Въглища

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

(Разлики между версиите)
Версия от 13:49, 31 дек 2017
Gengen4ev (Беседа | приноси)

← Go to previous diff
Текуща версия
Gengen4ev (Беседа | приноси)

Ред 1: Ред 1:
-Живота като отражение на изкуството. Накратко някога в далечната 1986 се появява филма "[[Кин дза дза]]". Там героите попадат на една планета на която всичката вода е била преработена в горивото за звездолети луц, а сега в подземни заводи от „луц“ се добива вода и се продава скъпо.+Живота като имитация на [[изкуство]]то. Накратко някога в далечната 1986 се появява филма "[[Кин дза дза]]". Там героите попадат на една планета на която всичката вода е била преработена в горивото за звездолети луц, а сега в подземни заводи от „луц“ се добива вода и се продава скъпо.
А сега колкото и да е смешно това се случва тук. Онази планета се казва Плюк което на руски е просто плюнка. А ако китайците знаеха за [[ХиперПравец]] щяха да дойдат сами на крака с чували въглища да им копаме [[биткойн]]и директно на [[битак]]а. А сега колкото и да е смешно това се случва тук. Онази планета се казва Плюк което на руски е просто плюнка. А ако китайците знаеха за [[ХиперПравец]] щяха да дойдат сами на крака с чували въглища да им копаме [[биткойн]]и директно на [[битак]]а.
------------- -------------

Текуща версия

Живота като имитация на изкуството. Накратко някога в далечната 1986 се появява филма "Кин дза дза". Там героите попадат на една планета на която всичката вода е била преработена в горивото за звездолети луц, а сега в подземни заводи от „луц“ се добива вода и се продава скъпо. А сега колкото и да е смешно това се случва тук. Онази планета се казва Плюк което на руски е просто плюнка. А ако китайците знаеха за ХиперПравец щяха да дойдат сами на крака с чували въглища да им копаме биткойни директно на битака.


Тази година световните пазари бяха омагьосани от един актив, който съществува само във виртуалното пространство. Но трудоемкото производство на всеки един дигитален биткойн от частни компютърни мрежи има съвсем реални последствия под формата на огромна консумация на енергия, включително и такава, произведена от едни от „най-мръсните“ горива.

Точно такъв пример са осемте 100-метрови склада на Bitmain Technologies Ltd. в Северен Китай. Компанията има няколко такива „ферми“ със сървъри в град Ордос, район Вътрешна Монголия. Там над 25 000 компютъра работят върху решаването на криптираните уравнения, които генерират биткойни. Целият този производствен процес обаче се задвижва от електричество, произведено от изгарянето на въглища. По същия начин зависими от горивото са и останалите „мини“ за криптовалута, които изкачат на много места в Китай, предава Bloomberg.

Според данни за консумацията на енергия от производителите на биткойни на платформата Digiconomist общото количество изразходвана енергия за добив на криптовалутата е равно на това на 3 млн. американски домакинства и е над индивидуалното потребление на 159 държави. Колкото повече биткойни се създават, толкова повече нараства нивото на трудност на генериращите валута изчисления, както и съответно обема на електричеството за решаването им.

Лични инструменти