метафизична и духовна концепция за индусите, често обсъждана в техните писания с концепцията на Брахман .

Разработване на концепцията

Веди

Най-ранната употреба на думата „Ātman“ в индийски текстове е открита в Rig Veda (RV X.97.11). Yaska, древната индийска граматика, коментарът на тази индийска граматика, коментарът на тази статия на индийската граматика проникващият принцип, организмът, в който се обединяват други елементи, и принципът на крайния разум.

Други химни на Риг Веда, където се появява думата Ātman, включват I.115.1, VII.87.2, VII.101.6, VIII.3.24, IX.2.10, IX.6.8 и X.168.4.

Упанишадите

Ātman е централна идея във всички Упанишади, а „познайте своя Āтман“ е тематичният им фокус. В тези текстове се посочва, че сърцевината на себе си не е тялото, нито умът, нито егото, а „Ātman“, което означава „ душа "или" Аз ". Атман е духовната същност на всички същества, тяхното истинско най-съкровено съществено същество. Тя е вечна, тя е същността, е вечна. Атман е това, което се намира на най-дълбокото ниво на съществуване.

Брихадараняка Упанишад

Брихадараняка Упанишад описва Атман като това, в което всичко съществува, което е с най-висока стойност, което прониква във всичко, което е същността на всичко, блаженство и отвъд описанието. В химн 4.4.5 Брихадараняка Упанишад описва Атман като Брахман и го свързва с всичко, което е, всичко, което може да бъде, човек е свободен воля, нечие желание, какво прави човек, какво не прави, доброто в себе си, лошото в себе си.

   Брахман беше това преди; следователно знаеше дори Āтма (душа, себе си). Аз съм Брахман, затова стана всичко. И който от боговете е имал това просветление, той също е станал Това. Същото е и с мъдреците, същото е и с мъжете. Който познава себе си като „Аз съм Брахман“, става цялата тази вселена. Дори боговете не могат да надделят над него, защото той става тяхна Ātma. Сега, ако човек се покланя на друг бог, мислейки: „Той е един, а аз съм друг“, той не знае. Той е като животно за боговете. Колкото много животни служат на човек, толкова и всеки служи на боговете. Дори и едно животно да бъде отнето, това причинява мъка; колко повече, когато много са отнети? Затова не е угодно на боговете хората да знаят това.
   - Брихадараняка Упанишад 1.4.10

Тази тема за Āтман, която е душа и себе си, всеки човек, всяко същество е същата като Брахман, се повтаря широко в Брихадараняка Упанишад. Упанишад твърди, че това знание за "Аз съм Брахман" и че няма разлика между "аз" и "ти", или "аз" и "него" е източник на освобождение и дори дори богове не могат да надделят над такива освободен човек. Например в химн 1.4.10, <ref name = bu1410 />

Ката Упанишад

Наред с „Брихадараняка“, всички най-ранни и средни Упанишади обсъждат Āтман, докато изграждат своите теории, за да отговорят как човекът може да постигне освобождение, свобода и блаженство. Например „Ката Упанишад“ обяснява Атман като иманентна и трансцендентна съкровена същност на всяко човешко същество и живо същество, че това е едно, въпреки че външните форми на живите същества се проявяват в различни форми, за например в химните 2.2.9 и други, нейните състояния

   Тъй като единият огън, след като е влязъл в света, макар и един, приема различни форми в зависимост от каквото гори, 

   така вътрешният човек на всички живи същества, макар и един, приема форма според това, което Той влезе и е извън всички форми.
   - Ката Упанишад, 2.2.9

Ката Упанишад, в книга 1, химни 3.3 до 3.4, описва широко цитираната аналогия на колесницата за връзката на "Душа, Аз" към тялото, ума и сетивата. Стивън Каплан превежда тези химни като: „Познавай себе си като ездач в колесница, а тялото като просто колесница. Познавай интелекта като колесницата, а ума като юздите. . Сетивата, казват те, са конете, а сетивните обекти са пътеките около тях ". След това Ката Упанишад декларира, че „когато Азът [[tman] разбира това и е единен, интегриран с тялото, сетивата и ума, е добродетелен, съзнателен и чист, той достига до блаженство, свобода и освобождение“.

