Божията летяща чиния
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
(Разлики между версиите)
| Версия от 09:39, 9 фев 2009 Milenhr (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Текуща версия Sheep (Беседа | приноси) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{Шаблон:BadPoetry}} | ||
| + | [[Картинка:Jesus alien.PNG|right|framed]] | ||
| + | |||
| + | В час притихнал, коленичил, | ||
| + | Нему се смирено молех. | ||
| + | "[[Иисус]]е, утеши ме, | ||
| + | Не оставяй ме в неволя." | ||
| + | |||
| + | Щом разпятието страстно | ||
| + | Аз със сълзи разцелувах, | ||
| + | В стаята ми стана тясно | ||
| + | И излязох да побродя. | ||
| + | |||
| + | Всред градината усойна | ||
| + | Аз се взрях във небесата. | ||
| + | И внезапно, отвисоко | ||
| + | Блесна огнена позлата. | ||
| + | |||
| + | В миг душата ми смири се | ||
| + | Пред знамението ясно | ||
| + | Господ наш и наш Спасител | ||
| + | Ми изпращаше вестител ! | ||
| + | |||
| + | С нежно, тихичко жужене | ||
| + | Кораб бял от висините | ||
| + | На полянката пред мене | ||
| + | Спусна се с благословия. | ||
| + | |||
| + | Пълен с кротост, аз замълвих | ||
| + | Думи истинни и святи, | ||
| + | Думи Негови, дълбоки | ||
| + | За посланици крилати. | ||
| + | |||
| + | Порта златна се отвори | ||
| + | Звук на лира се разнесе | ||
| + | И сред чудни аромати | ||
| + | Ангелът ми заговори: | ||
| + | |||
| + | "Стани, ти чедо на [[Иисус]]а, | ||
| + | Отърси се от тревога ! | ||
| + | Пристъпи сред нас, да вкусиш | ||
| + | благодатта - дар от Бога" | ||
| + | |||
| + | В миг стопи се свян и плахост, | ||
| + | И в чинията летяща | ||
| + | Смело аз навлязох - ясно, | ||
| + | Щом Той сам при мен я праща. | ||
| + | |||
| + | Надойдоха там при мене | ||
| + | Ангели и херувими | ||
| + | И със гласове прекрасни | ||
| + | Бога всички възхвалихме. | ||
| + | |||
| + | "Ний извънземни сме, но зная, | ||
| + | Щом е чиста твойта вяра - | ||
| + | Ангел тъй ми заговори - | ||
| + | Знай, не ще те чака сяра !" | ||
| + | |||
| + | И със тези думи благи | ||
| + | Ми просветна на душата. | ||
| + | С кораба сияен божи | ||
| + | Отлетяхме в небесата. | ||
| + | |||
| + | [[Категория: Творчество]] | ||
| + | |||
| + | Твърди се че именно след прочитането на горецитирания "стих" надраскан с пирон на каруцата до него, Моканина е казал: "Много мъка по тоя свят има, майкооооо!" Майко е променено от луминисцентите по-късно до Боже, защото правилото че за друго освен за Бог не може и не бива да се говори трябва да е винаги валидно. Полет на мисълта е отказан централно от кулата! | ||
Текуща версия
 Ако Ботев знаеше за това, щеше да се обърне в гроба!Всъщност той вече го прави, което е и малката тайна на АЕЦ "Козлодуй". Четете на собствен риск. |
В час притихнал, коленичил, Нему се смирено молех. "Иисусе, утеши ме, Не оставяй ме в неволя." Щом разпятието страстно Аз със сълзи разцелувах, В стаята ми стана тясно И излязох да побродя. Всред градината усойна Аз се взрях във небесата. И внезапно, отвисоко Блесна огнена позлата. В миг душата ми смири се Пред знамението ясно Господ наш и наш Спасител Ми изпращаше вестител ! С нежно, тихичко жужене Кораб бял от висините На полянката пред мене Спусна се с благословия. Пълен с кротост, аз замълвих Думи истинни и святи, Думи Негови, дълбоки За посланици крилати. Порта златна се отвори Звук на лира се разнесе И сред чудни аромати Ангелът ми заговори: "Стани, ти чедо на Иисуса, Отърси се от тревога ! Пристъпи сред нас, да вкусиш благодатта - дар от Бога" В миг стопи се свян и плахост, И в чинията летяща Смело аз навлязох - ясно, Щом Той сам при мен я праща. Надойдоха там при мене Ангели и херувими И със гласове прекрасни Бога всички възхвалихме. "Ний извънземни сме, но зная, Щом е чиста твойта вяра - Ангел тъй ми заговори - Знай, не ще те чака сяра !" И със тези думи благи Ми просветна на душата. С кораба сияен божи Отлетяхме в небесата.
Твърди се че именно след прочитането на горецитирания "стих" надраскан с пирон на каруцата до него, Моканина е казал: "Много мъка по тоя свят има, майкооооо!" Майко е променено от луминисцентите по-късно до Боже, защото правилото че за друго освен за Бог не може и не бива да се говори трябва да е винаги валидно. Полет на мисълта е отказан централно от кулата!
