Божията летяща чиния
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
(Разлики между версиите)
Версия от 09:39, 9 фев 2009 Milenhr (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Версия от 17:40, 9 фев 2009 Samael (Беседа | приноси) Възвръщане към последната редакция на Нинджа със ризото Go to next diff → |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
+ | {{Шаблон:BadPoetry}} | ||
+ | [[Картинка:Jesus alien.PNG|right|framed]] | ||
+ | |||
+ | В час притихнал, коленичил, | ||
+ | Нему се смирено молех. | ||
+ | "[[Иисус]]е, утеши ме, | ||
+ | Не оставяй ме в неволя." | ||
+ | |||
+ | Щом разпятието страстно | ||
+ | Аз със сълзи разцелувах, | ||
+ | В стаята ми стана тясно | ||
+ | И излязох да побродя. | ||
+ | |||
+ | Всред градината усойна | ||
+ | Аз се взрях във небесата. | ||
+ | И внезапно, отвисоко | ||
+ | Блесна огнена позлата. | ||
+ | |||
+ | В миг душата ми смири се | ||
+ | Пред знамението ясно | ||
+ | Господ наш и наш Спасител | ||
+ | Ми изпращаше вестител ! | ||
+ | |||
+ | С нежно, тихичко жужене | ||
+ | Кораб бял от висините | ||
+ | На полянката пред мене | ||
+ | Спусна се с благословия. | ||
+ | |||
+ | Пълен с кротост, аз замълвих | ||
+ | Думи истинни и святи, | ||
+ | Думи Негови, дълбоки | ||
+ | За посланици крилати. | ||
+ | |||
+ | Порта златна се отвори | ||
+ | Звук на лира се разнесе | ||
+ | И сред чудни аромати | ||
+ | Ангелът ми заговори: | ||
+ | |||
+ | "Стани, ти чедо на [[Иисус]]а, | ||
+ | Отърси се от тревога ! | ||
+ | Пристъпи сред нас, да вкусиш | ||
+ | благодатта - дар от Бога" | ||
+ | |||
+ | В миг стопи се свян и плахост, | ||
+ | И в чинията летяща | ||
+ | Смело аз навлязох - ясно, | ||
+ | Щом Той сам при мен я праща. | ||
+ | |||
+ | Надойдоха там при мене | ||
+ | Ангели и херувими | ||
+ | И със гласове прекрасни | ||
+ | Бога всички възхвалихме. | ||
+ | |||
+ | "Ний извънземни сме, но зная, | ||
+ | Щом е чиста твойта вяра - | ||
+ | Ангел тъй ми заговори - | ||
+ | Знай, не ще те чака сяра !" | ||
+ | |||
+ | И със тези думи благи | ||
+ | Ми просветна на душата. | ||
+ | С кораба сияен божи | ||
+ | Отлетяхме в небесата. | ||
+ | |||
+ | [[Категория: Творчество]] |
Версия от 17:40, 9 фев 2009
Ако Ботев знаеше за това, щеше да се обърне в гроба! Всъщност той вече го прави, което е и малката тайна на АЕЦ "Козлодуй". Четете на собствен риск. |
В час притихнал, коленичил, Нему се смирено молех. "Иисусе, утеши ме, Не оставяй ме в неволя." Щом разпятието страстно Аз със сълзи разцелувах, В стаята ми стана тясно И излязох да побродя. Всред градината усойна Аз се взрях във небесата. И внезапно, отвисоко Блесна огнена позлата. В миг душата ми смири се Пред знамението ясно Господ наш и наш Спасител Ми изпращаше вестител ! С нежно, тихичко жужене Кораб бял от висините На полянката пред мене Спусна се с благословия. Пълен с кротост, аз замълвих Думи истинни и святи, Думи Негови, дълбоки За посланици крилати. Порта златна се отвори Звук на лира се разнесе И сред чудни аромати Ангелът ми заговори: "Стани, ти чедо на Иисуса, Отърси се от тревога ! Пристъпи сред нас, да вкусиш благодатта - дар от Бога" В миг стопи се свян и плахост, И в чинията летяща Смело аз навлязох - ясно, Щом Той сам при мен я праща. Надойдоха там при мене Ангели и херувими И със гласове прекрасни Бога всички възхвалихме. "Ний извънземни сме, но зная, Щом е чиста твойта вяра - Ангел тъй ми заговори - Знай, не ще те чака сяра !" И със тези думи благи Ми просветна на душата. С кораба сияен божи Отлетяхме в небесата.