"" Чандоджа Упанишад ""

Чандогя Упанишад обяснява Āтман като това, което изглежда е разделено между две живи същества, но не е тази същност и най-съкровено, истинско, сияйно Аз на всички индивиди, което свързва и обединява всички. В химн 4.10.1 до 4.10.3 например, той го обяснява с пример за реки, някои от които текат на изток, а други на запад, но в крайна сметка всички се сливат в океана и се превръщат в едно цяло. По същия начин отделните души са чисто същество, заявява „Чандогия Упанишад“; индивидуалната душа е чиста истина, а индивидуалната душа е проява на океана на универсалната душа.

Други Упанишади

Ātman е ключова тема на Упанишадите, но те изразяват две различни, донякъде различаващи се теми. Някои учат, че Брахман (висша реалност; универсален принцип; битие-съзнание-блаженство) е идентичен с Ātman, докато други учат, че Ātman е част от Brahman, но не е идентичен с него. Този древен дебат влезе в различни двойни и недвойни теории в индуизма. Брахмасутра от Бадараяна (~ 100 г. пр.н.е.) синтезира и унифицира тези донякъде противоречащи си теории, заявявайки, че Атман и Брахман са различни в някои отношения, особено по време на състояние на невежество, но на най-дълбоко ниво и в състояние на себе си -реализация, Атман и Брахман са идентични, не различаващи се (адвайта). Този синтез преодоля дуалистичната традиция на училищата Samkhya-Йога и ориентираните към реализма традиции на училищата Nyaya-Vaiseshika, което й позволява да стане основа на Веданта като трайна духовна традиция на индуизма.

Училища на мисълта

Всички основни ортодоксални училища на индуизма - Няя, Вайсесика, Самкхя, Йога, Мимамса и Веданта - приемат основополагащата предпоставка на Ведите и Упанишадите, че "manтман съществува". джайнизъм) също приема това предположение, въпреки че има собствена представа какво означава това. За разлика от това, както будизмът, така и Charvaka отричат, че има нещо, наречено „Ātman / душа / себе си“.

Познаването на Āтман, наричано също самопознание, е една от определящите теми на всички големи ортодоксални школи на индуизма, но те се разминават по въпроса. В индуизма самопознанието е знанието и разбирането на Атман, какво е и какво не е. Индуизмът разглежда Атман като различен от непрекъснато развиващата се индивидуална личност, характеризираща се с „Ахамкара“ (его, недуховна психологическа аз-неност), навици, предразсъдъци, желания, импулси, заблуди, прищявки, поведения, удоволствия и др. страдания и страхове. Човешката личност и "Ахамкара" се изместват, развиват или променят с времето, заявяват училищата на индуизма; докато Атман не. Atman, посочва тези училища, е неизменният, вечен, най-съкровен лъчезарен Аз, който не се влияе от личността, не се влияе от егото на себе си, не се влияе от егото на другите; Атман е това, което е непрекъснато, никога не обвързано, което търси, осъзнава и е реализираната цел, смисъл, освобождение в живота. Puchalski заявява, „крайната цел на индуисткия религиозен живот е да премине поотделно, да осъзнае собствената си истинска същност“, вътрешната същност на себе си, която е божествена и чиста.

Училище Веданта

Философските школи като Адвайта (недуализъм) разглеждат "дух / душа / Аз" във всяко живо същество като напълно идентичен с Брахман. Училището в Адвайта вярва, че има една душа което свързва и съществува във всички живи същества, независимо от техните форми или форми, и няма разграничение, няма по-висш, няма по-нисък, няма отделна предана душа (Атман), няма отделна душа бог (Брахман). Единството обединява всички същества, има божествено във всяко същество и че цялото съществуване е една единствена реалност, заявяват индуитите на Адвайта Веданта. За разлика от тях, преданите под-училища на Веданта, като Двайта (дуализъм), разграничават отделната Атма при живите същества и върховната Атма ([Параматма]]) като отделни.

Философията на Адвайта Веданта разглежда Атман като самосъществуващо осъзнаване, безгранично и не-двойствено. За Адвайтинците Атман е Брахманът, Брахманът е Атманът, всяко себе си не е различно от безкрайното. Атман е универсалният принцип, едно вечно недиференцирано аз -осветляващо съзнание, истината твърди индуист на Адвайта. инги, в състояние на неосъзнатост на това универсално Аз, виждат своята „Аз-нест“ като различна от съществото в другите, а след това действат от импулс, страхове, желание, злоба, разделение, объркване, безпокойство, страсти и смисъл на отличителност. За адвайтинци, знанието на Атман е състоянието на пълна информираност , освобождение и свобода, която преодолява двойствеността на всички нива, осъзнавайки божественото в себе си, божественото в другите и във всички живи същества; недуалното единство, че Бог е във всичко и всичко е Бог. Това идентифициране на отделни живи същества / души или джива-атмас с 'един Атман 'е недуалистичната позиция Адвайта Веданта.

