Божията летяща чиния
от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия
(Разлики между версиите)
Версия от 08:46, 12 юли 2006 Нинджа със ризото (Беседа | приноси) ← Go to previous diff |
Текуща версия Sheep (Беседа | приноси) |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
И със тези думи благи | И със тези думи благи | ||
Ми просветна на душата. | Ми просветна на душата. | ||
- | С корабът сияен божи | + | С кораба сияен божи |
Отлетяхме в небесата. | Отлетяхме в небесата. | ||
+ | |||
+ | [[Категория: Творчество]] | ||
+ | |||
+ | Твърди се че именно след прочитането на горецитирания "стих" надраскан с пирон на каруцата до него, Моканина е казал: "Много мъка по тоя свят има, майкооооо!" Майко е променено от луминисцентите по-късно до Боже, защото правилото че за друго освен за Бог не може и не бива да се говори трябва да е винаги валидно. Полет на мисълта е отказан централно от кулата! |
Текуща версия
Ако Ботев знаеше за това, щеше да се обърне в гроба! Всъщност той вече го прави, което е и малката тайна на АЕЦ "Козлодуй". Четете на собствен риск. |
В час притихнал, коленичил, Нему се смирено молех. "Иисусе, утеши ме, Не оставяй ме в неволя." Щом разпятието страстно Аз със сълзи разцелувах, В стаята ми стана тясно И излязох да побродя. Всред градината усойна Аз се взрях във небесата. И внезапно, отвисоко Блесна огнена позлата. В миг душата ми смири се Пред знамението ясно Господ наш и наш Спасител Ми изпращаше вестител ! С нежно, тихичко жужене Кораб бял от висините На полянката пред мене Спусна се с благословия. Пълен с кротост, аз замълвих Думи истинни и святи, Думи Негови, дълбоки За посланици крилати. Порта златна се отвори Звук на лира се разнесе И сред чудни аромати Ангелът ми заговори: "Стани, ти чедо на Иисуса, Отърси се от тревога ! Пристъпи сред нас, да вкусиш благодатта - дар от Бога" В миг стопи се свян и плахост, И в чинията летяща Смело аз навлязох - ясно, Щом Той сам при мен я праща. Надойдоха там при мене Ангели и херувими И със гласове прекрасни Бога всички възхвалихме. "Ний извънземни сме, но зная, Щом е чиста твойта вяра - Ангел тъй ми заговори - Знай, не ще те чака сяра !" И със тези думи благи Ми просветна на душата. С кораба сияен божи Отлетяхме в небесата.
Твърди се че именно след прочитането на горецитирания "стих" надраскан с пирон на каруцата до него, Моканина е казал: "Много мъка по тоя свят има, майкооооо!" Майко е променено от луминисцентите по-късно до Боже, защото правилото че за друго освен за Бог не може и не бива да се говори трябва да е винаги валидно. Полет на мисълта е отказан централно от кулата!