монист, недуалното схващане за съществуването в Адвайта Веданта не е прието от дуалистичната / теистичната Двайта Веданта. Двайта Веданта нарича Атман на върховно същество като 'Параматман' 'и го смята за различен от отделния Атман. Учените от двайта твърдят, че Бог е върховната, пълна, съвършена, но различима душа, тази, която е отделна от непълната, несъвършената джива (отделни души). Под-училището в Адвайта вярва, че самопознанието води до освобождение в този живот, докато под-училище Двайта вярва, че освобождението е възможно само в следжизнения живот като общение с Бога и само чрез Божията благодат (ако не, тогава Атманът се преражда). Бог създаде индивидуални души, състоянието Дваита Ведантини, но отделната душа никога не е била и никога няма да стане едно с Бога; най-доброто, което може да направи, е да изпитате блаженство, като се доближите безкрайно близо до Бога. Следователно училището Двайта, за разлика от монистичното положение на Адвайта, се застъпва за версия на монотеизма, в която Брахман е синоним на Вишну (или Нараяна), различен от многобройните индивидуални атмани. Школата на Двайта, заявява Греъм Опи, не е строг монотеизъм, тъй като не отрича съществуването на други богове и съответния им Атман.

Няя училище

Ранните атеистични Nyaya учени и по-късно теистичните учени Nyaya и двамата са допринесли съществено за систематичното изследване на Ātman. <Ref name = johnplott2 /> Те са изтъкнали, че въпреки че "аз / душата" е тясно свързана с познаващия, тя все още може да бъде обект на познание. John Plott че учените от Nyaya разработиха теория за отрицание, която далеч надхвърля теорията на отрицанието Hegel, докато техните епистемологични теории, усъвършенствани да „знаят знанието“, най-малкото се равняват на сложността на Аристотел. Nyaya методология повлия на всички големи училища на индуизма.

Учените от Nyaya определят Ātman като незабележимо вещество, което е субстратът на човешкото съзнание, проявяващо се със или без качества като желания, чувства, възприятие, знание, разбиране, грешки, прозрения, страдания, блаженство и други. Nyaya school не само разви теорията си за Атман, но допринесе за индуистката философия по редица начини. За хиндуистката теория на Āтман приносът на учени от Nyaya е бил двоен. Едното, те надхвърлиха това като „самоочевидно“ и предложиха рационални доказателства, в съответствие с тяхната епистемология, в дебатите си с будистите, че „Атман съществува“. Второ, те разработиха теории за това, което „Atman е и не е ". Като доказателство за предложението „Аз / душа съществува“, например, учените от Nyaya твърдят, че личните спомени и спомени от формата „Направих това преди много години“ имплицитно предполагат, че има е аз, който е съществен, продължаващ, непроменен и съществуващ.

Nyayasutra, основополагащ текст от втория век на CE от училището по хиндуизъм в Nyaya, заявява, че душата е правилен обект на човешкото познание. В него се посочва също, че душата е истинска субстанция, която може да бъде изведена от определени признаци, обективно възприемчиви атрибути. Например в книга 1, глава 1, стихове 9 и 10, Nyayasutra заявява

    Ātman , тяло, сетива, обекти на сетивата, интелект, ум, дейност, грешка,  pretyabhava  (след живота), плодът, страданието и блаженството са обекти на правилното познание. 

   Желание, отвращение, усилия, щастие, страдание и познание са  Linga  (लिल्ग, знак, знак) на  Ātman .
   - Nyaya Sutra I.1.9-10

Книга 2, глава 1, стихове от 1 до 23 от Nyayasutras посочва, че сетивният акт на гледане е различен от възприятието и познанието - че възприятието и познанието възникват от търсенията и действията на Ātman (душа). Наияйки подчертават, че Ātman има качества, но е различен от своите качества. Например, желанието е едно от многото качества на Ātman, но Ātman не винаги има желание и в състояние на освобождение например Ātman е без желание.

Samkhya school

Концепцията на Ātman в Samkhya, най-старата школа на индуизма, е доста подобна на тази в школата на Адвайта Веданта. И Самкхия, и Адвайта смятат егото ( асмита, ахамкара), а не Āтман, за причина за удоволствие и болка. И двамата смятат Ātman за себе си, душа, която е най-съкровената същност на всяко отделно същество. Освен това двамата смятат самопознанието като средство за освобождение, свобода и блаженство. Разликата между Самкхя и Адвайта е, че според Самкхя има толкова много „атмани“, колкото има същества, всяка отделна реалност към себе си и самопознанието състояние на Ипсити. За разлика от темата за монизма на Адвайта се смята, че има една душа и че Азът на всички същества е свързан и обединен с Брахман. Същността и духът на всичко е свързан с всеки Аз, твърди Адвайта Веданта и всеки Атман е свързан със същността и духа на всичко; всичко е едно; Азът е Брахман и Брахман е себе си. Самкхя твърди, че Атманът на всяко същество е уникален и различен.

Йога училище

Йогасутра от Патанджали, основополагащият текст на Йога) на индуизма, споменава „Атма” в множество стихове и по-специално в последната си книга, където Самадхи е описан като път към себе си знание и каиваля. Някои по-ранни споменавания на Атман в Йогасутра включват стих 2.5, където доказателството за невежество включва „объркване на това, което не е Атман като Атман“.

В стихове 2.19-2.20 Йогасутра декларира, че чистите идеи са домейнът на душата, видимата вселена съществува, за да просвети душата, но докато душата е чиста, тя може да бъде измамена от сложността на възприятието или нейния интелект. Тези стихове също определят целта на целия опит като средство за себепознание.

   ्रष्टा दृशिमात्रः शुद्धोऽपि प्रत्ययानुपश्यः 

   तदर्थ एव दृश्यस्यात्मा

   Провидникът (душата) е абсолютният познавач. Макар и чисти, модификациите са свидетели на него чрез оцветяване на интелекта. 

   Спектакълът съществува само за да служи на целта на Атман.
   - Йогасутра 2.19 - 2.20

В Книга 4 Йогасутра посочва духовното освобождение като етап, в който йогинът постига отличително самопознание, той вече не обърква ума си като душата си, умът вече не е засегнат от страдания или притеснения от какъвто и да е вид, невежеството изчезва и „чистото“ съзнанието се установява в своята чиста природа “.

Йога училището е подобно на училището Самкхия в своите концептуални основи на mantman. Това е Азът, който е открит и реализиран в държавата Кайвала, и в двете училища. Подобно на Самкхя, и това не е нито един универсален Āтман. Това е един от многото индивидуални себе си, където всяко „чисто съзнание се установява в своята собствена чиста природа“, като уникална обособена душа / себе си. <ref> Стивън Х. Филипс, „Класическата индийска метафизика: Опроверженията на реализма и появата на "нова логика". "Публикуване на отворен съд, 1995, страници 12 - 13. Моданизмът на Веданта например възприе йога като средство за достигане до „Живанмукти“ - самореализация в този живот - както е концептуализирана в Адвайта Веданта.

Влияние на теорията на Атман върху индуистката етика

Теорията на Атман в Упанишадите оказа дълбоко влияние върху древните етични теории и дхарма традиции, известни сега като индуизъм. Най-ранните Дхармасутри на индусите рецитират теорията на Атман от ведическите текстове и Упанишади, и върху нейната основа изграждат предписания на дхарма, закони и етика. Теорията на Атман, особено версиите на Адвайта Веданта и Йога, повлия на появата на теорията за Ахимса (ненасилие срещу всички същества), културата на вегетарианството и други теории за етичния, дхармичен живот.

Дхарма сутри

Dharmasutras и Dharmasastras интегрират ученията на теорията на Атман. Apastamba Dharmasutra, най-старият известен индийски текст за дхарма, например, озаглавява глави 1.8.22 и 1.8.23 като „Знание на Атман“ и след това рецитира:

   Няма по-висок обект от постигането на  'познанието на Атман' . Ще цитираме стиховете от Ведата, които се отнасят до постигането на познанието на Атман. Всички живи същества са обиталището на онзи, който лежи обвит в материя, който е безсмъртен, който е безупречен. Мъдър човек ще се стреми към знанието на Атман. Именно той [Себето] е вечната част във всички създания, чиято същност е мъдростта, който е безсмъртен, неизменим, чист; той е Вселената, той е най-високата цел. - 1.8.22.2-7   Свобода от гняв, от вълнение, от ярост,  от алчност, от недоумение,  от лицемерие, от наранявания (от нараняване на другите); Говорейки истината,  умерено хранене, въздържайки се от калумство и завист,  споделяне с други, избягвайки приемането на подаръци, правдата, прошката, нежността, спокойствието,  умереност ], приятелство с всички живи същества, йога, почетно поведение, доброжелателност и доволност - тези добродетели са договорени за всички  ашрами; онзи, който според предписанията на свещения закон ги практикува, става  'обединен с Вселенския Аз' . - 1.8.23.6
   - Познание на Атман, Апастамба Дхарма Сутра, ~ 400 г. пр.н.е.

Ахимса

Етичната забрана да се навреди на човешки същества или други живи същества (Ахимса, अहिंसा) в индуистките традиции може да се проследи до теорията на Атман. химн 8.15.1 от Чандогйа Упанишад (около пр.н.е. 8 век), санскрит оригинал: तधैतद्ब्रह्मा प्रजापतये उवाच प्रजापतिर्मनवे मनुः प्रजाभ्यः आचार्यकुलाद्वेदमधीत्य यथाविधानं गुरोः कर्मातिशेषेणाभिसमावृत्य कुटुम्बे शुचौ देशे स्वाध्यायमधीयानो धर्मिकान्विदधदात्मनि सर्वैन्द्रियाणि संप्रतिष्ठा 'प्याहिँस' न्सर्व भूतान ्यन्यत्र तीर्थेभ्यः स खल्वेवं वर्तयन्यावदायुषं ब्रह्मलोकमभिसंपद्यते न च पचनरावर्तते न च पुनरावर्तते след това става централен в текстовете на индуистката философия, влизайки в дхармовите кодове на древна „Дхармасутри“ и по-късна ера „Ману-Смрити“ “. Теорията на Ахимса е естествена последица и следствие от това „Атман е универсално единство, присъстващо на всички живи същества. Атман се свързва и предразполага във всеки. Нараняването или нараняването на друго същество наранява Атмана и по този начин едното си Аз, което съществува в друго тяло“. Тази концептуална връзка между Атман, универсалния и Ахимса започва в Isha Upanishad, се развива в теориите на древния учен Yajnavalkya и тази, която е вдъхновила Gandhi тъй като той ръководи ненасилственото движение срещу колониализма в началото на 20 век.

Атман - Разликата между индуизма и будизма

Всички православни училища на индуизма държат на предположението: „Атман съществува, като самоочевидна истина“. Будизмът, за разлика от тях, има предположението: „Атман не съществува (или, Атман) като самоочевидно.“

Будистите не вярват, че в основата на всички човешки същества и живи същества няма "вечно, съществено и абсолютно нещо, наречено душа, себе си или атман". Будистите отхвърлят концепцията и всички свързани с нея доктрини с atman, наречете atman като илюзия ("maya"), отстоявайки вместо теорията за "no-self" и "no-soul". Будизмът от най-ранните си дни отрече съществуването на „аз, душа“ в основните си философски и онтологични текстове. В своите сотериологични теми будизмът се определя нирвана като блажено състояние, когато човек осъзнае, че няма „нито себе си, нито душа“.

Индусите вярват в Атман. Те твърдят, че в основата на всички човешки същества и живи същества има „вечно, най-съкровено и абсолютно нещо, наречено душа, аз, който е атман.“ В рамките на разнообразните училища на индуизма, има различия в мненията дали душите са различни, дали върховна душа или бог съществува, дали природата на Атман е двойна или недвойствена, как да достигнем мокша - знанието за себе си, което освобождава човек от блажено съдържателно състояние на съществуване и дали мокша е постижим в този живот (Адвайта Веданта, Йога) или е постижим само в следживеещия живот (Двайта Веданта, Ньяя). Въпреки това, въпреки това многообразие от идеи и пътеки в различните школи на индуизма, за разлика от будизма, основната предпоставка на индуизма е, че „душата / себе си съществува“ и има блаженство в търсенето на себе си, познаването на себе си и самореализацията.

Будистките текстове, хронологично поставени в 1-вото хилядолетие на общата ера, като например „Tathāgatagarbha sūtras“ на традицията на Махаяна, предлагат подобни на себе си понятия, наричани по различен начин „Татхагатагарбха“ или „]“. Това е противоречива идея в будизма и понятията „вечен Аз“ са отхвърлени като цяло. В проучванията на съвременната епоха учени като Уейман и Уейман заявяват, че тези „себеподобни“ понятия не са нито аз, нито съзнателно същество, нито душа, нито личност. Някои учени твърдят, че „Татхагатагарбха сутри“ са написани за насърчаване на будизма към не-будистите.

В традицията на Теравада Дхаммакаяя движение в Тайланд учи, че е погрешно да се подписва нирвана под рубриката на „аната“ (не-себе); вместо това нирвана е научена да бъде "истинското Аз" или " дхаммакая" ". Подобни интерпретации са изложени след това Тайланд Сангхараджа през 1939 г. Според Уилямс интерпретацията на Сангхараджа е отзвук от сутрите tathāgatagarbha 'сутри. Дъммакая Движението, учещо, че нирвана е ата (атман)) през 1999 г., е критикуван като еретик в будизма от Вен. Payutto, известен учен монах, който добави, че „Буда учи нибана като несебе“. Този спор за естеството на ученията за „себе си“ и „не-Аз“ в будизма е довел до арестуване на заповеди, атаки и заплахи.

Според Йоханес Бронхорст, професор по Индология, специализиран в ранния будизъм и хиндуизма, въпреки че в ранната будистка литература може да има амбивалентност относно съществуването или несъществуването на себе си, от тези текстове става ясно, че търсенето на себепознание не е будисткото път за освобождение и отклоняване от себепознанието е.

Atman jnana и познай себе си

Концепцията на Атман и нейните дискусии в индуистката философия, паралелно с psuchê (душа) и дискусията й в древногръцката философия. Елиаде отбелязва, че има разлика в капитала, тъй като училищата на хиндуизма твърдят, че освобождаването на Атман предполага „самостоятелно знание "и" блаженство. прави паралел с концептуалната тема на гръцката философия „познай себе си“. Макс Мюлер го обобщи по този начин,

   В тези Упанишади не може да се нарече философска система. В истинския смисъл на думата те се досещат за истината, често си противоречат, но всички те са в една посока. Ключовата бележка на старите Упанишади е „познай себе си“, но с много по-дълбок смисъл от този на „γνῶθι σεαυτόν“ на  Delphic Oracle. „Опознай себе си“ на Упанишадите означава, познай истинското си Аз, това, което подчертава твоето Аз, и го намери и го познай във висшето, вечното Аз, Едното без секунда, което стои в основата на целия свят.
   - Макс Мюлер

Вижте също

Външни връзки

А. С. Уудбърн (1925), Идеята на Бог в индуизма (https://www.jstor.org/stable/1195422), The Journal of Religion, Vol. 5, № 1 (януари, 1925 г.), стр. 52–66
K. L. Seshagiri Rao (1970), За истината: индуистка перспектива (https://www.jstor.org/stable/1397823), Философия Изток и Запад, кн. 20, № 4 (окт. 1970), страници 377-382
Норман Е. Томас (1988), Освобождението за живот: философия за освобождение на индусите (http://mis.sagepub.com/content/16/2/149.full.pdf+html), Мисиология, кн. 16, № 2, стр. 149-162

Взето от "https://dreal.net:443/wiki/index.php?title=%D0%90%D1%82%D0%BC%D0%B0%D0%BD".

Категории: Понятия за себе си | Индуистки философски концепции | Духовност

 == Относно ==
+[[Картинка:Chariot of body five horses.jpg|left|thumb]]
 '''''Ātman''''' (/ˈɑːtmən/; санскрит आत्मन्)  е [[санскрит]] дума, която означава вътрешно [[себе]], [[дух]] или [[душа]].  В [[Индуистична философия ]], особено във [[Веданта]] школата на [[индуизма]], manтман е [[първият принцип]],  '' истинското '' Аз на индивида отвъд идентификация с явления, същността на индивида. За да постигне [[мокша | освобождение (мокша)]]), човешкото същество трябва да придобие себепознание (атма [[jnana]]), което означава да осъзнае, че истинският Аз (Ātman) е идентичен с трансцендентното Аз [[Brahman]].